(Пред)пролетHa ... шекерено-бонбонена - ТР ТЕМА 57

Добро утро и от мен!

Делте, я кажи как е уреда дето ти подариха. Готви ли сам, а ти какво правиш когато той готви

Здравче,
Уредчето е ....фантастико Ама не е подарък. Двамата мъжове решиха да купуват и отидоха та си купиха Лесно става всичко и много вкусно. Оставяме го сам да готви за колкото е настроен. А ние действаме по задачите. Е продуктите ние слагаме де Абе пляскаш вътре каквото си решила, забравяш го и емваш къщата да чистиш. Не харчи много ХИлИкричество, не мирише толкова колкото когато печеш в голямата фурна.....ма каВе нИ праЙ Трябва да пробвем кекс. Щом хляб пече страхотно, кекса се надявам да е извънземен от красУтЪ и вкус

Гюнайдън момичета! Нека кафето днес да е от мен
Джорди  в Чамлик сме далечко сме от Мигроса. Аз в момента се занимавам с една дипломна работа
Иначе работя като йоретмен в един колеж, но парт тайм, нямам още турско гражданство. Казаха ни от полицията, че едва след 3 години ще можем да кандидатсваме за него. И един въпрос от къде мога да си намеря лютеница  ?  Хубав ден и успешна седмица  на всички !

elida,
  за каВенцето Тъкмо приключих със закуската и ще си го гаврътна.

Здравейте!
Включвам се и аз в темата. Аз съм на 24г., приятеля ми е от Истанбул, запознахме се докато той беше студент тук и сме заедно вече 2години и половина. Той завърши преди половин година, аз завършвам след 2 месеца. Откакто той се прибра в родината си, се започна една любов разпръсната по чатове, скайп, телефони и посещения от моя страна на 4-5 седмици.
Проблема обаче не е това. Тъй като сме в България и по-голямата част от обществото ни е предубедена спрямо хората от турски произход, аз имам проблем с моето семейство, като знаейки мнението им, ме е страх да им споделя. Имам намерение да замина да живея в Истанбул при него, а времето наближава, не знам как да постъпя, не знам как дори да започна разговора. Майка ми знае, но за да не и навличам проблеми, аз си мълча пред баща ми (както и пред останалата част от роднините).
Можете ли да споделите как са приели вашата връзка с турчин, как сте постъпили и имали ли сте съмнения дали да отидете да живеете в Турция. Тъй като аз нямам хора около мен, които могат да ме посъветват по някакъв начин и които са били в такава ситуация, истински разчитам на вас!

Мила Лиолип добре дошла,
аз също съм отскоро тук . Какво да ти кажа предубежденията си остават донякъде,трябва да се заредиш с мноого търпение . Накратко да ти разкажа как се преборих с нашите. В началото и аз като теб от страх мислех да не им казвам и да си заживеем заеднос ММ ( по това време аз също бях в Истанбул , но в друг квартал), но съпругът ми настоя за граждански брак , понеже в обкръжението му не се приемат особено добре такива съжителства. Мисля ,че това важи като цяло за турското общество. И така звъннах на мама и й казах ,че ще си идвам , но не сама, при което тя ми каза ,че в къщи нямало място за турчин. Аз естествено ревах няколко дена и после ми хрумна идеята да звънна на най-добрата приятелка на майка и на баба ми. И така и направих: създадох един обръч около мама от хора които могат д аи повлияят и след около 2 седмици мама каза,че е готова да се запознае с гаджето ми . С татко ми нямах проблеми, а роднинското менние изобщо не ме вълнуваше.И така изкарахме виза и заминахме и се бракувахме там с тържество в мноооого тесен кръг. След време нашите обикнаха турския си зет и сега са щастливи и спокойни , като знаят, че съм добре . Не се тревожи и бъди спокойна ,всичко ще се нареди. Моят съвет е да сключите граждански брак , така ще си по спокойна тук в Турция и ще можеш да кандидатсваш за гражданство след известно време . Желая ти всичко най добро!

И аз се вълнувам от приемането...Голям дерт ми е също.

Liolip - аз съм на 44 и нямам идея как да го кажа. Брат ми направи предположение за произхода на гаджето, много е интуитивен, при което майка изрева - НЕ, Никога!
Баща ми май е по-благосклонен, но не смея, мълча си. То при нас има и други препятствия, та не знам.

Да се похваля, че пак извадих речниците и тетрадките и уча езика. Имам с кого да разговарям и това е голямо предимство. Шегуваме се, че минаваме само на турски, нека гледам като пукал, пък да видим дали няма да проговоря.

Моята ситуация е почти като твоята, студентска любов, две години и отгоре, отскоро разделени и то от доста  километри.  До болка са ми познати разговорите по телефона, чатовете и пътуването по нощите... изтощаващо е, но и не само, за мен най-вече е загуба на време с любимия човек, загуба на щастие и споделена обич. Разбира се, всичко това се преживява, като има хармония и от двете страни. Лошото в твоя случай е притеснението от отхвърляне и неприемане отстрана на твоите родители. Наистина не те познавам, нямам идея какви са отношенията ти с вашите, но е нормално те да се притесняват от факта, че можеш да заминеш в друга държава, било то Турция или Израел например. Относно предубедеността на българите, да има я и на мен ми се е налагало да слушам изцепки от рода на "толкова ли си смотана, че не можа да си намериш българин, че са хвана с тоя турчин", от семейството ми обаче никога. Родителите ми знаят за връзката ми още от самото начало, приятелят ми е гостувал в домът ни, аз съм гостувала в неговият, както и на роднините му многократно. За мен никога не е било срамно, какъв избор съм направила относно човекът до себе си, нито притеснително. Моят съвет е да бъдеш откровена, проведи един честен разговор с родителите си, като се постарай да им обясниш колко много значите един за друг с приятеля ти, не им спестявай нито най-малкият жест на внимание от негова страна, нека видят, че се радваш на любов и разбиране и ги успокой, че никой не иска да те потурчва. Всеки родител желае най-доброто за детето си, просто им покажи, че така си наистина щастлива.
Пожелавам ти кураж и успех. Щом си струва, никога не се предавай! 

Много ви благодаря за бързите отговори, момичета.   
Бих искала да ви попитам как сте сигурни дали решението ви е правилно, как примерно приемате факта, че вие трябва да научите да говорите турски, а също и че децата ви ще говорят този език. А имали ли сте срещи родители с родители, понеже моите не понасят турска реч и една такава среща граничи с невъзможното. А относно възпитанието на децата, религията, обрязването (ако е момченце), толкова много неща са ми в главата, че дори не мога да подредя правилно и въпросите си, дано да ме разбирате 

Лиолип, карай я стъпка по стъпка, е моят съвет.

ако в сърцето си чувстваш, че този човек ти помага да станеш повече себе си, че с него се чувстваш истинска - тогава е лесно да се пребориш с всички мелници.

моят баща беше изключително толерантен човек, но когато разбра че искам да заминавам за истанбул буквално се разболя. майка ми го прие по-интуитивно. накарах ММ да дойде и да се запознае с тях, дори да ми поиска ръката. когато се запознаха съвсем бързо повечето притеснения се изпариха.
нашата сватба беше година след като заживяхме заедно и моето семейство, заедно с някои най-близки приятели присъстваха на нея. направихме тържеството тук, в истанбул, понеже за тукашната част на родата щеше да е по-сложно да пътува до България.

в обобщение - непознатото е по-страшно от каквото и да било. турската реч е изключително мелодична и съвсем не е това, като което я представят някои българи. за да не е голословно ето една любима песен https://www.youtube.com/watch?v=XFvSd1HDagY

Здравейте момичета!
Лиолип - Както е казала Джорди карай стъпка по стъпка!
Първоначално аз дойдох само да работя в Истанбул, нашите дори и това не приеха много леко но се съгласиха. Когато се запознах с мм и започнахме да излизаме, казах на сестра ми която ми каза: Како, не се прибирай, татко ще те убие! Когато се прибрах след няколко седмици и дума не продумах, че имам приятел до като не дойде ред да се върна обратно в Истанбул тогава на летището казах на майка ми, а тя ми каза същото: Баща ти ще те убие! Помолих я да го поразпита и да се опита да подготви терена, защото за лятото с милото бяхме планирали да посетим България и да го запозная с нашите! След като баща ми разбра, не ми се и обади, всяка вечер говорих с баба, майка и със сестра ми, но той така и не пожела да говори с мен! Когато лятото отидохме у дома- баща ми не беше там, беше заминал в София при брат ми и един месец докато ние бяхме в България той не дойде, нито се обади. Брат ми и той ми беше много сърдит и се държеше точно като татко. Беше ми много тъжно, защото винаги съм била момичето на татко, с него като дете бях много по-близка и го обичах много повече. Сърди ми се повече от година. После го прие в началото не му беше приятно и избягваше общуването, на сватбата се държеше като борсук, с една начумерена физиономия. Сега обаче много се разбират, даже по-редовно се обажда на зет си, отколкото на мен! Повлияха му времето и децата, най-вече раждането на големият ми син!

Колко интересни въпроси повдигате и обсъждате...
Чета, но не мога да се включа...
Джорди песента е баш на място... Не знам как е в Истанбул, но в София времето е точно есенно...
Планувано беше тези почивни дни до 6 май да съм в Истанбул, но за съжаление не се случи. Нещо много ми се разминава този град... Винаги възникват неотложни неща... странна работа 

Мили дами, наистина ми оказвате голяма помощ и подкрепа с вашите разкази. Благодаря ви много   
Тъжното е, че едно такова хубаво чувство като любовта бива едва ли не обругавано от обществото и неприемано от семейството, като по този начин те кара да избираш страна - родителите или той.
Изпитвам някакво ужасно чувство на вина, че обичам турчин, сякаш съм разочаровала всички.. Как се справяте с това, най-близките ви хора да се държат по този начин, да ви се сърдят и да не ви говорят с години. Мен това много би ми тежало и как ще започна живота си в Истанбул например, без одобрението и едва ли не благословията на семейството ми..
А колкото до езика, да вярно е, не е толкова грозен, колкото е представата за него тук и все пак не знам как биха приели след години внучетата да им говорят на турски..
Тъжното е, че ако приятеля ми беше от някоя друга европейска страна щяха да бързат да се запознаят с него и да ме подтикват да замина, а сега.. 
 

ще научиш децата и на български. моят син в България говори с роднините на български. и всички много се радват, макар да прави доста грешки и да има лек акцент.

Лиолип, какво да ти кажа... Не избираме къде да се родим и при кого, но вярвам че имаме право на безусловна любов... ако близките ти не приемат избора ти, това не значи че не те обичат, а просто че им трябва време да го осъзнаят...

Нашите имаха приятелско семейство, което имигрира в Канада скоро след 89та. Когато баща ми им се оплакал за мен и моя избор, те му отговорили че е късметлия, че ще може да ме вижда по-често тъй като Истанбул не е така далече от Варна.

А защо не организирате някоя семейна почивчица в Турция, да дойдат вашите да видят какъв е животът тук, че не са марсианци и не крадат хубави бели Яни 

Джорди напомни ми за моята баба, когато разбра преди няколко години, че ще пътувам за Турция , вдигна кръвно, плачеше и повтаряше:" Ти квато си бяличка штъ открадне по един турчин и нема да та видим повече ” после когато отидохме в България за първи път с ММ първият й въпрос към него беше дали ще ми позволява да си идвам когато поискам   

П.П.: Добре ,че има турски сериали по бг канали да разчупят стереотипите насадени от пустия Балкански национализъм...