Обичате ли стихове? - 10

Публикувана: 9 фев. 2014, 16:33 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2021, 14:18 ч.

198 969
547

estel-V - Редовен потребител

# 525 17 юни 2020, 12:41 ч.

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени!
Как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
Г. Константинов

Виж целия пост

Д

Дама от морето

# 526 18 юни 2020, 00:21 ч.

Пясъчна лилия

Сред жадните дюни цъфти
невиждана пясъчна лилия.
Отдавна я търсеше ти.
Отново те питам: "Откри ли я?"

Щом можеш и миг без мен,
не вярвам на другите мигове.
Щом можеш без мен и ден,
ще можеш без мен и винаги.

Спокоен си тръгвам сега
сред крясък на гладни гларуси,
далече от мойта тъга,
далече от твоите радости.

Отивам си с тих послеслов.
Дори и не правя усилия
да търся в тебе любов,
а в пясъка - пясъчна лилия.

Петър Анастасов

Виж целия пост

# 527 19 юни 2020, 16:26 ч.

Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли…
Просто сгушва се – птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов…
Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито…
А денят пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият … ти.

Мира Дойчинова

Виж целия пост

Новак

# 528 29 юни 2020, 20:50 ч.

Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.
Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.
Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали…
С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

Мира Дойчинова

Виж целия пост

Скарлет*

Ентусиаст

# 529 2 юли 2020, 12:45 ч.

Рядко с другите е бил добър.
Но аз далеч от останалите бях.
В ръце държеше, и перо, и сатър.
Но за мене себе си стъпкваше до прах.

За мълниите в очите му не му простиха.
Силата му да не видят - ослепяха.
В ръцете му страховете ми изгниха.
От нежността му към мене онемяха.

Злодей казваха, че бил е.
Без скрупули потъпквал е съдби.
Но само той сълзите ми изтрил е
от удари на видимо добри.

Елизабет Декова

Виж целия пост

# 530 2 юли 2020, 14:14 ч.

Васка Мадарова

Недей да се влюбваш във мене.
Две стъпки и вече си в кратер.
Зад моята хрисимост дебне
жена с непреклонен характер.
Усмихвам се кротко, а всъщност
разпалвам огньове и клади.
Способна е крехката външност
душата с памук да извади.
Недей да ме гледаш в очите. -
От този окоп няма изход.
Пристъпвай ей там - в плитчините.
В дълбокото пътят е рисков.
Удавих редица смелчаци,
които се смяха фриволно.
Пропуснеш ли ясните знаци,
попадаш във плен доброволно.
Не нося вина ако хлътнеш.
Но коз ти поставям в ръката. -
Последна възможност да тръгнеш,
преди да си счупиш главата.

Виж целия пост

# 531 2 юли 2020, 14:34 ч.

Той ме обича, да знаете !
Не че съм нещо Особено.
Но ме Сънува. И ме Мечтае.
Точно каквато съм – Безподобие.
Той ме обича. Наистински !!!
И ми помага да дишам.
В нощите измисля ми приказки,
а през деня ми ги пише.
После се сбъдваме – двамата.
Не че е нещо нечувано.
Просто му кацнах на рамото
и започнах да Съществувам.
А пък той ме обича. И толкова !
Повече даже – не искам.
Вече не вярвам във болката.
Той ме рисува усмихната...
И ме обича. В безкрайности.
Даже до необятност.
Много прилича на щастие...
Само, че – безвъзвратно.

Мира Дойчинова

Виж целия пост

# 532 22 юли 2020, 14:22 ч.

С какво ще ме изплашиш, Въздесъщи?!
С едната смърт?! С разплакани илюзии?!
С гърба на мъж, заместил ме със курви?!
Със старост?! Със предател?! Със безумие?!
Със самота?! Със лудост?! Със мълчание?!
Със клюки?! С недоверия?! Със завист?!
Изпях ги, Боже, като Дявола Евангелието.
Видях ги и на живо, и на запис.
Играх ги във пиеси постмодерни
и в не дотам модерни сериали.
Написах сто сценария за гневни,
разкъсани от себе си страдалци.
Не ме плаши! Оглеждам се във всичко.
Откривам се и в черното, и в святото.
Ще се изплаша, само ако видя,
че вместо в храма, коленича в блатото.

Мария Лалева

Виж целия пост

# 533 24 юли 2020, 06:24 ч.

Аз не мога да бъда добра
към онези, които ме газят,
сякаш тъпчат английска трева.
Не целувам нозе. И не лазя.
И избухвам, когато за стръв
ми подхвърлят любезно корички.
Не прехапвам езика до кръв,
а изстрелвам отровни стрелички.
Добродетели нямам в запас -
завещах ги на бяла акула.
Господ дал ми в излишък и глас.
Толерантност към грубите - нула!
Без причина не вдигам глава
и осéла си в кал не зарязвам.
А при нужда - куршуми-слова
три пълнителя мигом изпразвам.
И пословичен имам инат -
не оставям започнато дело.
Непристъпен не е моят свят,
ако гледаш в очите ми смело.
Аз на паднал подавам ръка
и с гърди пред приятел заставам.
Да ловя за рогата бика
ми е навик. Косите изправям.
А дали ви харесва така?
Избор ваш е. Такава оставам.
Мая Попова

Виж целия пост

M

# 534 27 юли 2020, 00:11 ч.

Тя ни е по-нужна от всякога сега...

ЛЮБОВ

На Михаил Белчев

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
онази думичка любов.

Любов – измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна – колкото живота,
и честна – колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя – жадна, гладна, гола, боса.
Тя – свята грешница любов.

Любов – една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя
нещастно атомче любов.

Любов – последната Голгота,
спасението на света.
Любов – по-кратка от живота,
любов – по-дълга от смъртта.
Недялко Йорданов

Виж целия пост

Д

Дама от морето

# 535 27 юли 2020, 00:52 ч.

Мимоза, кой е авторът? Недялко Йорданов?

Виж целия пост

M

# 536 27 юли 2020, 01:01 ч.

Цитат на: Дама от морето в пн, 27 юли 2020, 00:52

Мимоза, кой е авторът? Недялко Йорданов?

Извинявай,пропуснала съм да го напиша.Да стиотворението е на Недялко Йорданов

Виж целия пост

K

# 537 5 авг. 2020, 22:33 ч.

Не ви откривам сега, но отдавна не съм ви чела. Още като ученичка си направих файл, в който събирах любимите стихове, прочетени тук. Сега, много години по- късно, вече съм майка на едно прекрасно момиче и подготвям за нея книга със снимки и разкази. Сещате ли се за стихотворение, посветено на дъщерята, с което мога да започна?

Виж целия пост

# 538 5 авг. 2020, 22:36 ч.

Цитат на: Kristaline в ср, 05 авг 2020, 22:33

Скрит текст:

Не ви откривам сега, но отдавна не съм ви чела. Още като ученичка си направих файл, в който събирах любимите стихове, прочетени тук. Сега, много години по- късно, вече съм майка на едно прекрасно момиче и подготвям за нея книга със снимки и разкази.

Сещате ли се за стихотворение, посветено на дъщерята, с което мога да започна?

Едно предложение, ако ти допадне и те докосне.

Виж целия пост

K

# 539 5 авг. 2020, 22:40 ч.

Прекрасно е! Благодаря.
Разчувствах се.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Тренировки в домашни условия - 103

28 857
752

Спортуващи

Мека мебел - тема 8

117 162
899

Нашият дом

Как се пътува във времето на Коронавирус COVID-19? Какво изискват държавите по света?

45 292
771

На път в чужбина

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.