Аз се надявам да мога да си го погледам бебето. Не знам до каква възраст, но на една не мисля да ходи където и да било, ни на забавачки, ни на ясли. Аз още се тормозя от детската градина, дето е пораснало детето, а какво остава за бебето и яслата.
Данче, Агнес
Много добре ви разбирам с гледането! И с превъртането. Моите всички са близо, но пак почти няма кой да ми помага. Мама почина отдавна, баща ми и свекърва ми си работят по цял ден хората, свекър ми не би се справил, пък и го е страх май от децата. Идва моята баба, да ми е жива и здрава, но тя е на почти 80 и колкото и да има желание, вече няма силите. Аз едва, едва издържам с двамата, за нея не знам. Но не се оплаква милата и винаги, когато е крайно необходимо да ходя до университета, тя е вкъщи и ги гледа двамата. Истината е, че помощта, която много хора получават и не оценяват, за мен е в сферата на фантазиите. Но пък никой не ме е карал да имам две деца, нали....Джина, възхитена съм от Бранка! Това дете е същинско чудо и колкото и да и се впрягаш в момента, сигурна съм, че й се кефиш ужасно! Не може да не се гордееш, ама да се пръскаш от гордост чак с такова създание вкъщи. А Маринка папа и почива, събира сили да надмине сестра си май!




Доволна съм, че с гимнастиката е постоянна, но се надявам в даден момент да й писне, защото това е неблагодарен спорт, травмите са много /наскоро пак имаше рев посред нощ от болка в мускула/ и не искам да бъде разочарована.

Иска ми се всички да сме на едно място.