Интериорен стил по аматьорски 21

Благодаря,Ванилия.Разполагам само с няколко часа,малко тел,2 пирона,малко излишен текстил и никакво вдъхновение..и по-лошото не намирам никакви подходящи "картинки"..

Ванилия, ти от събуейските ли искаше? 10 на 5 ли?

Предполагам. Едва ли има горна граница за каквото и да било, но за мен е безумие.


За къщата на Шарки.
Честита ти сбъдната мечта! Да е пълна със смях и много любов!

Какво ми хареса:
Голяма, просторна къща, с достатъчно помещения за нуждите на едно семейство, както си му е реда. Ново е, чисто е. Правено е с много пари, вижда се. Харесах особено много белите врати и подовите первази. Бялата лачена кухня също. Черната висяща лампа над масата за хранене за мен е окей, със сигурност осветява достатъчно добре масата,  за което и е сложена точно там. Завидях за гардеробното и за многобройните пъстри рокли. Аз имам не повече от 5 рокли, от които 4 са черни

Какво не харесах, без да целя да те обиждам:
Няма дух в къщата, не е само заради липсата на картини. Предполагам това е така, защото все още е нова и не е обживяна. Липсват онези, дребните детайли, които правят една къща дом. Като книги, лампиони, свещници, огледала, вази, снимки, картини, пластики и всякакви дребни и не толкова дребни прахосъбирачки, които разкриват до голяма степен духът на обитателите. По тях обикновено може да се познае какви хора живеят там.
Категорично не харесах пердетата. Представих си част от прозорците с ленени или памучни пердета, а част с дървени щори. Баните са ми прекалено тъмни, не като осветеност, а като цветове. Площадката с драцената си я представих така.  Масата за хранене доколкото видях е с покривка, а иймсове и покривка някак си не вървят. В детската, не знам на каква възраст е детето, но по нищо не личи, че е детска. Но едно по едно, първо оправи зъбите

И сега ако се заредите да я обсъждате тук къщата, ще стане егати спама.

Veniz, къде точно е спамът тук?

Е не е ли ясно? Аз не исках да прозвуча рязко, Ема, най-малко към теб, ама
само си представих как ще завалят няколко страници с коментари за къщата
на Шарки, която все пак остана скрита за целокупната публика..

Тя обясни защо няма да я покаже публично, но на л.с. всеки може да я види.
А и не виждам смисъла да гледаме нечие жилище, без да го коментираме след това.

За картинкте вече казах, а сега да се "оправдая" за книгите и липсата на прахоберници. Малкият ми син е с астма, а аз имам алергия  към полени и домашен прах, която представлява алергичен ринит плюс зачервяване и болка в гърлото  и ушите. //Едно почистване на вилата ми докара гнойна ангина (процеса протича много бързо, за няколко часа от леко зачервяване става ужас). //  А книгите колко прах събират, не е истина...в предните ни жилища си стоят книгите, които сме накупили, докато сме живели там, така и така са вече прочетени....за новата къща твърдо реших да бягам от всякакво натрупване на прах - защото номера с прахоберниците си го владея в съвършенство, а нямам душа да ги изхеърлям после и само си влача симптомите на алергията целогодишмно и се тъпча с хапове. Отделно последните години у нас масово се чете на киндъл, всеки член на семейството си има, когато не се чете книга, сме по таблети, които също са "поименни". Телевизори по стаите няма, аз съм върл противник на ТВ в спалня, много ме дразни - а и те трупат много прах.

Съзнателно съм бягала от шкафчета с вратички, имам лошия навик да прибера нещо и да забравя къде, и после купувам същото (това равнище на разсеяност си е за срам, обаче е факт). Поради тази причина единствената стая с гардероб в нея е на малкия. Който е почти на 12, и играчки
от стария апартамент не сме пренасяли, защото на него забавленията вече са му - киндъл, Wii, minecraft, баскетбол с ММ, колело и група по брейк.
За завесите - исках да влиза много светлина и да се вижда лесно отвътре навън, все едно си на двора (да си еиждам тревата от канапето в хола), без да се вижда отвън навътре. Имаме вградени външни ролетни щори, затова твърдо не исках плътни завеси. В предното ни жилище бяхме с ленени римски щори, да, светло беше, но изобщо не ги вдигахме, което си е направо клаустрофобично. А как се цапат...като ти ги изперат, ти ги връшат омачкани...затова тук - леки завеси, които мога сама да си изпера и изгладя

Банята на етаж 2 в стил Ърбан, с буквите - аз също силно не я харесвам, проектът изобщо не съдържаше толкова много черно, трябваше да е само на пода, като я видях готова ми идеше да стрелям, успокоявах се, че душкабината около ваната ще има гръб и черното няма да се вижда. Е, оказа се, че душкабината има само две външни прозрачни стени...ММ като ме гледа колко бях отчаяна, каза: "давай да къртим", обаче нямах вече нерви с още месец да отлагаме местенето...след 10на години, като ми дойде мощно музата за промяна, това ще е първата баня, на която ше й видя сметката. Иначе другата тъмна баня - за гости - я ползвам за мокро помещение - пералня/сушилня - и ми е последна грижа как ше изглежда, както казах, къщата е за нас, не за гостите. Тя е от заварените направени неща, не исках и нея да къртим...а нашата баня е с два прозореца, нарочно не съм вдигала щорите, когато снимах (веднага ще познаете квартала по сградите, които се виждат. Аз нея много си я харесвам, напомня ми на едно много хубаво място на екватора, където сме ходили на почивка. Стъклото пред душа е нарочно тонирано, за да го виждам - в офиса се опитах да мина през затворената си стъклена врата, което приключи с победа на вратата и сцепена  вежда при мен и фонтан от кръв от веждата за ужас на колегите...

Ей за това шкафовете ми са наредени тематично  
От множеството ремонти, които сме правили знам, ако не ми харесва нещо в началото както е направено, си го поправят на момента. Иначе като го видя всеки път и се ядосвам. И след година пак сме го разбили.

Ние излизаме в ремонт, от тази вечер. Т.е. започвам със събиране на шкафовете. Само като си представя какъв прахоляк ще е и как ще се изпокараме и ми идва да си вдигна чукалата. Писна ми, женени сме от има няма 8 години и успяхме да отремонтираме 4 апартамента и две къщи.

Шарки, знаеш ли кое не ми харесва на къщата ви...по-точно на разположението и. Че има високи сгради наоколо. Имам познат, не спира да се оплаква от мизерията от околните сгради. За това съм казала на мъжа ми, искам голям двор и не видоки сгради наоколо.

Всеки голям ремонт вкарва брака ми в криза. До тук три ремонта

Отзад има само един нисък и един висок блок, който е все още в строеж и ни дели от околовръстното (в него сме купили апартамент, с идеята свекъра и свекървата като съвсем издадат багажа, да ги настаняваме там //ние в момента на преместването извикахме свекъра уж да помага, а той като влезе в болница, та чак в средата на януари се оправи достатъчно, че да си заминат обратно...две операции - стендове на феморалните артерии...толкова на тема пушене цял живот//. Та на практика първите месеци си бяхме пълна къща: баба дядо...затова хич не протестирам срещу блока, на мен ми решава проблем, не мога да си представя в тия задръствания да търчим по други квартали веднъж дневно.

Имаме вила над Рударци, на която вече  почти не ходим, там наоколо са само ниски къщи и е фантастична тишина и простор, гледката е само планина и язовир, обаче изобщо не става да живееш там и да пътуваш всяка сутрин на работа/училище до София. Пернишкия трафик към София е отврат. А и  сбиване с винкели сме виждали на светофара на Околовръстното  . Новата къща ми е на 20 минути пеш от офиса и от училището на малкия, с кола е 3-5 мин. Отделно инфраструктурата на комплекса е чудесна, това е може би единственото място в София, където мога да пусна детето да играе само, без наш надзор, на улицата. Пък нека има сгради, аз през прозорците на съседите не гледам, нито те в моите...Отделно, комплексът не е евтин, така че точно около нас мизерия няма. Има един вид trade-off (компромис), или далече и тихо и просторно, обаче мъчителен трафик всеки ден, или близо, но пък компромис със съседни сгради.

За ремонтите - и ние сме така...макар че ММ е много на моя страна срещу майсторите и по-скоро при мен драмата е: аз срещу дизайнери-майстори, а не аз срещу ММ.  Имам чувство, че всеки ремонт ми скъсява 10 г. от живота.

Sharky, съжалявам, че те "принудих" да се оправдаваш. Важното е ти и семейството ти да се чувствате добре 


А това ме впечатли днес

Sharky моля и на мен 

Емма, гледам я и не виждам снимки на терасата на втория етаж. Много интересно ми стана... Има ограда на терасата от към улицата, с мрежест прозорец, явно за осигуряване на уединение.

Само пода от бетон не ми е комфортен в тази къща. Въпреки, че съм сигурна, че е много здрав и лесен за ползване. Но няма уют. Нещо като скандинавски лофт.

Аз не се оправдавам  , смятам, че перфектни решения няма (освен ако не емигрираме и не си купим къща на брега във Флорида  ), и че за повечето неща в живота се налага да се прави компромис с едно за сметка на друго. Отделно, аз съм родом от Пловдив и София определено не е мястото, където бих искала да живея, обаче така се стекоха обстоятелствата...