С какво ви дразнят свекървите?- 30 тема

Абе то се разбира долу-горе по останалите цитати, ама не е там работата. Както каза някой по-напред, все едно си говориш като луд сам. Наистина не разбирам, като те е страх да не си навлечеш неприятности, защо изобщо пишеш... 

Не мисля, че я е срам, а по-скоро я е шубе да не бъде разпозната.
Поради тази причина, голяма част от форума е анонимна. Аз също пиша за живота си, но в крайна сметка не пиша нищо, по което някой би  могъл евентуално да ме разпознае.
Та, за това се чудя, ако искате съвет, или си понесете последствията, че споделяте, или не се оплаквайте. Не е нужно другите хем да се натоварват, давайки ви съвети, хем да се чувстват като идиоти, защото изглежда, че си пишат сами.

Аз в началото се страхувах да не ме разпознаят, но в крайна сметка реших, че не трябва да ми пука. Няма от какво да се срамувам, не лъжа, винаги съм представяла и описвала нещата такива, каквито са.  
От последните страници нищо не разбрах...

И какво ако някой прочете постовете ми? Стоя зад думите си. Никога не съм написала нещо, което не е вярно и което не мога да повторя пред човека, за когото се отнася написаното.


П.П. Скоро свекърите не са се обаждали - значи всичко е наред при тях

Моята я чакаме тази седмица да пристигне и да остане за около месец 
Ако има веселба, ще споделям 

Здравейте на всички... хайде и аз да се оплача или по - точно да споделя и да събера мнения дали в мен е проблема... Родителите на съпруга ми живеят на около 50км. от София. Ходим с бебето при тях през уикендите, нооооо започвам да се изморявам. Проблема е в свекърва ми (къде другаде) - тя е ОБСЕБВАЩА!!! Преди да забременея сме имали нормални отношения, взаимно уважение и т.н, но от както се роди бебчо просто не мога да я позная. Какъв е проблема - когато отидем при тях тя напълно обсебва детето. Не ме разбирайте погрешно - много се радвам, че го обича толкова и разбирам, че не могат да го виждат всеки ден и им е мъчно, но тя прекалява. Вчера например, пристигаме ние, детето тъкмо си е отворило очичките от сън (винаги спи в колата), тя започва да се вре в него и да му говори. Аз се обръщам и й казвам - "Изчакай само да се разсъни малко" и в този момент като че ли говоря на вятъра - тя хваща детето и ми го взима от ръцете, като че ли изобщо не ме е чула  ! Съответно малкия се намръщи и се разплака. За него тя е непознат човек и няма как да е иначе, понеже я вижда само 2-3 пъти в месеца. Това не е единствен случай, просто вчера толкова се бях ядосала, че реших днес да си го излея някъде. При първата ни визита там (беше Нова година) в момента, в който влязохме през вратата той вече беше в ръцете и и така цяяяяял ден, въпреки, че и аз и мъжа ми я предупредихме да не прекалява, защото малкия може да се превъзбуди и т.н., дори ми взе шишето да го хранела тя. Заради съпруга ми реших да се направя, че всичко е ОК. Но вечерта естествено - да видите приспиване ли?! РЕВ два часа от превъзбуда, защото цял ден някой си непознат му се е врял в лицето! По принцип бебо е много кротък и никога не сме имали такива истерични ревове... Тогава казах на мъжа ми или да хване да я стегне или изобщо няма да ходя там. Слава Богу, той е от мъжете, които са зад жените си на 100000%. Скара и се, направи я на пух и прах (и свекър ми също се включи, той много и се кара, но тя....). Уж добре, на следващия ден по - ниска от тревата. Отиваме пак след около 2 седмици - същата история, детето е само в нейните ръце, за непоисканите съвети няма да коментирам, никой друг не може да го гушне, да му се порадва, тя го разнася и не го дава на никой! Кажете ми в мен ли е грешката?!!? Просто не издържам, преди да родя много обичах да ходим при тях, но от както бебо е тук просто не искам да стъпвам там. Звъни ми всеки ден ( да чуела ако детето издаде случайно някой звук) ако се храним и и затворя например - не се отказва, звъни докато не и вдигна!  Собствената ми майка не се държи така, винаги пита например в какво настроение е той, дали да го гушне да не се разплаче и т.н. Да не ви разправям какво беше на погачата му - тя дойде сутринта в 7:30  !!! Кажете ми това нормално ли е?!?! Естествено пак му вися на главата цял ден (той нали още беше мъничък и спеше през повечето време), дори когато дойдоха гостите (към 14ч.) тя го държи и не го дава на никой! Трябваше да отида, да и го взема от ръцете и, за да го дам на собствената си майка да го гушне... Не знам защо стана така, те са сравнително млади хора (на около 50-55), свекър ми е страхотен човек, опитва се да и налива акъл, но... Моля, кажете ми ако аз съм в грешка, кажете ми как да подходя? Съпруга ми ми е казвал изобщо да не си мълча и да и казвам когато ме дразни, но не ми се иска да се карам с нея, въпреки, че май натам сме тръгнали....   

Според мен жената просто много обича внучето си и има нужда да го вижда често. Както казваш го вижда 2-3 пъти в месеца. Тя не смята, че прави нещо нередно, затова че го гушка и разнася по цял ден. Може би именно защото казваш, че за него тя е непозната, иска да прекарва повече време с него, за да свикне с нея. Принципно за теб може да е дразнещо, но се постави и на нейно място. Очевидно обожава внучето си и има нужда да е повече време около него, а и може да си мисли, че като по цял ден е с детето, по някакъв начин те отмята, за да си починеш.
Ако не ти е приятно да стоите по цели уикенди при тях ги канете у вас на гости за няколко часа.
Като цяло ми прави впечатление, че бабите и дядовците са в двете крайности - или са супер "обсебващи" или въобще не се интересуват от внуците си.


 

Според мен тук няма грешка. Никой не греши, нито е виновен. Просто бабата обожава детето и не се усеща, че прекалява. С повечко търпение и разговори, на моменти и с по-твърд тон (но не скандал), всичко ще си дойде по местата!

Явно наистина са така нещата - или обсебване или никакъв интерес. Да, ходим 2-3 пъти в месеца, защото можем да сме там само уикендите, но от друга страна и двамата си имаме живот тук, имаме приятели, които искаме да виждаме и времето за това са именно уикендите, в крайна сметка не можем да сме при нея всяка събота и неделя, защото не го е виждала... Със сигурност не е с цел да отметне гледането на детето, за да си почина аз, защото когато отидем обикновено тя е с малкия, а аз слагам масата и приготвям обяда или вечерята (ако това е почивка) . Аз нямам проблем, че се радва на бебо - напротив, страхотно е, но когато виждам, че той не се чувства добре в нея и се разплаква просто не издържам, а в този момент ако поискам да го взема само, за да го успокоя пак не ме слуша... Не знам дали го прави съзнателно или не, но... Просто искам когато видя, че детето ми не се чувства добре да мога да си го взема без някой да ми отказва, противоречи и т.н. и без да се налага да използвам твърд тон... 

Според мен е обсебваща, да. И прекалява. Съвсем нормално е да обича внучето си, да иска да го вижда, да му се радва... Но прехвърля границата. И аз бих се подразнила, ако трябва всеки ден да давам отчет, примерно. Не мисля, че го прави, за да се налага или нещо подобно, така че, ако можеш да поговориш твърдо с нея, ако е нужно и повече пъти, за да постигнете някакъв компромис.

Прочетох какво си допълнила. Абсурдно е да искаш разрешение да гушнеш собственото си дете 

И аз на твое място бих я категоризирала като обсебваща, не че го прави със зла умисъл жената.

Но не карай мъжа си "да я стяга", защото е тъпо да играеш подмолно, да дирижираш войската си и да настройваш собствения й син срещу нея. Просто давай в прав текст - нищо, че не слуша от първия път, повтаряй като на малко дете, после казвай "ето, предупредих ВИ", все едно на всички го казваш, вземай си детето, когато се налага и особено, когато има неща, които само ти правиш с него. Утре нещата могат да станат и по-сериозни, или мъжа ти да не е край теб за някой ден и кой ще я стегне жената? Започни сама да се справяш с нещата, за да може и респект от теб да имат - не утре да ти кажат, той (мъжа ти) нямаше нищо против, все едно не присъстваш в стаята.

Искаш, ама понякога е неизбежно...

Добре де като й кажеш "Дай ми детето" какво ти казва: "Няма пък" ?
Просто като се прави на разсеяна й казваш в прав текст да ти даде детето и ако започне да ти опонира и да се прави на разсеяна просто й казваш "Няма да спорим - дай ми детето".
Ако толкова не се усеща, като не им отидете цял месец на гости може и да се усети, че е сгафила. А и след като мъжа ти е 100% на твоя страна дори не е нужно ти да й казваш каквото и да било. Може и той да й направи забележка. Предполагам и той е свидетел на тези случки.

Miss July,   жената обясни, че всички й правят забележка, но явно бабата е от тия, дето не разбират от дума, а после като им се скараш от немай-къде, се врътват обидени.  На следващия ден обаче се връщат още по-досадни
Оставяй й бебето за определено време и после си го искай. Аз не давам друг да храни бебето ми, защото става неспоскойно. А ако се разплаче, направо ще си го взема, пък кой - обиден, много му здраве. Гледай ккомфорта на бебчо, не на бабата.

Ех, момичета, мамчета. Като станете вие баби ще го разберете.
Аз също се ядосвах на моята свекърва, когато гушкаше и говореше на дъщеря ми" моето сладко момиченце", сладкото ми детенце" .......аз се дразнех и си казвах на ум, че детето не е нейно, а мое  .....  и свекървата( бабата) за каква се мисли..............
......................добре, че имам дъщери.............
Горката баба ( заради, която е темата), обича и се радва на внучето си, ама затова й се карат..............
 
Само 42 дни след раждането на внучката дъщеря ми започна работа и аз и моята свекърва гледахме бебето. Свекърва ми преди обяд, а аз след обяд. Радвах се и гушках внучето .Вечерта, когато се прибирах у дома не се чувствах уморена, а щастлива.