мили мами молете се за нас-утре е разговора след ямр!

 

Мила, знам, че сърчицето ти е свито...аз пожелавам разчитането на вашия ямр напълно да опровергае лошия ти сън

Притесняваш се, нормално е, как няма да сънуваш лош сън-лошо е, че си го запомнила и това те е притеснило още повече. Забрави съня и не го мисли. Моля се и аз, този път наистина да има положителни новини и да пишиш още днес, че не всичко е толкова страшно, колкото са предполагали. Бог да ти помага и да ти дава сили!     

мамчета, ето ни!
щом пиша вече се сещате, че не е по-лошо станало 
ако го разкажа на майчица, която си чака здраво дете сигурно ще ме мисли малко за не-нор-мал-на, но аз си се радвам все пак. Та да ви разкажа>

Нещата не са се усложнили, т.е. проблема е концантриран основно от коремчето надолу.
Най-големия проблем, както каза лекаря е в коремчето. Увеличени са (* ох, как е сега това на бг??понеже живея във Виена)тънките черва, понеже някъде в дебелото черво има стесняване или прекъсване и неможе да преминава течноста, т.е. околоплодната вода, която детето гълта. Питахме док. кое е по-лошия и кое е по-добрия вариант и той каза, че е по-лошо ако има увреждане на тънките черва, но при нас изглежда да е дебелото черво-т..е по-добрия вариант. Ох, нали знаете как говорят лекарите на техния си мед.език, но аз го питах допълнително да ми обяснява.
Значи надеждата ни е да е увредено само дебелото черво и то малко и да не е засегнат целия корем, защото това би било много фатално, че дори и не би било съвместимо с живота.
Но док. каза, че при нас по-скоро да е по-надолу и да не е засегнат целия корем. Тогава идва и другото зло ако е по-надолу (но  пък по-малкото в сравнение с коремчето) че тогава е засегнат урогениталния тракт и въпроса е колко и т.н.
Лекарите могат да кажат с точност кое колко и как е засегнато чак след раждането. А, а то ще е с цезарово сечение, поради увеличение корем на бебчо( предполагат че ще е момиче). Надявам се тези удължени тънки черва да не притискат много органите дробче и сърце та да не се наложи да вадят детето преди 37г.с. 
А, казаха ни още, че имали и работна диагноза, която не е напълно сигурна но симптомите ни мн отговаряли на нея>Куррарино Синдром.
Иначе бебчо е пораснал според седмиците само дето коремчето е надуто заради удължението на тънк.черва.
Другото, което ни бяха казали отдавна е че на бебчо липсва опашната костица. Просто не е израсла?!
От там явно идват и проблемите.
Това е което помня от разговора. И да ви кажа сега като мисля назад съня ми се оказва верен-аз си имах сънища съвсем подобни но с малко по-страшни картини а този сън беше страшен но не чак по-трашен от първите. Имам аз понякога такива *подготвотелни* ги наричам сънища. Имам и още един, но него ще ви го разкажа чааак накрая-имам предвид накрая на одисеята ни.

Сега се моля пак на Бог да е малък проблема, малък малък -поправим с малко операция и да си гушнем детето що годе здравичко и да може след време да си води що годе нормален живот.
Амин.

Благодаря ви на всички, че сте с нас и се молихте и ни мислихте от вчера(а някои от вас и от по-дълго) и ви моля останете с нас!
Следващия ни преглед е на 25.2.
А, ЯМР СНИМКИТЕ не бяха разбира се готови док. само бил говорил с док. за тях. Но му се доверявам че за всичко е разпитал.

Ако се сетя за някоя подробност пак ще ви пиша.
Следващото, което се чудя е дали да взема да ровя сега да чета за тоя Куррарино Синдром и да се шашкам излишно но сигурно няма да издъжа и ще почна да чета
а така ми се спи....

На всички      

Браво, новините са добри, доколкото може! Разбирам тревогите ти, нормално е. Надявам се обаче, с напредването на медицината за всичко да  има лек.  

 

Както всеки ще ти каже, опитай се да се успокоиш и да мислиш позитивно. Това е най-доброто, което можеш да направиш за бебчо. Знам, че отстрани е лесно да се каже и звучи почти невъзможно, но все пак . 

Да но ти пишеш във подфорум - деца с увреждания и тук четат и пишат майки на деца , преживели мнооко проблеми, повечето от тях дори и не са подозирали за тези проблеми преди раждането на децата им. Шока не е малък , независимо от вида проблема! Така че ти имаш уникалния шанс да се подготвиш психически за това което те чака като се роди детенце! Късмет и дано проблема е лесно поправим! Като майка на дете с близо 7 операции вече ще ти кажа само че не е лесно! Имате и късмета да живеете в по нормална държава и явно медицината е на много високо ниво!

на всички     и много ви благодаря

veni_b, да, аз и затова тук пиша. споменавам го за майките без проблеми през бременността защото вече знам че и на някои приятелки да рзказвам хич няма да ме разберат защо пък съм взела да се радвам, аджеба! Но тук ще ме разберат.

И да тук е по-нормална държава, но ако взема да ви рзказвам и с нас как се държаха ще я видите като по-ненормална. хора всякакви навсякъде и некадърни лекари пак има навсякъде. условия имат обаче и много други предимства верно е и няма да споря хич затова. затова (е не само де) живея тук, нали, макар че тръгнах преди мнооого години не от хубаво, но...

 ох, а това с психическото подготвяне като знаеш ощев 18г.с.че ще има проблеми детето (може огромни, може и не толкова, какво точно никой не ти казва щото незнае и имаш 55 диагнози с които да се подготвиш...) е друга тема. аз песен мога да напиша за нея. то си има и написани такива вече, няма да съм първата.

Моля се сега за най-важното>за детето!
Да я износя поне до 36г.с. да не му се надуе много коремчето и да увреди и други органчета!

Те затова сега ме искат да ме гледат и по-често.

Здравей. Радвам се, че всичко е минало добре при прегледа. Бих искала да знаеш, че те подкрепям и мисля, и дай Боже всичко да се подреди максимално добре. При мен, бремеността ми беше нормална и никой не видя при прегледите нищо, но когато се роди бебо веднага се чу сърдечен шум. Сега се надяваме на второ бебче, но си имаме своите притеснения. Така че, не знам кое е по-добре като "късмет" - да знаеш или да не знаеш, че с бебо нещо не е наред... Сега, като се замисля, с притесненията, ми се струва, че да знаеш предварително е по-лошо, защото от сега имам притеснения и някакси сърцето ми е свито за това какво ще бъде... Но, е вярно, че от здравословна гледна точка за детето е по-добре, защото може да се изберат подходящите специалисти от рано, а не в последния момент да се чуди човек какво става, откъде му е дошло и какво да прави... Така че, според мен, с това може да се успокояваш - че бебчо го следят и ще му се окаже най-добрата по възможност помощ, когато трябва. Това е много важно, да си спокойна, че с бебо ви следят и сте в сигурни ръце на подходящото място. Раждах в Майчин Дом - не особено комфортно място, но определено с едни от най-добрите специалисти. Избрах го, точно заради това, нищо, че нямаше данни на бебо да му има нещо. И не сбърках. Оказа се, че превенцията ми е била необходима за бебо. Имаше и други майчета там, естествено. На едно майче, детенцето се беше родило със стеснение на черъвцата и подуто коремче. Веднага го откарали с линейка в друга болница, където е било веднага оперирано, както ми каза тя. След третия ден прехвърлиха с линейка и майката там. По реалити тв, веднъж докато сменях каналите, попаднах на случай подобен на този и се загледах какво всъщност му е имало на бебчо. Оказа се, че това била малформация на черъвцата  - стеснение, което след коремна операция на изрязване на проблемния участък и свързване на черъвцата, бебчо беше наред. Това било, както казаха те, не много рядко явление на дефектен ген (доколкото помня...). Дано и при вас проблемът се реши с бърза намеса на точни специалисти. Имай вяра, надежда и любов. Няма начин да не се притесняваш, но се успокоявай с това, че ви наблюдават и сте при точните специалисти.  Това е, което мога да те посъветвам. И естествено, всяко дете има свои път в живота, а ние като родители можем само да сме до тях, колкото Господ е отредил, да им помагаме с каквото можем и да се молим за тях. Бог да е с вас. Успешна бременност ви желая (на мама и неродено бебче воини на живота) и прекрасно бебче накрая ти желая от сърце! 

LifeIsBeautiful, благодаря ти за думите. тази история с детенцето ме окуражава.
опитвам се да мисля все добри неща.
сега откакто знам че коремчето става все по-голямо ме е страх да не засегне и другите органи нагоре, но дано няма...
мисля си че щом док ме вика чак след 2 седм. значи не е толкова страшно.
ох, само да стигнем 36 седмица, или 37

 

Момичета, утре пак е преглед!
И аз пак съм в тревога. Какво ще кажат пак, дали ще има влошаване!!!?
Нещо нямам сили да намеря правилното душевно състояние. Стах ме изпълва  а няма основания да е така-бебчо рита, макар и по-малко, но си рита. За две седмици какво толкова да се е влошило...Бог е с нас...от какво да се страхувам...
Но вие знаете как е. Тревожно е.
Ох, тези прегледи, винаги сигурно ше е така, до края.

Молете се пак за нас и дано утре ви пиша хубави неща

Моля се и вярвам, че утре ще ни пишеш с добри новини!
Пожелавам ви спокойствие, здраве и късмет

 
  успех и от мен