На добър час в ПЪРВИ клас! - 7

Ама те масово изпирите след 7ми клас са по български и математика, точно защото на децата им е твърде рано за профилирана насоченост. Пък като излезнат резултатите вече може да мислиш къде да продължи. Ако ще се занимава със спорт или изкуство, то това става ясно много рано.
Просто за мен смисълът на началното образование, а до голяма степен и на основното е грамотността, профилирането идва на доста по-късен етап.

Да, така е, влиза се с едни и същи изпити, но все пак след получаване на резултатите трябва да се вземе решение вече, а аз мисля, че все още са неориентирани на тази възраст. Съответно и родителите им.

Защо родителите?Аз си мисля дори , че са много , много ориентирани.Друг е въпроса дали децата споделят таи ориентировка.

То и сега има вариант детето да си остане в кварталното училище до 12 клас. Наскоро моята зъболекарка ми разказа, че така са постъпили с дъщеря й, защото са искали да бъде наблизо, в по-щадяща среда, сред хора, които винаги могат да й разкажат, ако момичето й залитне в неподходяща посока- наркотици и пр. Успоредно с това си е учила засилено езици на частни уроци, а в момента учи фармация. Синът й е в седми клас и смята също да не се мести в друго училище.

Да, това също е добър вариант, стига да съм сигурна, че след това ще продължи да учи.

Значи имаме едно съвсем нормално дете в случая и следва просто да го оставим да живее по човешки, да си има нормално детство, да си учи в едно нормално училище всичките предмети, които са задължителни, без да се прекалява и задушава.  Да си има на първо място приятелите и игрите, общуването и неформалните занимания. Едва на следващо да се научи да чете и да пише собствени текстове, да решава нормални задачи, от тези, които имат връзка с реалността и биха му били нужни да си сметне тапетите в стаята и плочките в банята, изминатия път и нужното гориво за колата. Да знае къде е река Велека, но и колко хубаво е устието й и колко топла е водата там, колко красив е залезът на р. Ропотамо и колко уморително, но и прекрасно е, когато се качиш на вр. Вихрен, без непременно да знаеш колко точно метра е висок и кой поред по височина е той на Балканския п-в и в Европа.
 
Това е дете, каквито са почти всички деца, чиито родители не се стараят да видят у тях и да възпитат от тях бъдещи Айнщайновци и Леонардовци, Карузовци и Агасовци.
От такива деца съм видяла да се развият най- много нормални и щастливи, пък и полезни за себе си и околните, възрастни хора.

Природата си знае своята работа. Никое изнасилване не е останало без вредни последици.
.................
Моят отиде на това Кенгуру, без аз да имам желание. Писала съм, че за тази възраст намирам това за напълно излишно. Не се е готвил изобщо, изключая единият тест от миналата година за І клас, който аз не харесах, но който минахме, все пак. Справи се средно, което е добре като за без никаквата подготовка. Ние състезателни задачи методично у нас тази година не решаваме. Нямаме време със занималнята. Аз след училище не занимавам много- много детето с училищен материал. Смятам, че и то и аз сме хора. Всеки човек след цял работен ден има право на почивка и тя му е жизнено необходима. Евентуално през почивните дни давам нещо допълнително и по- сложно. Догодина няма да ходи на занималня и ще има време за редовни занимания от по- инакъв характер. Но в рамките на нещо нормално, без да целЯ да се състезава, да ходи в специални училища и да гениасва  в детска възраст.
Той ми заяви, че си харесва много училището и иска "до края" да си ходи в него. Е, основно училище, няма как да стане, но ако не решим да сменяме град или не се случи нещо непредвидено, ще си карам там.
Да се карам, ка- моли пък да бия /Едно детенце онзи ден ми сподели, че когато сбъркало, майка му му се карала, късала листи и тетрадки и понякога го плясвала. Децата, малките, са честни, научават се да крият подобни факти и да лъжат на по- късна възраст. Възрастните вече яко крият подобни амбиции и средства за постигането им./ за някакви резултати от някакво състезание и то за неща, които не влизат в задължителен и учен материал... Боже, опази, дано не стигна до там.

Точно това имах предвид и аз Всичко останало просто според мен е излишен стрес и за родителите, и за детето и е абсурдно да се притеснявате, че ако до 4-5 клас не сте му открили "таланта" детето няма да се реализира в живота си.

Мирясах вече след постовете ви 

Абе и аз гледам да не крещя и да не го тормозя, обаче писа 20 изречения повече от 3 часа ... е не издържах и виках, и заплашвах  . От три седмици положението се влошава стремглаво, напече ли го, пролетна умора ли го хвана .., направо не е моето дете 

И аз.

Малкия ми звъни преди малко- Мамо донеси ми топка.Знае, че  съм у дома днес.
Гледам часовника- голямо междучасие.
Училището ми е отсреща , грабвам аз топката и отскачам да му дам.Там на входа ме чака цялото мъжко войнство от 1 Б .Щатливи доволни , отиват на полянката да играят.
Обаче чувам аз едно момиченце им вика- Сега ще кажа на госпожата и тя ще ви накаже.
Какъв е проблема не останах да разбера.Но сега ме гложди - да не би госпожата да не им е давала да играят , а малкия да е намерил пролука в ситуацията.
Очаквам да стоим двамата изправени довечера и да ни се карат.
Ама квото е.Ще си понесем наказанието.

О, типично "кокошче", както би се изразила една роднина.  Много такива има в женския свят, с някои квази мъжки включвания също.
На мен ми се е случвало често пъти в началото на учебната година, когато още бяхме в опознавателен период с децата, няколко момиченца от този тип и едно- две момченца от класа да започват да "изказват" веднага, щом родител влезе в стаята. Понеже аз парирах първите подобни опити за кудкудякане, на мен спряха да ми докладват неща от сорта на "Той каза..., ама те така се бутаха..., той каза на него това, пък тоя му отвърна онова..." и подобни. 

Това е най-отвратителното. В градината не беше така, но в училище е страшна работа. Дори госпожата се беше заканила да има РС само на момичетата и майките. Вкъщи полудявам като започне да ми обяснява кой какво бил казал и как, да видиш ти, тя отишла и казала на госпожата  Без дори това да й влиза в работа. Не беше такава, но като вижда, че другите го правят и повтаря. Пяна ми е излязла на устата да обяснявам, че няма да клевети на госпожата кой какво. Само, ако някой я заплашва или иска да я бие. Говори си, говори...

Ххаха ние пък имаме забележка в тефтерчето: "Клевити съучениците си в час." Според младежът забележката е само за говорене в час.

А да и аз имах челна среща с момичешка баба ... Отиди и обяснявай, че нейното любимо и единствено внуче, слънцето на баба,  всъщност обижда и предизвиква, но ай някой е казал нещо е първа клюка и при госпожата, и при баба .. Синковеца я блъснал, защото го обидила .., не че го оправдавам, но пък бабата скочи така челно на детето, че то си глътна граматиката , но пък аз така й спрях ентусиазма да ги "сдобрява" (разбирайте да нахока моето и то да се извини на драгоценното и внуче), че се изнесе скорострелно

В детската моето и три хлапета още мокрели стените с ръце , при "разпита"  едното посочило моя хубавец за наказание , той като ятак мълчал "Да не съм издател" ми вика.
За удряне и нещо което сметне че е опасно съм му казала ,че непременно трябва да казва на възрастните .