Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252

Голяма прегръдка от мен !
Животът е пълен с предизвикателства, някои от които доста болезнени.
Но човек остава жив със спомените които е оставил.
Просто ... отива надалеч.
Всъщност никой не знае, какво е там.
Едно е сигурно обаче - имаме нужда и от ангели.

…Плуваше все по-надолу, докато ръцете и краката му се умориха и се придвижваха с мъка. Знаеше, че е успял да потъне дълбоко. Натискът в тъпанчетата му причиняваше болка, а главата му бучеше. Силите го изоставяха, но той принуждаваше ръцете и краката си да се движат и да го отнасят все по-надолу, докато внезапно волята го напусна и въздухът излетя от дробовете му с оглушителен шум. Мехурчетата като мънички балони се отриваха в бузите и очите му и отскачаха, за да поемат пътя нагоре. Тогава почувствува болка и задушаване. В замъгленото му съзнание проблясва мисълта, че това все още не е смъртта. Тя не причиняваше болка. Това бе животът и мъчителното задушаване бе неговата агония, с която той му нанасяше последния си удар.
Ръцете и краката не го слушаха вече, макар и конвулсивно те заблъскаха слабо във водата. Но той бе измамил и тях, и желанието за живот, което ги караше да се движат. Бе потънал много дълбоко. Те не можеха да го изнесат никога до повърхността. Стори му се, че плува бавно в някакво море от неясни видения. Попадна в цветове и отблясъци, които го заливаха и потъваха в него. Но какво бе това? Макар че приличаше на фар, блесна с ослепително бялата си ярка светлина в мозъка му. Примигваше все по-бързо и по-бързо. Чу продължителен тътен и му се стори, че пропада в някакво огромно, безкрайно стълбище. Далече, чак към дъното, потъна в мрак. Това бе всичко, което можа да долови. Потъна в мрака, а мигът, в който го разбра, бе последното, което стигна до него.

Питам се , що за човек си, щом винаги намираш думи с които да трогнеш
виртуалния  " познат." Благодаря ти , мила . Ще се радвам , когато се срещнем
да запазя същите топли чувства към теб, които изпитвам в момента.
Колкото до срещата ни, тя е неизбежна в близко време..

      

Мартин Идън е първата книга, която някога ми подари съпруга ми. Той
знаеше, че много харесвам Джек Лондон.
          Колко странно, точно днес, такива спомени.