Хора, които не са ходили на училище

Държавните училища се финансират от данъците. Работят по програма на Министерството. Между тях има разлики по отношение на дисциплината и обучението, зависи от ръководството. Имат по - лек режим на обучение, малко или никакви домашни. В нашата област има разлики  в часовете за занятия между градовете. От няколко години насам изучават английски, но премахнаха испанския, в момента учат диалект, което е незаконно, но си правят каквото им хрумне. Нямат униформи или имат, но са пожелателни. Не излизат добре подготвени като знания.

Религиозните пак са спонсорирани частично от данъци, които държавата дава на църквата, родителите правят "дарения" в определени периоди. Учениците там са по - подготвени от държавните, дисциплината е по - добра, седмичният хорариум часове е повече. Учат испански + един чужд. Имат задължения да присъстват на църковни сбирки и да правят акции за бедните. По принцип нямат добра база, зала за спорт и отопление. Носят униформи и имат много работа за вкъщи.

Полу частните имат издръжка от държавата и от родителите. Определя се месечна такса и се плаща. Нивото на обучение е високо, имат хубава база, отопление. Униформени с много работа за вкъщи. Подготвени са, дават високи резултати на приемните изпити за университет, имат програми за обучение в чужбина, обмен на ученици.

Частните са цяла енциклопедия и те. Планът за обучение зависи от това дали са английски, американски, немски, интернационални или национални. Много, много голяма разлика с останалите училища като знания, ред, база. Таксите са различни, има такива с астрономически суми, които предлагат буквално да ти отгледат децата и да ги изпратят в университет.  Някои имат безумно много работа за в къщи, други само за уикенда. Общото между тях е, че налагат извънкласни дейности, с цел уж сплотяване на колектива, но за мен това е тежест и смятам, че детето трябва да има приятелски кръг и извън училище, както и интересите му да не са подсказани от това, което училището предлага, а от това, което му е интересно и му се отдава.

Частните са в непрекъснато съревнование за рейтинг, оттам и повече средства, натискът напоследък върху децата е ужасен, въпреки че не си го признават. Плащат на медиите да обработват населението, че без тях децата им няма да си намерят никъде работа.
На държавните преди години им се обърна нужното внимание, подобриха базите и учебната програма, доста хора си записваха децата там, но това беше за кратко. След това настъпи отлив заради новите промени.

Обобщено разликата е в старта, самочувствието и подготовката. Съвсем нормално е при нас да познаеш едно дете в какво училище учи по начина на изразяване и позицията на тялото. В България такива разлики няма.  Общото е, че във всички училища има една мания за обсебване и контрол.
Това са моите впечатления от моят град, на база лични преживявания и усилено събиране на информация през годините от всички възможни източници.
Като цяло на дъщеря ми точно това обсебване й пречи и трупа с годините неприязън и поради това обмислям варианти.