Обичате ли стихове? - 10

  • 198 804
  • 547
# 360
Равновесие

Виси от високо на тънко въженце
пъстра палитра от чувствени капки,
сбрани копнежно от живи местенца,
пъстри неволи и влюбени хапки.
Стига до нишката леко прокъсана,
почва да чопли със нервност пресилена
меката същност духовно покръстена,
с черна муцунка лукаво ухилена.
Сякаш ще падне на камъка хладен,
мокрейки гънките с хиляди пръски ...
Нежно попива ги пясъкът жаден,
свързан надеждно от смислени връзки.
Виж целия пост
# 361
На път

Човекът е човек, когато е на път.
А накъде – задачка е нелека,
така възниква спорът всеки път,
какво да е – трева, асфалт, пътека?
А той започва точно там, където,
две клетчици се сливат във едно
и сякаш, че Земята и Небето,
рисуват път на бялото платно.
И този път е пътят ни човешки,
и всички ний вървим по своя път
дали покрит с успехи, или грешки,
за нас е той и Пътят, и Светът.
Виж целия пост
# 362
Случване
Остави нещата да се случат!
Нека да са даже малко лоши -
вик на кукумявка, вой на куче...
Вятър на баир да те разроши,

трънче във петата да забие,
косъм от душата ти да вземе!
Има страшно хубави магии
с жажда на небе и вкус на време.

Да кърви сърцето изранено -
ще го стоплят влюбени недели.
Колко много хора са родени,
ала колко малко са живели...

Случи ли се, просто не подбирай!
Остави животът да те сгрее.
Може от любов да се умира
и от нелюбов да се живее.

Все едно че змей те е орисал
и те е запалил насред зима.
Важното е, да откриваш смисъл
в тоя луднал свят... И да те има!

автор Ники Комедвенска
Виж целия пост
# 363
ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ

БОГАТСТВО

Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –
едно току що разцъфтяло цвете;
и беше краткото ни лято знойно,
но лятната жарава още свети.
А после кичурче сребристо грейна
в косите ти гальовни, тъмни, меки –
една показала се ненадейно
сребриста, тънка есенна пътека.
След нея ручей от сребро ковано
в косата ти към рамото потече –
бе ненавременен, бе много рано,
бе хладната ти есен тъй далече...

Сега си сребърна.
И днес не скривай
уханните сребристи водопади.
Среброто на косите е красиво,
когато в теб душата ти е млада.
И аз съм приказно богат, защото
до мене скътано имане свети –
днес имам на косите ти среброто
и златото, натрупано в сърцето.
Виж целия пост
# 364




Виж целия пост
# 365
ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ

ЗЛАТИНО, ЗЛАТИНО…

Златен дъжд злати полето,
чуваш ли, Златино?
В златна вечер от небето
капе златно вино.
Скрита в облака, прастара,
горе над комина,
свети златната пендара.
Виждаш ли, Златино?
Тъмна нощ в очите носиш,
устни - медовина,
през съня ми скиташ боса,
викаш ме, Златино…
Сладък плод си, зрял полека
в сенчеста градина.
Има ли към теб пътека?
Има ли, Златино?
Има! Но за мен е късно -
мойто време мина.
Някой друг ще те откъсне.
Някой друг, Златино!
И ще пие златно вино,
като те целува…
Само да е мъж, Златино,
инак - не си струва!
Само да е страст могъща,
да е грях пред Бога!
Пиша, а пелин преглъщам -
повече не мога…
Ах, къде сте, младост моя,
кипнали години,
че да видиш грях какво е!
Златино, Златино…
Виж целия пост
# 366
ЗОДИЯ "РИБИ"

Какво от това,
че ще бъда докрая
Човекът на бурите
в чаша - вода?
Роденият в Ад
не бленува за Рая.
Горя... и след мен
ще остане следа!

Водата във чашата
още се плиска,
черта дълголетна
е всяка вълна...
Разумно приемам
цената на риска,
да имам в Душата
Любов, Светлина!

ПАВЛИНА СТАМЕНОВА

"ЗВЕЗДЕН КРЪСТОПЪТ" - 2014
"ДНЕВНИК НА СЪРЦЕТО" - 2018

Виж целия пост
# 367
Този вреден навик

Не знам дали си спомняш, но ме има
във ъгъла на твоя тъмен свят.
Прозрачна, избеляла до незримост,
научена да пазя тишина.
Пакетче обич за когато няма друга.
И нещо като временен подслон.
Усещане за нежност и за лудост,
за хаос, уют, безвремие и дом.
Е, аз съм тук. А ти си ме забравил.
Не се учудвам, знаем се добре.
И аз съвсем не знам защо оставам
в отдавна празни, тъмни светове.

Радосвета Аврамова- caribiana
Виж целия пост
# 368
КОНСТАНТИН СИМОНОВ

ЧАКАЙ МЕ!

Чакай – ще се върна аз,
само чакай ти!
Чакай, дъжд ли в тъжен час
вънка заплющи,
чакай, студ ли свий свиреп,
чакай в летен ден,
чакай и когато с теб
друг не чака мен.
Чакай и когато спрат
моите писма,
всички да се уморят,
чакай ме сама.

Чакай, ще се върна аз,
да те не смути,
някой каже ли у нас:
„Забрави го ти!”
Мама мъртъв да ме знай,
брат ми поглед свел,
и другарите накрай,
всеки чаша взел,
край камината, що грей,
да ме поменат…
Чакай ме и с тях недей
пи за мойта смърт!

Чакай, ще се върна аз,
злата смърт надвил,
и ще чуеш ти тогаз:
„Той щастливец бил!”
Никой друг не издържа,
не повярва, виж –
с чакането си можа
ти да ме спасиш.
Как смъртта ме не смути,
знаем двама тук –
просто чакаше ме ти
както никой друг.

август 1941

Превод Атанас Смирнов
Виж целия пост
# 369
Жди меня, и я вернусь... (Константин Симонов)
 
Жди  меня, и  я  вернусь.
Только  очен  жди,
Жди, когда  наводят  грусть
Желтые  дожди,
Жди,  когда  снега  метут,
Жди, когда  жара,
Жди, когда  других  не  ждут,
Позабыв  вчера.
Жди, когда  из  дальних  мест
Писем  не  придет,
Жди, когда  уж  надоест
Всем, кто  вместе  ждет.

Жди  меня, и  я  вернусь,
Не  желай  добра,
Всем, кто  знает  наизуст,
Что  забыт  пора.
Пусть  поверят  сын  и  мать
В  то, что  нет  меня,
Пусть  друзья  устанут  ждать,
Сядут  у  огня
Выпют  горькое  вино
На  помин  души...
Жди. И  с  ними  заодно
Выпит  не  спеши.

 
Жди  меня, и  я  вернусь,
Всем  смертям  назло.
Кто  не  ждал  меня, тот  пусть
Скажет : - Повезло. -
Не  понят  не  ждавшим  им,
Как  среди  огня
Ожиданием  своим
Ты  спасла  меня.
Как  я  выжил, будем  знать
Только  мы  с  табой,
Просто  ты  умела  ждать,
Как  никто  другой.

 
Вчера бях тръгнала да го публикувам, но се отказах като видях, че го има на български. Все пак обаче днес реших да го пусна в оригинал. Толкова пъти съм го рецитирала и ми е едно от любимите руски стихотворения.
Виж целия пост
# 370
Виж целия пост
# 371
Скъсана нишка

Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш, даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи,
а нишите във твоята душа
не, не са изпълнени с предателства,
ни с черна злъч, а с бяла светлина.
Изтрий сълзите. Никому ненужни са.
Буцата от гърлото махни.
Разбий веригите си задушаващи.
Вдигни глава и тихо си тръгни.
Когато късаш нишката със някого...
Уроците житейски запомни!
Натрапеното някому приятелство,
по-тежко е от вражески стрели.

Таня Мезева
Виж целия пост
# 372
СЕЛВЕР АЛИЕВА

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
Виж целия пост
# 373
Целувката – докосване на устни,
но не е просто някакво докосване,
приоритет на майстори изкусни.
Тя на душите е кръстосване ...
Виж целия пост
# 374
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия