Психосоматични болести

Наистина ли има такива хора? 

Да, статията определено дърпа към източния мистицизъм. Жалко, че не е дала източници как така определени емоционални състояния са свързани с опреселени болести.

Един  от многото гвоздеи на програмата е това с ушите 
Уши - Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.

Аз завъдих рак, точно след няколко години стресови ситуации. Заедно с него обаче забременях - сигурно съм имала най-прекрасната и лека бременност, работих до седмица преди раждането, и после го разкарах. След първоначалния стрес просто си казах - ае някаква гадинка няма да ми проваля плановете за стогодишно съществуване!  И дотам - само един лекар ми повярва, че ще износя безпроблемно плода, и още мислено му целувам ръка като видя дъщеря си. Много неща идват от главата, не само от мислите, а и от това дали мислиш 

Andariel,
на теб ти е смешно, но точно това, което цитираш лично съм го преживяла.
А резултатът е микроинсулт и пълна загуба на слух на в едното ухо, гарнирано с екстри като страшен шум в главата и чопления на ухото до степен да се обливам в кръв.
И понеже се взех в ръце и стигнах до извода къде е е причината - към днешна дата водя нормален и смислен живот. Както и имам завидно подобрение, въпреки категоричността на лекарите, че това не е възможно.

може вече да ме намразите за това, което казвам, повтарям и поентям, но тъй както човек ходи на лекар като го заболи бъбрек, дроб или крак, така трябва да ходи при психиатър или психотерапевт, когато започне да усеща, че нещо центърът му "бие у лево". Точно за да не се стига до психосоматични оглушавания, че и дори вторична загуба на говор като при младежи. Ние просто не сме свикнали да мислим за ума и душата си така, както мислим за краката и стомасите си.
Точно, че при теб се е случил инсулт, а не че не си искала да чуеш и са реагирали ушите. Всъщност е реагирал мозъкът ти, и по-точно по стечение на обстоятелствата тромбът е заседнал в тези кръвоносни съдове, които снабдява слуховата зона, и то малка част от нея. А слава Богу си се оправила, защото все пак мозъкът е гъвкав и клетките от останалата част от тази зона и съседните зони са се самоорганизирали така, че да компенсират увредата. В този смисъл написаното от въпросната психоложка е нелепо, защото пропуска най-важните "подробности". За мен лично това е до някаква степен подвеждащо и неетично. Хората не са малоумни, може да им се обясни.

Анди,

не е въпросът какво съм го получила, а как и защо..
Инсултът е следствие на дълго време самозаблуждение, че ще мога да продължа по стария начин + няколко супер стресови ситуации свързани с това.

Наистина ли не разбираш какво имам предвид?

чисто психосоматично аз от притеснение или стрес получавам уртикаричен обрив/придружен понякога със сърбеж, това е защото имам  вегетативна невроза/ , който отшумява сам след спад на напрежението.

относно EXQUISITE , предполагам , че се касае за ТИА, защото ако беше класически /мини?/инсулт едва ли би се възстановила толкова бързо. не съм веща, но причината за ТИА/ако е това/ е последното нещо за което мисля, че е получено следствие на самозаблуда от начина на живот.

накратко - има връзка разбира се, но на мен лично ми се струва  меко казано крайно да свържа проблем с очите с  това, че не искаш да видиш нещо, или проблем с падането на гласа/примери давам само/,  с това, че си казал нещо повече, или обратно -че не бива да казваш нещо.

мнението ми е абс непрофесионално и с валидност само за мен.

Аз разбирам какво имаш предвид и затова обясних каква е веригата. Това с "не исках да чувам, затова оглушах" е повърхностно и не знам с какъв акъл професионалисти го казват и внушават на хората. Да, на теб от стрес, тормоз, проблеми, организмът ти не е издържал и е "избил" инсулт (приемам, че е диагностициран от лекар), а това, че инсултът е засегнал точно тези области е било въпрос на късмет. Ако беше засегнал зрителната част какво щеше да кажеш, "не исках да виждам, затова ослепя"? Моля те, не се подвеждай, образован човек си! В повечето случаи обяснението е напълно рационално, макар и свързано с психиката. Човек може да е живял дълго време в самозаблуда и в момента, в който фактите го блъснат със страшна сила, да не успее да се справи с напрежението, понасянето на фактите и това, че представите, миналото, животът му се сриват. Но дали нещо е самозаблуда или заблуда много умело поддържана от трети лица, или реална реалност, се разбира отпосле, и то дори след години мислене дали е било така или не е било така.

Не знам какво е ТИА, но как реши, че съм се възстановила бързо? Доста месеци минаха..И под възстановяване имам предвид, че се научих да живея нормално, макар и почти глуха.
И естествено, че не е в следствие на "самозаблудата" - а на стресовите ситуации, за които споделих.

Анди, няма как да прецениш, нали? Може и съвпадение да е, но на мен ми "отвори очите"..
И след това започнах много да се "следя", наблюдавам и тн.
И да, твърдо вярвам, че между болестите и психиката има пряка връзка и че лекарства не трябва да се взимат, защото те само потискат симптомите, а не лекуват причината..

Не става въпрос за съвпадение, а си е човещинка - когато от постоянни тревоги и проблеми умът и тялото не издържат, и човек се усети аха-аха на ръба на смъртта или инвалидизиране, се хваща здраво, вкопчва се в живота и започва да се следи. Никой не отрича връзката между болести и психиха, но тя не е точно такава, каквато се опитват да я пробутват, според мен недобросъвестни специалисти. Поне така, както са изброени нещата е все едно да кажа като във вица на статистиците за краставицата - всички, коитоо са умрели, са яли краставици. Не може да се хванат две неща и да се сложи знак за равенство помежду им, като се пренебрегват всички събития и други фактори, които са повлияли. Аз не бих имала доверие на такъв човек, пък ако ще сто дипломи да има. Дипломите не правят етиката и отговорността.

според теб си имала микроинсулт.



ето това е ТИА, много накратко:

 Как­во зна­чи Тран­зи­тор­ни Ис­хе­мич­ни Ата­ки?
- По-ра­но ги на­ри­ча­ха мик­ро­ин­сул­ти. Тран­зи­тор­ни зна­чи пре­ход­ни, а ис­хе­мич­ни - по­лу­че­ни в ре­зул­тат на прис­к­рип­ва­не и при­тис­ка­не. Тран­зи­тор­ни­те ис­хе­мич­ни ата­ки чес­то въз­ник­ват за­ра­ди ший­на ос­те­о­хон­д­ро­за. Ар­те­ри­и­те в на­шия гръб­на­чен стълб в об­ласт­та на ши­я­та вли­зат вът­ре в не­го и пре­ми­на­ват вът­ре през кос­т­ния ка­нал. То­зи ка­нал и бездру­го е тъ­нък и ако настъпи раз­мес­т­ва­не на ший­ни преш­ле­ни, той се при­тис­ка, при­тис­кат се и всич­ки кръ­во­нос­ни съ­до­ве. То­ва на­ру­ша­ва пос­тъп­ва­не­то на кръв към гла­ва­та и съ­от­вет­но от­ти­ча­не­то на та­зи кръв. Как­то на­ма­ле­но­то пос­тъп­ва­не на кръв към гла­ва­та, та­ка и на­ру­ше­но­то от­ти­ча­не на та­зи кръв пре­диз­вик­ват сход­ни сим­п­то­ми. То­ва са

гла­во­бо­лие, при­ло­ша­ва­не, ви­е­не на свят, до­ри па­ни­чес­ки ата­ки, прис­тъ­пи на страх и за­ду­ша­ва­не

Не е из­к­лю­че­но да се ко­ле­бае и кръв­но­то на­ля­га­не - по­ня­ко­га се по­ви­ша­ва, друг път се по­ни­жа­ва. При на­ру­ше­но­то от­ти­ча­не въз­ник­ва по­ви­ша­ва­не на вът­ре­че­реп­но­то на­ля­га­не. И пак гла­во­бо­лие с пул­си­ращ ха­рак­тер, при­ло­ша­ва­не и пов­ръ­ща­не.
----------

абс не отричам психосоматиката при редица заболявания, но и не съм съгласна, че човек може да оглушее, защото не е искал /или не е могъл, или е чул повече от необходимото, кой, както го приема/ да чува или слуша  нещо.

но щом се е наредил животът ти вече няма какво да го бистрим повече.

Подчертаваш избирателно..))

Не съм си го нарекла аз, а лекарите.. получи се рязко, изведнъж и без нито един от изброените от теб признаци..

Колкото до това защо се стигнало до там:
Поводът беше стрес и насилие, а причината - дълбоко вътрешно неудовлетворение, трупано от дълго време и изяждащ вътрешен гняв. Така по-разбираемо ли е?

Никого в нищо не убеждавам, дори не аз съм пуснала темата - само я подкрепих с това, че вярвам в пряката връзка между душевното състояние и болестите.

Ето още една статия по темата http://healing.hit.bg/hei.htm

Ох, влияе и още как.
Като малка че чак до университета винаги, когато ми предстоеше нещо важно /обикновено изпит/ веднага ме заболяваше стомах, корем и ме хващаше разстройство. Сега сякаш вече не съм така.

По принцип не боледувам често от грип и настинки обаче миналата година преживях много голям стрес около свекърва ми и майка ми и тази година два пъти се разболях от грип /декември и февруари/. Общо взето не минава седмица, в която да нямам някакви оплаквания - я стомах ще ме свие, я кръст ще ме заболи. Не искам да знам как ще съм на 40, 50,60. Лятото направих срив във вегетативната нервна система.

Да не говорим, че изживяния огромен стрес ти променя психиката и цялото психично състоянияе ужасно много. От миналата година постоянно живея в страх, че нещо лошо може да се случи, изнервям се от най-малкото. И много се дразня мъжа ми като каже "Откачаш", "Какво ти става" и пр. Ами съсипах си психиката заради егоцентричната му майка - какво ми става. Все пак гледката на новородено, което изнасят пред теб след мозъчна операция с бинтована глава или момиченце, което се държи за майка си и плаче, а от другата страна една сестра го бута вътре в отделението, за да го оперират от рак или пък 6 г. момиченце, с което свеки дели една стая след операцията и което плачеше и викаше на майка си "Мамо, боли ме", защото му бяха махнали киста от гръбнака. Ама наистина какво ми става   По новините всеки ден дават репортажи за болни деца, обаче да го видите на живо, е просто съсипващо.

Много е неприятно, и то меко казано е неприятно. Заради моментни или продължителни стресови събития тревожността после хвърчи в небесата и трудно се контролира. Най-гадното е, че тя се появява сякаш отпосле. Май му казваха дистрес. Знам, че вече сто пъти съм го казвала, но в такива периоди е добре човек да се обърне към специалист. Поне той няма да каже "откачаш, какво ти става, толкова много хора го преживяват". За нас като обикновени хора е по-лесно да кажем на някого "какво ти става, откачаш", за да заглушим собственото възприятие за обстоятелствата, че и трагедията.