Искам си семейството,искам си отново щастието

Точно това се опитвах да ти кажа и аз и всички останали - чувствата е ясно, че още са живи. Но ще умрат и колкото по-бързо (от теб зависи!), толкова по-добре за теб и за детето. Няма дете, което да е добре, след като вижда/усеща, че майка му страда!
За кафенце?!? И наш'та (в никакъв случай не целя да те обидя) търчи. Я, го отрежи! (не е нужно да се държиш грубо, но на позиция). Да видиш как бързо ще се промени като държание. И дори и да не се върне (което, аз лично мисля, че е по-добрият вариант, но ще го разбереш по-късно), ще те УВАЖАВА повече. В теб е топката!

На кафенце - защо не. Аз винаги съм искала такива отношения с БНД. Да се виждаме, да споделяме проблемите покрай детето, да ги разрешаваме заедно, като родители. Такива отношения имаше мъжът ми с бившата си жена. Бях възхитена от начина по който общуват - без истерии, без драми, ... Познавам още една раведена двойка с подобни цивилизовани взаимоотношения. Лошото е че това много трудно се постига. Но с времето и с желание и у двете страни не е невъзможно.

I.Hr, според мен, това се постига, когато от двете страни стоят емоционално израстнали хора, а не животни, които покрай егоизма на наранените си емоции (чувства) мислят само за себе си и се карат, дращят, не искат да се гледат и се избягват. Дори и само единият от двамата да не е човек, комуникацията и нормалните отношения са просто невъзможни. Защото съм чувала и невероятни за мен реплеки между мъжете, че, когато са с децата без жените (съпругите си, приятелките си и т.н.) жените "повече им се лепяли" - те използват за егоизма си собствените си деца за своите си цели! Не си мислете, че такъв тип мъже искат да са добри родители, не всичко, което правят е просто правеж да изглеждат добри родители (дори по-добри родители от всички-пак за собственото си его, че са най), защото когато детето се намеси в сверата на техния егоизъм - то ще пострада, точно така както и всички останали покрай тях са страдали. На такива, за мен, дори при раздяла (развод и т.н.) не трябва да се дава право да бъдат с децата самостоятелно... И повечето, като гледам, са подобни недорасли пубери или даже животни... С такива, нормалната комуникация е страшно трудна, че понякога даже и невъзможна...

Малко крайна ми идваш LifeIsBeautiful. Незнам какво ти се е случило, но не заклеймявай така мъжете. Не са "китка" съгласна съм, но когато една жена реши да се държи свински минава по точки 100 мъже.
Преди години, когато се разделих с БНД - реших че ще го "изправя" на всяка цена, все пак е баща на детето ми. Излизах с него на вечери, на кафе, на разходка .... държах се приятелски, разбирах го, изслушвах го, утешавах го. Излезе че му "паля" главата и му давам шансове. Не допуснах да се мине границата която бях поставила, но в неговите очи и очите на хората беше друго. Следващия етап - избягване. Правех всичко възможно да не се срещаме, да не се чуваме. Родителите ми се занимаваха с "уговарянето и предаването" на детето. Наможи се да го правя защото ми беше омръзнало от слобата, обидите и кофтито му отношение. Но ... хората и той решиха че съм си намерила нова играчка и бившия вече не ми е нужен. И още, и още и още....
С това искам да ти кажа, че монетата винаги има две страни и версията на всяка е различна, пречупена през собствените и емоции. Има лоши бащи, забъркващи децата си в душевната си кал, но какво да кажем за майките живеещи с мотото "Длъжен си ми до живот защото съм майка на детето ти ...." Недорасляци, злобари и комплексари има и при нас и при тях.

Не заклеймявам никого - просто ми е отвратително подобно поведение, на което и аз съм била свидетел. Обяснявам, че с недорасли емоционално е много трудно, че даже и невъзможно понякога да се разбере човек - както и в твоя случай. В поста ми съм писала, че има различни и при двата пола, когато даже единия от двамата не е зрял, няма как да има нормална комуникация. Твоят пост потвърждава мнението ми, че и твоят бивш мъж е бил просто недорасъл за нормална комуникация, защото просто е решил, че му "палиш главата и му даваш шансове", както си писала сама - тоест, той си знае едно и също - задоволяване на собственото му его, а не нормална комуникация заради благото на децата ви.... А, може би прекалено често сте се виждали и прекалено много си му обръщала внимание, като общението ви не се е свеждало само до комуникация свързана с децата ви, знам ли - вие си знаете... но, така или иначе децата страдат най-вече от лошата комуникация между родители си...

Аз съм точно в такива отношения с бившия ми. Виждаме се, комумникираме си, обсъждаме радостите и проблемите си – нашите и на детето. Мисълта ми беше, че при Авторката е друго - той е от типа мъже (съдя по постовете й), който иска да храни самочувствието си с нейната болка и я дъержи в напрежение. Не можеш да кажеш на жена, която те обича "абе скъсали сме, ама аз само чакам да се хвана за нещо и се разделям с оная".  Когато тя го преодолее, или той започне да се държи адекватно могат да имат такива отношения.

Да,при нас нещата не стоят като приятелски отношения след окончателна раздяла,защото самият той не може да вземе решение разделил ли се е с мен или не.След всеки две-три седмици съжителство с онази започва да го мъчи носталгията по дома и семейството.Сега тя пак си е събрала багажа(не знам дали той го иска или тя му върти номера като стане по-напрегнато)и той отново е пред дилема.Казва,че му трябвала помоща ми .Този път обаче му казах да остане сам и когато е наясно със себе си и с чувствата си да ми каже.Не мога да участвам в неговия харем.Искам да се върне и мога да простя,но докато в сърцето му е пренаселено няма как да стане това.Не знам само да поддържам ли контакти с него през този период на размисъл или да се оттегля без да му влияя.
Забравих да кажа,че ще гледа детето ,докато е сам.

Щом ще гледа детето, как така няма да имаш контакт? Не е реалистично според мен.

Според мен, ти отдавна си му простила и просто стоиш и го чакаш с разтворени обятия. Как ще проумее, че те е наранил, как ще прелистите нова страница, като той дирижира положението, а не ти Изобщо такива като него, се имат за голямата работа, избирайки между две жени.
Дадоха ти се примери и безценни съвети, но ти не послуша нито един.

Съгласна съм с Камъчка, всъщност от това което прочетох, разбрах, че ти обвиняваш единствено "приятелката" си - злото нещо, омагьосало прекрасния ти съпруг, това  зло, разбрах, че е имало и други  семейни "жертви" и направо е едно неспиряемо зло с бюст. Само въпросът, който аз бих си задала в тази ситуация е, не как "злото" ни се е стоварило и омагьосало любимия до неврастенична, дори леко шизоидна степен, а дали искам да бъда с такъв тип мъж, човек, на който да бърша секретите по всяко време, щото той сам не може да се справи. Бих - само ако  моето момче наистина заболее от нещо, но ако не е и се държи по подобен начин - той вече няма да е  моето момче, баща може, ако се постарае, но не и човекът  за мен. Нямам този опит и затова сигурно съм малко недодялана в изговора си, но  с такъв тип хора бих си имала вече сто на ум и колкото и да си обичам човека, тези сто на ум ще ми изплуват непрекъснато.  А когато няма доверие... нещата  рядко имат хепи енд.

18 години разлика е много. Ще се разделят, спокойно... особено щом той не иска детето, няма да чакаш дълго.
А ти се поогледай за някой принц, докато твоят осъзнава грешката си.

Счупеното по принцип трудно се поправя, а тук е счупено на много малки парченца.
ivanbor предполагам, че и да се върне вече никога няма да е същото. Ако осъзнава и е грешка може да бъде простена, но тук когато е отритнат от другата тича при тебе.
Според мене прогнозата не е добра.

Аз не мога да разбера какво чакаш и се надяваш от него - ти сама се измъчваш по този начин , гледай си децата и си търси с какво и кой да си разнообразиш живота , криза на средната възраст -глупости , ти си в криза след раждане и имаш нужда от позитивни емоции

Може би не е съвсем по темата, но преди години преживях тежка раздяла.
Тогава мислех, че животът свършва. С въпросният човек мислехме да имаме семейство и изведнъж майка му ми сервира, че той ми изневерява с едно момиче от блока. Разделихме се от раз, не съм чакала и миг, просто си взех багажа и си тръгнах. Повече от година живях в агония, мислех, че на челото ми пише, че съм измамена. Не ядях дни наред. Не излизах и ако не беше приятелката ми, нямаше и да излизам и впоследствие. Но сега като се замисля, животът ми след раздялата е бил всъщност най-пълноценният ми и истински - радвах се на всичко около мен след като болката премина. А тя преминава. Банално, както казаха и другите, но минава. При мен неусетно за година. При развод казват по-дълго, но не се знае, може би зависи кой с каква нагласа излиза от подобна помия.
Макар че и аз си таях напразни надежди, че той ще дойде (близо година се надявах). Накрая се отказах да чакам. И интересното идва след това. Замина за чужбина човека, ожени се за чужденка и след като аз бях вече омъжена и имах дете, ми се обади. Това, което чаках преди с трепет, тогава просто ме разсмя. Разбрах, че се бил развел. Викам а детето, ми при майка си останало в чужбина. Тогава си помислих ама че безотгвороен родител. Можете да си представите какво ми наговори тогава - питам го защо се обажда, ми не можело ли да се сети заедин добър човек? Викам е много време ти трябваше да го разбереш и праснах телефона.

Така че според мен, всичко минава, макар и трудно. Късмет.

Никога не съжалявайте за нещо, което не е било истинско. Няма щастие отново със същия мъж. Той е в основата на вашето щастие/нещастие. Щом е тръгнал с 18 г. по- млада е със сигурност комплексар, и и лош баща,щом отказва чужди деца да гледа, със сигурност и своите няма да погледне. Познавам такива около себе си. Късаш всичко с такъв тип и забравяш на мига за него. Замисляла ли си се, ако се върне отново в семейството, как ще се чувстваш по-щастлива ли? Детето дали ще прости на него не знам, но на теб? Със сигурност не! Избери по-трудния, но по-достойния път! Понякога щастието е в свободата да можеш сам да избереш какво е хубаво и лошо! А да живееш с предател е все едно да живееш с палача си в едно легло и един дом.