Обичате ли стихове? - 10

Жега

Дай му жега на тоя живот,
...настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

... Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комедвенска

Обичам много, но не всякакви. Обожавам Мира Дойчинова и Карибиана.  Харесвам също Мадлен Алгафари и Ваня Статева. От по-старите любима ми е Станка Пенчева, тя е уникална.

Ето нещо от Мира

Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли…
Просто сгушва се – птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов…
Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито…
А денят пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият … ти.
***
Сънят е още тук и ме притихва
с една прегръдка време за събуждане.
Душата ми душата ти усмихва.
Така целуват само пеперудите...
С крилете си докосват, като вятър,
а след това отлитат. Неизбежно е.
След тях са много сини небесата.
Денят е друг. И обещава нежност...
И аз така. Ще обещая всичко,
А после ще се сбъдна. Като чудо.
Повтарям в тишината ти: „Обичам те.”
Така целуват само пеперудите...
И пак ще се измъкна, заедно с вятъра,
нарамила торбичката с копнежи.
А виж, след мен небето във душата ти
е синьо. И е обич. И е нежност.
*****
Усещане за зима
Рано е още. Не бродирай в стъклата
своите ледено-снежни сълзи.
Млада е, чуваш ли, млада душата ми,
има небе и простор – да лети.
Рано е още челото да свеждам,
виж, хоризонта със поглед следя.
Има ли обич, значи има надежда
в своите стъпки да оставя следа...
Рано е, чуваш ли, недей да превземаш
моето тяло и мойто сърце.
Няма без битка сега да ми вземеш
топлата нежност от двете ръце.
Малък е, знаеш ли, малък човека,
и много голям – щом разпери крилата си.
Своята пролет ще прави навеки!
Рано е, тръгвай си. Ще избърша стъклата.
В ледна прегръдка сега не сковавай
мойте надежди и мойте мечти.
Топла е още, топла душата ми...
Даже и тебe ще разтопи.

Купи ми за Коледа...

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже...

... Лежи и не мръдва – същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно убих го моя врабец –
от толкова чувства си го повредих.

Купи ми за Коледа кошче с мечти –
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи – не са ми по ръст
джудже си останах дори във мечтите.
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно – не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

- Радост Даскалова

Не съм дете, но вярвам в чудеса,
животът ни не е ли цяло чудо?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни, които бият лудо?

Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват ?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?

Не е ли чудо слънцето над нас,
със изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди във нощен час,
със лунна светлина да се облееш?

Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?

Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш ?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.

Те стават във сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща.

Свилена Димитрова

Здравейте!
Моля за помощ! Ще надписвам картичка... и имам идея да започна с част от стих, обаче само съм го чувала и не съм сигурна дали е точен-"Ръка ме е поела и оттогава, ръка подадена не връщам"-Евтим Евтимов, мисля.... Търсих, рових, нищо не открих, а искам да съм точна в това.
Моля, ако някой го знае да ми помогне!
Благодаря Ви предварително!

max-mama, не се сещам кое е търсеното стихотворение.
Въпреки съществените различия в смисъла по някакъв начин ми прозвуча като това на Дамянов:

Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...

Благодаря Ви, че се включихте!
Смисъла, в който ни беше казано това беше, че при раждането ръка го е поела, помогнала да се роди..... нещо такова....
Притеснявам се да не използвам израза в грешна посока.

Вървя с високо вдигната глава
и погледът ми бяга над дворовете.
Изобщо и не мисля за това -
какво говорят зад гърба ми хората.

Каквото и да е, са само думи -
неказани пред мен, безсилие и страх.
И нека другите говорят зад гърба ми.
Това не значи ли, че съм пред тях?!

~ Мая Попова

Чрез теб

Навънка леденият вятър щом завее
при тебе, зная, ще ме приютиш,
за да ме стоплиш и без думи – с нея –
с горещата си обич да ме подкрепиш.
Ръцете ми във твоите  ще сгрееш,
а устните с целувки ще разцъфнат.
И чаша вино алено ще ми налееш,
че всичките ми болки да заглъхнат!

И тихичко до устните ти ще зашепвам,
че вечер щом при мене ти се връщаш,
от нежност все сърцето ми потрепва
и в сладост цялата ме ти обгръщаш.
И толкоз дни във обич сме живели…
Прости ми пак за същността ми дива!
Пребродила душевните предели –
чрез теб аз чувствам се отново жива.

Стихът е мой.

Копнежи

Копнея да плета със прежда,
която е изпредена с косите ти,
да вплитам в нея нишки от надеждата,
във шал затоплен нежно от мечтите ти.
Копнея да рисувам спомени,
изваяни от твоето дихание,
във рамки да ги вграждам неоформени,
да ги превръщам в светли състояния.
Копнея да чертая във простора ти,
галактики със хиляди съзвездия,
да се потапям в дъното на взора ти,
да претворя звездите във поезия.
Копнея да поливам със сълзите ти,
полета със цъфтящи теменужки,
копнея да споделям дните ти,
това да е реалност, не наужким ...

Последното ми напомня за пуберските лексикони.
Ти си роза,ти си крем,ти си щастие за мен"

Хайде тогава да се включа с нещо мое, дето, смятам, че не напомня пуберски лексикон.

Прошка

Дай му, Господи, сили, да преглътне вината
и греха да изскубне от корен.
Омагьоса го с устни една непозната
и превърна лицето ми в спомен.

Дай му вярата в нечие чуждо огнище,
ключ за чужда врата изпрати му.
Не допускай да тръгне останал без нищо –
без сърце, без любов и без име.

Дай му прошка, защото и аз му прощавам.
Направи от вината ми цвете.
Разпилей гордостта ми. Превърни я в жарава,
та по пътя трънлив да му свети.


И още едно, стари са, стогодишни...


Невъзможно

Поискай невъзможното от мен –
ще го изпълня без да се замислям.
Ще мина девет планини за ден,
вода от камъните ще изстискам.

Ще стигна чак до края на света
и всички океани ще преплувам.
Ще разпилея детската мечта.
Не искай само с теб да се сбогувам.

Не искай да те моля за любов!
Не стига ли, че дадох своя огън,
че всеки ден за нас е смисъл нов
и всяка нощ е ласка и тревога?!

Не искай да съм твоя всеки ден,
да се кълна или да се заричам.
Не искай невъзможното от мен –
поискай винаги да те обичам!

Дама от морето, много са хубави и двете!

Китара 🎸

Хубави емоции и настроение създава,
понякога дори романтика придава.
Сърцето и душата могат да се изразят,
засвири ли на нея някой, всички слушат и мълчат.
Няма значение дали е нова или стара,
музиката и не свършва, защото е китара.

П.П. Дойде ми отвътре да напиша и аз нещо.