(Пред)пролетHa ... шекерено-бонбонена - ТР ТЕМА 57

Щом сте с такси, то ще ви закара до най-горното ниво. Лесно ще се ориентираш по табелите. Под големия надпис Метро, леко встрани ще пише Еurope или Avrupa.

Аз в Кушадасъ не съм ходила, но от там мисля че организират екскурзии до близкия Ефес, Къщата на Дева Мария и Шириндже. А наблизо също са Чешме и любимата ми Алъчата

рулит

Да разкажа за годежа. Всичко ми беше странно и всичко ми се видя прекалено на пръв поглед. Едно по едно де Вечерта преди годежа етърва ми реши да си покажем тоалетите и да видим дали няма нужда от гладене или нещо. И аз си показах роклята - ммм...оказа се,че не е достатъчно официална. Ще сложа снимка от годежа да видите тоалетите. Така или иначе нямах никакво желание да търча по магазините и да купувам нещо друго, останах си с моята си рокля. В събота /деня на годежа/ от сутринта - голяма суетня. Оказа се,че зълва ми /синът й е годеникът/ е запазила час за фризьор за всички!!!! И аз там. Отидохме в салона / апартамент с много стаи, пригоден за студио за красота/. Чай, кафета-мафета, както си му е ред. И се почна - близо 5 часа прически и грим. Прическата се оказа задължително кок /топуз май се казваше/, а гримът...всички до една с черна очна линия, сенки, лъскаво червило и мнооооого пудра. Изглеждах като китайска проститутка. Само да добавя, че се подстригах на дълго каре преди годежа. Въпреки това, намериха начин и на мен да ми спретнат кок /ще видите на снимките. Като се прибрах, мъжът ми и брат ми ме гледаха като съвсем нов човек. Беше много забавно. И да се изфукам - успях да поклюкарствам /както си му е редът във фризьорски салон/ на турски. хахаха
За самия годеж - беше в салон за сватби. Половината зала родата на Езги /момичето/, другата половина /за нашата рода/. Почерпката беше тъничко парченце торта + чаша сочец някакъв. И другото - танци и музика. Беше ми странно как ги изтъпаниха двамцата отпред и цялата рода /близо 600 човека/ минахме един по един да ги поздравим. Подаръци нямаше, само златни парички /в различните размери на джумхуриет алтън/ и пари с карфичка върху панделка. Оказа се,че само ние с ММ и нашите/моите родители също бяха поканени/ подарихме златен накит - ние ланци с буквите Е /Езги и Ерай/ , а майка - златни обици. Общо взето техническата част беше това. Забавлявах се, но ми беше странно всичко. Толкова много хора, киченето с карфичка...суетенето при тоалетите,гримовете и прическите...
Имаше 3-4 жени от другата рода,окичени със златни гривни, буквално от китката до рамото, почти толкова злато имаше в най-разнообразни форми по шиите ми. Никога не съм виждала толкова злато на едно място /като изключим куюмджиите де/. На другия ден питах зълва ми /тя е многоооооо готина/ какво е това. Обясни ми,че живеят на село. Винаги при повод трябва да носят златото си, за да покажат,че материално са добре. Там,преди сватба, продавали земи,за да купуват злато и после да се демонстрират с него. Повече злато - повече просперитет. Беше като приказка малко, но си е реално.
Беше ми странно и защо всичко беше с пари и злато,вместо подаръци. Езги ми обясни, че това им е подготовката за новия живот - парите в банка, продават златото при изгоден курс и пак в банка на депозит. Така са готови да си подготвят дома за живеене още преди сватбата. А енището пък ми сподели, че за сватбата се очаква гостите да минат 1000 човека. И да отбележа,че и двете семейства са си среден клас, не да кажеш някакви богаташи. Отсега се чудя какво ще подаряваме на сватбата....
И още нещо, което ме впечатлява всеки път, когато съм там - УВАЖЕНИЕТО!!! В неделя Езги и Ерай дойдоха да пием кафе и да гледаме снимките /ММ им направи уникална фотосесия преди годежа-нали е запален фотограф . И двамата бяха с нашите ланци, а Езги с обиците от майка. И понеже предния ден й бях казала,че мирише страхотно, подариха ми същия парфюм като нейния. Толкова ме трогнаха и с двата жеста.... ох, изписах роман. Ще кача снимките в следващия пост

Сега остава и да успея със снимките 


Не ми се получава, забравила съм, сори

 

Папурче, ама какъв годеж, то направо си е било сватба без формалностите! Иначе за сватбата пак същия подарък - злато, пари...

Ох, годеж е като сватбата, на която бях в Измит...   Толкова много злато видях, че ми се зави свят. Питах милото много озадачена ,защо хората подаряват на това хубаво нежно момиче толкова грозни и масивни златни бижута. Та тя никога няма да ги носи... и той ми обясни, че почти всичко се продава, пазят си само нещата от най-близките или това, което наистина им харесва. Ние освен парчето паста (определено не беше торта) имахме соленки, чаша сок и вода. Докато се приберем в Истанбул умрях от глад. Много официални бяха само най-близките роднини, другите бяха много елегантно, но не и с бални рокли. И при нас майката на булката беше запазила часове за всички, но аз преди това се бях направила и пропуснах. Другата част от сватбата(на мъжа) бяха от Адана и от Мерсин и разликата между нас и тях беше много голяма. Всички бяха със злата и покрити. Много се зарадвах как изглеждаше семейството на приятеля ми. Но определено не мечтая за такава сватба.

Нашата сватба беше в БГ. Имахме идея да направим и в Бурса, за да зарадваме родата и там. ММ ме посъветва да се въздържим. Радвам се,че го послушах...

Шарен свят! Толкова различни обичаи. Винаги ми е интересно.
А тези, които продават земи, за да купят злато...чудя се какво ли правят после, дали продават златото и купуват ли си пак земя или нещо друго или пък си го пазят за следващото показване

Джорди, чакам да ми я пратят и ти я прехвърлям след това. Мисля че имам твой мейл от по-преди, ако не си го променяла.

Здравче, не мога да помогна с препоръки, но щом ще сте със самолет, гледай къде има близки летища. Защото например за Кушадасъ май се ползва Бодрум и после ви чака още път.

Мерси от сега, Рош
Да, Анджи, този беши - рулит рул ит )

Ох, ние сме в сесия, а моят синковец днес си взе първото свидетелство за края на срока. Аз му честититх (по телефона, понеже съм много работна), а той ме пита "защо ми честитиш и какво означава свидетелство?"...

Браво на Тео и на всички турски ученици.Нека всичките им свидетелства бъдат изпълнени с хубави оценки.

Нашата хубавица снощи ни съобщи,че това което смятаме да й дадем като награда за свиделството-в интерес на истината наградата мислехме да е морална-една седмица в БГ-та да сме й били  дали тази финансоват награда снощи.Брех ,казах й-откога се дават награди за нещо ,което е ваше задължение .Ама гледам сега у фейсо ,че си развява байряка в Йълдъз Парк-Ама,виновна ли съм аз ,че училището ми е на Боаза.Мъка,мъка ви казвам

Папуче, умрях си от смях - кок, очна линия, ярко червило и мнооого руж. И всички като сестри. Но шегата на страна беше ми интересно да прочета обичая!
Джорди мерси за разяснението и за местата около Кушадъса. Всичко ще проверя!
Рош благодаря за разяснението, съвсем на място ти е коментара. Малката няма да издържи още превоз освен самолета, тя сега ходи вече и само това иска да прави!
Хаксев благодаря за разяснението за тези свидетелства, аз тъкмо се прибрах с малката от месната площадка и там всички майки носеха едни листи и ги разглеждаха, та се чудех какви са. Е вече знам!

Писах, писах и 'сичкУтУ сЪ затри

Роше,
Не съм писала никъде по обстойно ни за първото пътешествие из Турция-първото завърши същият ден като стана студентите почнаха окупацията на Гези парк. Тогава тука в темата си говорехме и споделяхме главно за това и хич не ми беше до описание на приключението ни. За второто също не съм писала, защото темата беше замряла. А във Фейса хич не става писането както става тука в темата. Много неща имах за показване, много за писане и споделяне.....но за съжаление нещата избледняха. Нямам навика да си водя бележки или да пиша в дневник. 
Остават само снимки, които не ми припомнят всичко през което минахме, какво изпитахме......Много ме е яд на мене си, ама минало, заминало.

Почивки или по точно пътешествия сами си организираме. Така, че Здравче не мога да ти помогна със съвет за агенция.

Хехе, Хаксън,
Тъкмо вчера си говорихме с една съученичка как като имахме свободни часове в училище и отивахме на брега на морето или в Морската градина. Ама нали наблизо беше даскалото

 Хаксев  


Видяхте ли това

И аз да се включа в съживяването на темата  
Рошке, благодарско за кафето, греяното вино и най-вече за готината раздумка
Е-книги и аз искам  Milmancheva@gmail.com
Анджо, пак се разминахме...жалко
Хаки, ЕМИНЮНЮ завинаги ще го свързвам с теб А щерка ти с мед да я намажеш......Моята окончателно се отказа да кандидатства медицина.Големи драми и ревове са последните 2 дни и аз място не си намирам...
На всички от темата  

Копнежец,
А аз се успокоявах, че ще имаме дете лекарче около нас. Може да е нещо временно бе душа.

Абе това за пазаренето в Истанбул, че и на други места, що така не съм го виждала аз По-рано го имаше, ама то беше ехееейй много отдавна. То и аз пък как сЪ пазаряяя То трябва да ти иде отвътре.