ИСТАНБУЛ и лалетата [тема 29]

  Искам още утре да тръгнааа ! 

И аааз  защото за 24.04 и едно лаленце  няма да е останало, но пък може да срещна някой друууг  това ме крепи 

  Ох, дано ги срещнеш и двамата ! 

Не е съвсем да нямат работно време. Малката Света София отваря в 10 часа. Женската джамия е джамията на гробището. То пък има входна врата, която съм почти сигурна, че нощем я заключват. Но пък сигурно за първа и последна молитва работи.   

И при двете ни посещения имаше погребения. Но не бяха в джамията, а зад нея. В джамията и в дворчето с шадравана нямаше никой.

Не съм чувала в Долмабахче да се гледат само градините. Обаче май някой беше казал, че може да се купи билет само за харема.

Момичета много ви благодаря за съветите!
Шебече, надявах се тайно и ти да се включиш  ( уговорката ни е от лятото на миналата година, писахме си на лични ).
За времето с което ще разполагаме - ами, може би около 12 - 13 часа. Тук може би ще ми помогне Ivelina 666, тъй като тя последно пътува с Матпу.
Аз имам едно проект планче, но не знам дали е осъществимо. Пристигаме около 6.30 - 7 часа. От автогарата не знам дали шатъл да ползваме до историческия център или с метрото. Разглеждаме Хиподрума, чудя се дали да посетим Йеребатан сарнъджъ или Света София ( дайте съвет ). От там до  Еминьоню и корабче. След корабчето някоя сладкарница и разходка. Ако остане време искам да видим Истанбул от високо. Според вас къде ще е по-добре Кулата Галата или кафенето Пиер Лоти? Автобуса ни е в 20.30 ч.
Сега обаче започвам да се замислям дали не е по-добре вместо Света София, да посетим Долмабахче? Ох, не знам, в момета в главата ми е каша. А уж ви чета отдавна и си мислех, че горе-долу съм наясно. Да, ама, не съм си мислела, че ще имам само един ден в Истанбул като за първи път.

1. Посетете и двете. Цистерната не отнема много време. Света София може да се гледа и дълго, и кратко, но колкото и да е дълго не може да се сравни с разглеждането на дворец като време.

2. Кулата Галата. Но пък ако искате да отидете до Пиер Лоти с ферибот, изживяването ще е много по-впечатляващо заради пътуването, но и отнемащо доста време. Може в кафенето да се отбележи случая с кюнефе или сладолед.

3. Света София. Както споменах за двореца си трябва доста дълго време, съобразено и с часовете, в които пускат групите. Освен това Долмабахче е много пищен и красив дворец, но все пак подобен на европейските дворци. Света София е уникална и няма къде другаде да се види нещо  подобно.

Включвам се  пак
Метрото е надеждно и бързо, така че няма ядове.
От Йеребатан и Ая София бих избрала второто.
Кулата е по-интересна, а и е по-близко. Стигнете ли до нея можете и малко Истиклял.

Според мен Долмабахче е интересен и си заслужава.  

gabivelkova според мен кула Галата, защото Пиер Лоти ви е доста далече, а така като гледам ще се въртите в централната част. Остави си нещо и за следващия път все пак )). В интерес на истината можете да обиколите доста за 1 ден, зависи от опашките. Но Синята джамия, Света София, парка Гюлхане, за да починете малко, Топ капъ , минавайки просто Капалъто и Египетския пазар за цвят , на корабче не съм се возила, освен до Принцовите острови и на ферибот до Азиатската част. След това кула Галата и ще хапнете нещо сладичко на Истклял,а в атобуса, ще почивате. Мисля, че с метрото ще е по-бързо. Дори и да не успееш да видиш каквото си запланувала, важното е , че ще се потопиш в емоцията на този град. Забавлявайте се, не сте на състезание, я  

Момичета, няма да ви изреждам по имена, на всички много ви благодаря!
Таня, ферибота до Пиер Лоти от къде мога да се кача? От Кабаташ или от Еминьоню? Пристанището на което трябва да слезем се казва Eyup, нали? Много ли е далече кафенето от пристанището? И другото ми питане е: от кафенето Пиер Лоти до автогарата с автобус или с метро мога да се предвижа?

tyntyrymyntyry, много правилно си го написала. Това искам и аз най вече да се потопим в прекрасната атмосфера на този магнетичен град.
Тази нощ ще мисля дали кула Галата или Пиер Лоти.

Пристанището е  Еyup , от него трябва да стигнеш до лифта, който те качва на хълма, там е кафенето. Мисля, че имаше само две кабинки и се чака доста, особено ако има група. Може и пеша, минава се покрай гробището. Golden Horn Line e е ферито- от Еминьоню, той минава зиг-заг,ако имаш късмет може и да няма туристи. Но ферито може да ти е разходката с лодка 

От Еминьоню или от Каракьой. Фериботът е на Sehir Hatlari. Тава са двете страни на моста Галата. Терминалът на Каракьой е по-лесен за откриване. До Еюп отива за 35 минути. След това имате една автобусна спирка пеша, което ще ви отнеме по-малко от 10 минути. После има 2 варианта - пеша или с лифт (цената е като трамвайно билетче). Не съм ги ползвала, защото ходихме с кола, но казват, че не е трудно качването пеша, а пък лифтът е атракция.  Там метро няма, но е сравнително близко до автогарата и би трябвало да има автобус. За номера не мога да помогна.

Ето и моя разказ – Истанбул за 6-ти път

Пътуването с Матпу/Алпар мина нормално, както ви казах имаше свободни седалки и се разпределихме всеки сам на двойна. Имаше уай-фай, чай, кафе, кексче, безалкохолно и вода. Към 6ч. бяхме на Отогар, заверихме си билетите и в 6.30ч. хванахме безплатния шатъл на фирмата до Аксарай, от там с трамвая до хотела, който беше точно на трамвайната спирка Султанахмед. Оставихме багажа и тръгнахме към изложението /виновник за пътуването ни/ чак в кв.Бююкчекмедже и от автобуса се наслаждавахме на гледките, които бяха непознати за нас, в тази част на града не бяхме ходили. Това е на 40км от историческия полуостров и се пътува около час. Там бяхме до 16ч., след това се настанихме в хотела. Стаята ни гледаше точно към Синята джамия  След кратка почивка тръгнахме към Ортаклар да вечеряме. Бяхме ходили 2 пъти и бяхме останали много доволни, затова с голямо желание се запътихме. Обачеее, отивайки беше почти пълно, настаниха ни веднага, избрахме си ние, но няма кой да дойде да си поръчаме. След известно време дойде един мъж, поръчахме. После чакахме 40мин да ни донесат храната. Донесоха само едното основно. На съседните маси, които се заеха след нас им донесоха същото ядене, което ние бяхме поръчали. И жената започна да го хапва. След малко идва сервитьора и и го взима с усмивка и ми го дава на мен. При което аз направо полудях и му казах, че е абсурдно да ми дава порция, която вече е започната. Той започна да ми се кара и да се държи супер нагло, хората започнаха да се обръщат и да се чудят. Почувствах се ужасно неловко. Взе си той порцията и след около 15мин. ми донесе друга като направо ми я хвърли на масата. Без никакво извинение, нищо. Досега не съм виждала турчин да се държи така, винаги са толкова любезни. А да не казвам как миришеше на пот. Като си хапнахме си поръчах кюнефе на друг сервитьор. Пак чакахме доста и този наглия дойде, взе ни празните чинии и взе да ни пише сметката /тоест да се махаме едва ли не/. Заявих му че си чакаме кюнефето и тогава ще си тръгнем. Съсипаха ни вечерта и съм тотално разочарована. Мисля, че няма да стъпя повече там, има достатъчно други заведения. Та после се насочихме към шадравана м/у Св.София и Синята Джамия, който светеше така красиво. Направихме си много хубави снимки. И хайде в леглото.
Вторият ден започна със закуска на последния етаж на хотела с панорамен ресторант, от който се вижда почти целия пл.Султанахмед. Беше напекло едно хубаво слънце. Насочихме се към Еминьоню, откъдето хванахме фери на Шехир до Кадъкьой. Седнахме най-отгоре на открито и се наслаждавахме на гледките. В Кадъкьой се разходихме по улицата с трамвая, баклавичка, после снимки с Бика /за кой ли път/, по пазарите, хапнахме в едно заведение и след обед хванахме автобус 14М от Кадъкьой до сп.Отаатепе. Предварително бях казала на шофьора, че сме до Отаатепе, Тема парк и той ни каза да изчакаме, да не слизаме на самата спирка, а ни спря по-близо до парка. На табелата на самия парк не пишеше нито Тема, нито Отаатепе, и съм ви снимала да не се чудите. Постояхме към час и после с бърза крачка надолу към брега, за да хванем ферито в 15.55ч. от Анадолу Хисаръ за Емиргян. Пътуването беше много приятно, пак стоях навън и се наслаждавах. В Емиргян беше много спокойно, почти никакви хора. Но хванахме едни младоженци, през цялото време се снимаха. Много се зарадвах на макар и малкото цъфнали лалета. Някой беше писал преди да тръгнем, че около камерата му се струва, че се белеят лалета – наистина е така. Разходихме се из целия парк без да бързаме за никъде – около 2 часа сме били. После с автобус до Ортакьой за вечерни снимки на осветения мост и хапване на кумпири. След това автобус до Таксим и познатия маршрут по Истиклял, покрай кула Галата /сокчета от портокал, нар/, моста Галата, Еминьоню, баклавичка с/у Сиркеджи и към хотела. Полюбувах се на осветената Синя джамия от прозореца и в леглото.
Третият ден след закуска се насочихме към Капалъто като целта ни беше килот сокака   Минахме покрай джамията Беязит и гълъбите и отзад започнаха улиците със всевъзможни стоки. Вървяхме в посока Египетския пазар и избирахме улици с повече стоки. Имаше шалове по 2-4 лири и много красиви, взех си няколко. Калъф за смартфон също, за 10 лири. За малката взехме барби с крила, която пее и свети, за 10 лири. Много евтини нещица, даже и няма нужда от пазарене. После отидохме към Каракьой по улицата с инструментите /любимата на мъжа ми/ и от там до моста на новата спирка на метрото Халич. Отдолу е градинка с пейки и по ескалатори се качваш нагоре по моста, направихме няколко снимки и дойде метрото. Слязохме на сп.Левент, за да идем до Метросити мол. Купихме някои неща, хапнахме и пак с метрото до Таксим и пак пеша по Истиклял, кюнефе пак, погледахме уличните музиканти, имаше един човек с овца, която вървеше след него като кученце и всички се спираха да я гледат и пипат. Взехме си багажа от хотела и с трамвая до Юсуфпаша, където ни направи впечатление, че го няма железния надлез, по който се минаваше преди, помислихме да не сме сбъркали спирката, но не. Другата изненада беше, че спирката на метрото на Аксарай е направена много хубава. Влиза се отпред откъм площада /миналата година януари си беше по старому, отзад само се влизаше/. И в 8.30ч. тръгна автобуса като този път беше пълен и нямаше как да спим нашироко.
Имахме прекрасно слънчево време без капка дъжд. Видях някои нови неща като парка Отаатепе, новия мост с метрото над Златния рог и улицата на гащите. За следващия път оставихме пътуването с Мармарай, сладкарница Гюллуоолу, Пера Палас, Къз Кулеси и Виаленд. Кога ще е това не знам. Хубавото е, че пътувайки към Анталия края на май, ще минем през Истанбул, та макар и за кратко ще го видя отново. Дано не съм ви отегчила с дългия разказ. Но Истанбул е град, който не може да се разкаже с 2 изречения, особено, когато това е най-любимото ти място на света. Буквално се чувствам като у дома си и дори градове като Барселона, Рим и Париж не успяха да го изместят от първото място в сърцето ми. Предполагам, че знаете за какво говоря. Скоро ще кача снимки във фейса и ще дам линк.

Ивелина, много хубав разказ, хич не се отегчих! Съжалявам, че в Ортаклар сте преживели такова отношение. Неприятно е когато на някой му избият чивиите и си го изкарва на невинни хора. И пак имате неща за следващ път  . 

Страхотен разказ   

Можеш ли да дадеш малко повече подробности за този ферибот - маршрут, спирки, ако имаш инфо естествено