Зима е- безспорно, но НОЕМВРИйчето дори в снега е нeуморно!

Аз, пък, от сега мисля за детската градина . Една приятелка, записа да учи педагогика и кара стаж в една градина. Милата направо е втрещена (тя също има 3 годишно дете, но не ходи на градина)- много им се карали на децата, никаква свобода на въображението не се позволява. Щом е казано слънцето да е жълто не може да го оцветиш в друг цвят, щом е казано че е време за ядене трябва да ядеш, като ти кажат да пееш-пееш. Няма не ми се пее, не ми се яде, не ми се пиша. Предполагам не е лесно да организираш 25 деца и без команди няма да има ред, но пък съвсем да промиват мозъка на детето и да го учат, че различното е грешно- не го приемам. Разбира се (или поне се надявам) не навсякъде е така, но предусещам, че е масово.
Няма да споменавам тоталното объждане на родители и деца, кой какво казал, как се облича, каква кола кара, детето какви дрехи носи- леле мале!    

След близо един месец и 9000 навъртени километри с колата из Европа сме си пак вкъщи. Тръгнахме на 5.05 от нас, преспахме в София и на 06.02 трябваше да тръгнем вечерта към 21ч. 06.02 към 20:30 ММ товари багажа в колата, а аз се разправям с киселата Вероника, която така и не поиска да спи следобеда. Стори ми се топла и реших да измеря температурата - стигна до 39  и повече не можах да я задържа мирна и спрях да меря. Направо се видяхме в чудо  . След като нямаше никакви други симптоми, дадохме нурофен и решихме, че е от зъби. Свали температурата и тръгнахме. Цяла нощ спа в колата и на другия ден преди обяд бяхме в Будапеща. Много красив град, за лош късмет имаше доста гъста мъгла и от панорамните места не се виждаше нищо. Вечерта случайно случихме на нещо като голям бирен фест с жива музика,  местна храна (меса, страхотни пържени картофки, сладки работи) и греяно вино (всъщност не знам дали изобщо имаше бира). На сутринта тръгнахме за Прага, където изкарахме 2 дена. Вероника основно спеше в колата и през деня в количката. И така вечерите ние умираме за сън, а тя пълна с енергия скача насам натам и не ни оставя да спим  . На тръгване от Прага забелязах, че са пробили 2 предкътника /май/, та ето от къде е била температурата.После 3 дни в Кьолн, 1 нощувка в Холандия (от която нищо не видях) и хоп на ферибота до Англия. В Лондон изкарахме към 6 дена, които не ми стигнаха. Спахме при кумовете ни, които са англоговорящи. Първата вечер Вероника влезе в хола и почна на дълго и нашироко да обяснява нещо и то с интонация. Те я изслушаха и ни попитаха: Това беше на български нали  . Мале колко бързо се променя това дете. Направо ме изуми как на втория ден им научи имената и почна да им вика поименно  . И се усеща кога да превключва между езиците. Докато бяхме с тях казваше Bye bye и daddy, а като се срещнахме с българи мина на чао чао и тати  . На връщане с ферибота времето беше лошо и така люлееше, че ми стана много лошо и ме държа и на другия ден  . Дълъг преход до Италия, като по пътя спряхме и в Страсбург набързо. Само ММ караше, ама то така се бяхме зарили с багаж, че и да искаше да се вози отзад нямаше място  . 2 дена на гости на едни негови приятели на езерото Комо, страхотно местенце! Вероника като видя дъщеря им и вика Кака и таткото се изхили и вика: Моля те Рони не й казвай така, че на италиански значи ако  . Та трябваше всеки път като тръгне да казва кака на публично място да я спирам. От там продължихме за Тоскана. Любимо място /вече/ с прекрасни пейзажи, лозя и много маслинови дръвчета. Беше много зелено, сигурно защото беше валяло цял месец. За кухнята им не мога да кажа кой знае какво, че не сме сядали по много ресторанти, но пък вината им са уникални. Има много магазини, които могат да ти доставят и до БГ, само дето е много скъпо. Не знам дали от пътя или от зъбите, но Вероника отказваше да яде през цялото време.  Караше само на няколко сухарчета, бисквитки и мляко по цял ден и от време на време по малко от нашите пици. Направо в чудо се видях с нея, какво ли не й предлагах ами не и не. Един ден ходихме до националния парк Cinque Terre - красота, само дето един ден не стига за никъде. На връщане спахме в едно градче до Венеция - Chioggia, много приятно местенце. И накрая 2 дни в София да си починем от почивката, че накрая вече определено ни дойде в повечко, почнахме вече да се изнервяме. Вероника в Будапеща и Прага се държа добре и стоя в количката, но в Англия и Италия като реши, че ще ходи, и хич не я интересуваше дали вали, дали има много хора наоколо. И като я пуснем да ходи и тя винаги тръгваше да тича в обратната посока  . В чудо се видяхме. На няколко пъти ме изправя на нокти, но като цяло добре се държа детето. Научи и италиански. Като й казваха чао за здравей и тя им казваше чао и показваше знака за здравей, а на за довиждане  . Снимки ще показвам по-натам, че сега нямам никакво време да се занимавам с тях. Ами това беше накратко за пътуването ни.