Съпруги, чиито мъже пътуват по море-31

Мира, и на мен ми се случва редовно във Варна това с колата 
Обичам големият Елитис заради готиният детски кът и красивият аквариум с пирани 

Още нещо направих по женски, забравих да кажа 
По време на един рейс мойто момче се впечатлил как в градчето където били, на всеки прозорец имало запалена свещичка - да знаят моряците къде да се връщат и, че някой ги чака у дома.

Днес е първата нощ на кораба и аз запалих свещичката 

Здравей,
Да, определено е така - ние сами избираме пътя си, както и с кого да вървим по него! Никой не ни е вързал, че да стоим дори и да не ни харесва.

Моят моряк е на 29. Има няколко висши все свързани с мениджмънт и икономика, но водата не спираше да го влече. Не изявява желание да поеме семейния бизнес.Та сега е трети курс в Корабоводене и преди три седмици замина за първия си стаж. Не сме чували и писали откакто отпътува от Корея и контактът ми с него се изразява в следенето на кораба  Това (поне все още) не ме натъжава или напряга, никога не сме били от типа "като дупе и гащи", а и знам, че в началото ще му е доста напрегнато, натоварено, интересно, но и изморително. Вие колко често се чувате? (имам приятелка, която всеки ден говори по телефона с мъжа си. Това не го разбирам. Не само от фин.гледна точка).

Как се справяте емоционално по празници? Трябваше да сме кумове след месец, но сега ще съм само гост, че и сама...

Здравейте морски принцеси. Отдавна не съм писала , но така се случи че постоянно съм на път-дали при морския на кораба, дали с него обикаляме и все не оставаше време. Но сега така се случи че за 3 месеца си оставам тук сама и ще имам повече време.
Колкото до разделите след 6 години още ми е ужасно криво като го изпращам, дори и да знам че ще се качвам при него и примерно само 2 месеца ще сме разделени. И с него се чуваме всеки ден. Когато е в Европа се чуваме през мобилния, но сега както е в Канада, Америка и Антарктика ми звъни от сателитния тел на стационарния. Не мога да си представя да не се чуем макар и само за 5 мин.
Това е засега от мен. Поздрави и хубав ден.

И ние се чуваме всеки ден, или по мобилния (той през ден е на местно пристанище), или по скайп.
По празници ако съм тук, хващам децата и отиваме някъде, особено ако са във ваканция. Ако сме си във Варна, се събираме със сестра ми и семейството ѝ. Общо взето поканите за събирания ги отказвам в повечето случаи. Предпочитам сама с децата, отколкото сред чужди.

Добър ден и спокойна седмица!
Силвия, думите ми са провокирани от това, че имаше доста съмнения в някои момичета, търсещи отговори....и не само тук..... За мен лично доверието, уважението в избора и взаимната подкрепа е важен и движещ фактор за съществуването на връзка. Независимо каква е професията, липсват ли тия отношения, любовта се стопява...В миналия век комуникациите бяха доста ограничени и много рядко се чувахме, но връзката ни издържа, на пук на всички     Днес е вече друго, чак всеки ден не се чуваме, само когато има възможност и най -вече време. Позицията му е отговорна и всичко и всеки зависи от него, на практика е зает по 24 ч. затова и не съм максималист, чакам кротко и спокойно вестите от него.
Успех и попътен вятър на твоето момче! Всичко зависи от това какъв е кораба и къде се намира, а и от начало ще му е натоварено докато свикне с режима и порядките установени там.  А що се отнася до емоционалното справяне, когато знаеш и чувстваш че си обичан, а не да се вкарваш в
някакви филми   ,  ще преодолееш и самотните делници и празници....рецепта няма     Май често забравяме, че и нашите мъже също си страдат там далече в тия моменти...
Мира, интересно    важното в случая е, че в това е вложено много любов.
Май и аз тия дни трябва да се наканя да измия колата, че е пълна с пясък от морето    спомен от хубавите дни    , че и преглед трябва да мина    Това са ми едни от "тежките" задължения   и по закона на Мърфи все на мен се падат.
mimkata36,  радвам се че не си ни забравила      

Хмм, значи нашите отношения са по-различни или аз самата (визирам обажданията. То аз като ходих по бригади през студентските години, се чувах с нашите 1-2 пъти месечно)...
На 15ти трябва да е в Сингапур и се надявам да ми драсне някой ред, че ми е любопитно как се справя с вълните, екипажа, храната и каютата (че е двуметров мъж, а леглата на Стамко не са най-най    )
Поканата за сватбата няма как да я откажа - женят се най-близките ни приятели и дори и да ми е самотно, аз държа и е редно да съм там. Ще се справя някак, няма да им развалям празника я!   
Пък по Нова Година... там не знам. Ще си сипя чаша вино, ще подремна преди зарята и после обратно в леглото 
Е, тук-там ще има и по някой литър сълзи, но самата мисъл, че милото сбъдва мечтата си, някак ме крепи 

Веси, да наистина мъжете ни са по-страдащи! И аз това казвам на всички - аз съм си тук, семейството и приятелите ни са тук, кучето ни е тук (като правихме изпращане на моя, всички мен прегръщаха, а него едва ли не оплакваха... Бях в тотален потрес!)

Успешна седмица момичета!

Случвало се е за четири месеца да се чуем два пъти!   

Мойто миш днес напусна пристанището и сега 10 дни в "голямата нива" 
Аз му казах, че ще го контролирам на Findshipa - 

Ау, това е абсурд при нас, предимството на пасажерите. И аз шпионирам в маринтрафика 

Няма де да збегат ... Оф май да обуя едни чорапи, че ми замръзнаха краката ... Не е за по джапнки и шорти май вече 

Мира, аз отдавна прибрах джапанките и шортите     това ми е най не любимия момент от годината    Прибираш всичко,  тия дни наблягам на градината и цветята, но и място не ми остана    та утре на бабин дом ще нося останалите саксии.
Силвия, на  НГ винаги можеш да отидеш някъде с приятели. Аз обичам атмосферата, да има много хора, магията на празника някакси се усеща и никога не те кара да си  тъжен. Виж Коледа е семеен празник, тогава липсата на любимият е осезаема,но пък не е повод за леене на сълзи.

О, то моите сълзи ще са по-скоро за него, че ще е сам по празниците. Той обича хора, светлини и музика. На мен, че ще ми е криво, криво ще ми е. Но се преживява... не сме го взели под натиск това решение да плава. Точно това си говорихме преди да реши да се качва - заплащането никак не е лошо, но не бива то да е основният стимул. Доста от приятелите ми, които плават, вече се замислят дали да не се застопоряват на сушата, а той тепърва ще започва да се развива. Аз от друга страна вече усещам, че искам да създадем дом, семейство, деца (на 28 съм и вече и физически започвам да се чувствам притисната...). Но като го виждах как грейва като заговори за плаване..., в един момент аз започнах да искам да подпише договор повече от него. Нали никога не е късно човек да сбъдне мечтите си 

Аз също го следя редовно, от ден 1, но от неделя ми дава, че корабът е извън обхват - последното инфо е от неделя. Често ли се случва да няма актуални данни?

И едно въпросче, към момичетата от Варна - сватбата, на която съм канена е в неделя. Салонът, в който ходя от 3 години (и то за всички предлагани от тях процедури!) не работи в неделя и май няма да склонят да ми направят грим и прическа в почивен ден. Сещате ли се за добър салон, който работи и в неделя?

Често се случва да зачезнат, зависи къде са 
Лоча кафе и се боря с Маша и мечока за компютъра, дребната ми прави компания тази седмица 

Аз пък лоча чай... Сигурно съм най-големият фен на чая. Днес домъкнах една огромна торба с билки в офиса. Никой не сподели ентусиазма ми... 

Все още не знам почти нищо за вас. След работа през следващите дни ще прочета постовете, че да си ъпдейтна инфото 

Слънчев ден!