ЮЛСКИ бебета - тема 14

според мен с право се притесняваш.Да,наистина,малка е,но тези навици се изграждат от сега.Ако на 9 не умее да цени парите,не мисля,че на 15 ще може.Когато с брат ми бяхме на нейната възраст,майка ми ни даваше джобните за цяла седмица в понеделник сутрин.Именно с цел да се научим да си ги харчим разумно.Ако ни свършеха в сряда,то това значеше,че четвъртък и петък ще стоим гладни.Аз го бях правела няколко пъти този номер,но не исках допълнително пари.Някак си знаех,че каквото ми се е полагало,вече съм го получила.А това,че съм го изхарчила преждевременно,си беше мой проблем.
 Думата "искам"  беше най-рядко употребяваната и от двама ни.Това изгради железни принципи и у двама ни.За това и сега знаем как да управляваме финансите си,да мислим напред във времето и да знаем кога може да му отпуснем края и да се поглезим и кога не.
За разлика от момичета,аз пък не смятам,че това да се научи детето да цени парите и да бъде отговорна към тях,отнема от детството му.Тя трябва да знае,че парите не растат по дърветата, родителите ги изкарват с труд(какъвто и да било той-физически,психически)Но дори и да не биват изкарвани с труд,децата е хубаво да се научат да правят разумни покупки.Е то е ясно,че няма да се размине пък съвсем без дъвки,близалки,шоколади и гривнички и каквото там ги вълнува,но е важно да мисли и за утрешния ден.Да не харчи всичко в един ден,а да мисли,че и утре е ден и,че пак ще иска да яде.
Ето например,мм не е научен да мисли за утрешния ден.Той ако има 5лв и са му последните,ще отиде и ще ги изхарчи за нещо глупаво и няма и да помисли,че за утре няма.То и  затова аз съм касиерката вкъщи. Самият той си го признава,че не умее да къта пари.Като има-иху,като няма- тихо.Малко...циганската работа    И това е именно защото,като дете е бил задоволяван със всичко и никога нищо не му е било отказвано.
Калина е дете,но все пак е хубаво понякога да си говориш с нея като с възрастен.Да бъдете приятелки.Да й поставяш задачи,да има отговорности.Да й вярваш!!Много,ама много е важно да й вярваш!!Дори ако се случи някой път да те излъже и ти знаеш,че е лъжа,не е задължително веднага да започнеш да й се караш и да я обвиняваш.Направи се,че си повярвала на думите й,че й имаш доверие и не се съмняваш в казаното от нея.Повечето деца не издържат на психологическия дискомфорт,който създава съвестта.Изпитват желание да си призная и го правят.
Ако започнеш да се съмняваш в думите й,да я обвиняваш в лъжа,само ще я озлобиш и ще провокираш нови лъжи.Най-добре е да се опиташ да откриеш скритата под лъжата истина.В открит разговор с нея да й покажеш,че не е нужно да те лъже.
Страхът от порицание или срамът от стореното са най-честата причина децата да лъжат.Наш дълг е като родители,да бъдем и техни приятели.Да могат спокойно да признаят грешката си и да поискат прошка.
Възможно и в момента тя да изпитва ревност след появата на Боц и с харченето на пари да се опитва да си набави положителни емоции или пък просто да привлече вниманието ти.Поговори с нея,намерете някакво занимание само за вас двете.Може например да готвите заедно,да играете някаква игра и каквото там ви харесва.Покажи й че тя винаги ще си остане твоята малка дъщеричка и ти винаги ще я обичаш.
Пращай я на магазина и изисквай ресто.За училище може да пробваш метода на моята майка.Да й дадеш пари за повече от един ден,като и обясниш,че я имаш за голяма,разумна и отговорна и си сигурна,че тя ще си ги разпредели така,че да има всичките дни.Ако обаче си ги изхарчи по-рано ,да не очаква да получи други.

за да си харчила парите за дрехи и кафенета,разбирам,че си била по-голяма от дъщерята на Близначето,което още веднъж доказва думите ми,че тези неща се учат от рано.Сама ти осъзнаваш,че не си постъпвала правилно и това може би е било пропуск на родителите ти(без да искам да ги обиждам ),който впоследствие сте поправили заедно.
И не е ли именно страхът от порицание,причината да лъжеш,че си яла навън?Защо си лъгала,ако не именно от срам от постъпката ти и страх,че бъдеш наказана или най-малкото навикана ако признаеш за какво си изхарчила парите?
Сигурна съм,че всички ние сме лъгали родителите си.Всяко дете го е правило.Не казвам,че е правилно,но децата го правят.За това каах,че трябва да сме и приятели с децата.Да ги предразполагаме да споделят,да не се страхуват от нас,да признават дори лошите постъпки и да умеят да искат прошка.
Да градим това приятелство върху доверие.То е в основата на връзката родител-дете.И двете стани  трябва да знаят,че лъжата би наранила отсрещната и навредила на отношенията им.То е ясно,че ако детето ни лъже,ние не може и не трябва всеки път да си затваряме очите,но намирам,че по-правилния начин е поне веднъж да се направим на вярващи и да чакаме признание.Ако не получим такова,естествено,че трябва да поискаме сметка.
Едва ли аз имам най-точната представа как точно се възпитават деца.Още не съм се сблъскала със същността на родителството,но се надявам един ден да не се проваля,а да успея да вградя високи ценности и принципи в характера на детето си.Лъжата,доверието,парите и адаптацията са едни от приоритетите ми.
-Доверието-защото тя е в основата на отношенията м/у хората.
-Лъжата-защото тя е най-големия разрушител на отношения
-Парите-защото са средство за препитание
-Адаптацията-важна за оцеляване