Писна ми да живея по този начин

  • 28 305
  • 165
# 15
На едро погледнато, усещането за щастие и нещастие, реализация и т.н. е състояние на духа. Казвам го от личен опит на живееща в чужбина от много години. Проблемите са от друг характер, но ги има по същия начин. Животът е поредица от възходи и падения. Познато ми е и усещането за минаващия покрай мен живот. И ти обещавам, че ще минат мнооооого години преди да ти се гледа кино и театър на чужд език. Казвам това, за да те предизвикам да помислиш и върху това какво имаш в живота си сега, не само какво нямаш.

И аз имах приятелка,която каза,че няма да работи за банките,грабна си децата и замина в Германия.
Браво на тях в Германия. Щото тук при мен в Норвегия, едната заплата си отива по ипотеката, нали ако ще „живееш като бял човек„
Виж целия пост
# 16
Позволявам си да започна тази тема, защото имам нужда да излея малко емоциите си. В основата на проблема - парите.
Писна ми да живея по този начин, имам хубава, даже прекрасна професия, акушерка съм, а работя за толкова скапана заплата, че няма на къде повече. Вярно е че поне имам работа, обаче ми се иска да можем да си позволим дребни луксове като почивка (не говоря за чужбина, говоря дори за съседен град), хубава козметика, хубави дрехи и т.н. В момента парите ни стигат от заплата до заплата за ипотеката, нормална храна, дрехи и обувки за 4 годишната ни дъщеря и ако е много наложително обувки или дреха за мен или за съпруга ми.
Искам да се махна, искам да замина за чужбина, ама не ми стиска. Искам живота ми да има и културна страна, искам да ходим на кино, на театър, да живеем като бели хора. Тази рутина започна да действа зле и на отношенията ни, все сме изнервени, знам че е глупаво, но не мога да го променя. Имам чувството че живота си тече покрай мен и аз не го живея, просто го пропускам.....

много идеалистично си представяш живота в чужбина. Peace мога да си позволя да го кажа, защото живея от 14 г извън Бг.

Виж целия пост
# 17
Разбирам добре за какво говориш и как се чувстваш..... Аз съм мед. сестра, от 3 години живея в Норвегия, от почти 2 работя по специалността си. Тук работа в тази сфера има за всеки, който е кадърен и покрива изискваното ниво на владеене на езика.  Като изключа първата година, която не беше никак лесна по разбираеми причини, мога да кажа, че никога не съм се чувствала по-щастлива и спокойна за бъдещето. Ако решиш, че Норвегия е възможна дестинация за твоето семейство, пиши ми на лични, ще ти помогна с каквото мога.    bouquet
Виж целия пост
# 18
Казвам това, за да те предизвикам да помислиш и върху това какво имаш в живота си сега, не само какво нямаш.

 Peace

Някои хора смятат, че да избягаш в чужбина е най-лесното нещо ан света. Освен солидното количество пари, окито трябва да имаш, за да пропилееш по установяването си там, дълги години ще живееш като скот, докато се утвърдиш и заживееш като бял човек. На фона ан чужда държава, чужд манталитет, чужди традиции, далеч от близки и приятели...

Като си помисля и колко от познатите ми си го мечтаят това бягство, без дори да знаят 2 думи на чужд език...
Виж целия пост
# 19
Позволявам си да започна тази тема, защото имам нужда да излея малко емоциите си. В основата на проблема - парите.
Писна ми да живея по този начин, имам хубава, даже прекрасна професия, акушерка съм, а работя за толкова скапана заплата, че няма на къде повече. Вярно е че поне имам работа, обаче ми се иска да можем да си позволим дребни луксове като почивка (не говоря за чужбина, говоря дори за съседен град), хубава козметика, хубави дрехи и т.н. В момента парите ни стигат от заплата до заплата за ипотеката, нормална храна, дрехи и обувки за 4 годишната ни дъщеря и ако е много наложително обувки или дреха за мен или за съпруга ми.
Искам да се махна, искам да замина за чужбина, ама не ми стиска. Искам живота ми да има и културна страна, искам да ходим на кино, на театър, да живеем като бели хора. Тази рутина започна да действа зле и на отношенията ни, все сме изнервени, знам че е глупаво, но не мога да го променя. Имам чувството че живота си тече покрай мен и аз не го живея, просто го пропускам.....
Докато смяташ, че парите могат да решат всичките ти проблеми и да ти "дадат" щастие, все ще си недоволна.
Не съм чела темата, мисля, няма смисъл.Сори, ако се повтарям.

Виж целия пост
# 20
Парите не ти решават всичките проблеми, както и не ти дават всичкото щастие, но една голяма част от тях/него със сигурност. Към авторката, ако имате възможност, докато сте млади, пробвайте нещо различно, в чужбина, в България и успех.
Виж целия пост
# 21
Казвам това, за да те предизвикам да помислиш и върху това какво имаш в живота си сега, не само какво нямаш.

 Peace

Някои хора смятат, че да избягаш в чужбина е най-лесното нещо ан света. Освен солидното количество пари, окито трябва да имаш, за да пропилееш по установяването си там, дълги години ще живееш като скот, докато се утвърдиш и заживееш като бял човек. На фона ан чужда държава, чужд манталитет, чужди традиции, далеч от близки и приятели...

Като си помисля и колко от познатите ми си го мечтаят това бягство, без дори да знаят 2 думи на чужд език...


Чак пък дълги години  Wink зависи от човека  Laughing
На нас ни трябваха + , - 2 години  Simple Smile да си стъпим на краката и не сме живели като скотове  Rolling Eyes
И не сме пропиляли кой знае колко пари за да се установим  Rolling Eyes може би минимума  Wink
Колкото с по-малко пари толкова по-амбициран си и от зор се справяш  Mr. Green
Тези които идват подплатени с повечко пари си протакват процеса на аклиматизиране, адаптация и т.н. Мое си мнение  Simple Smile

Иначе да , нЕма лесно , най-лесно е да не опиташ Wink да си останеш с АкОтата и чуждите мнения/опити Wink
Виж целия пост
# 22

Докато смяташ, че парите могат да решат всичките ти проблеми и да ти "дадат" щастие, все ще си недоволна.
Не съм чела темата, мисля, няма смисъл.Сори, ако се повтарям.




Ако даден проблем може да се реши с пари, то това не е проблем, това са разходи. - Еврейска мъдрост.


 Wink
Виж целия пост
# 23
Казвам това, за да те предизвикам да помислиш и върху това какво имаш в живота си сега, не само какво нямаш.

 Peace

Някои хора смятат, че да избягаш в чужбина е най-лесното нещо ан света. Освен солидното количество пари, окито трябва да имаш, за да пропилееш по установяването си там, дълги години ще живееш като скот, докато се утвърдиш и заживееш като бял човек. На фона ан чужда държава, чужд манталитет, чужди традиции, далеч от близки и приятели...


Чак пък дълги години  Wink зависи от човека  Laughing
На нас ни трябваха + , - 2 години  Simple Smile да си стъпим на краката и не сме живели като скотове  Rolling Eyes
И не сме пропиляли кой знае колко пари за да се установим  Rolling Eyes може би минимума  Wink

На нас ни отне 1 година да си стъпим на краката (но имахме приятели, които ни помогнаха, макар и не много), без "утвърждаването", щото то ние и нямаме в какво кой знае колко да се утвърждаваме. Бачкаме си, живеем нормално и сме относително спокойни за утрешния ден.
Наистина човек като емигрира, губи доста неща и трябва много добре да си помисли/ят дали това е, което наистина искат. И ако са абсолютно сигурни в това, правят си проучване, избират си държава и се подготвят мноооого добре (език, информация за самата държава, доколко е възможно професионалното им реализиране и мн. др.).  Трябва да са готови да работят каквото им попадне в началото и да допуснат, че това "начало" може да се проточи доста дълго. И да, трябват и доста пари.
Виж целия пост
# 24

Докато смяташ, че парите могат да решат всичките ти проблеми и да ти "дадат" щастие, все ще си недоволна.
Не съм чела темата, мисля, няма смисъл.Сори, ако се повтарям.



Парите не ти рашават всички проблеми. Но когато не достигат за елемнатри нужди, а както и за развлечения, отношенията се напрягат и в един момнет може и да се разпадне семейството.
Всеки има нужда от почивка, от кино, театър, от книга поне веднъж в месеца.

Иначе само в нашата държавица човек и да работи, пак може да не свързва двата края.
Щото ако си чужбина, ако не те мързи и работиш, поне няма да се притесняваш за сметки, храна и режийни. Иначе и там е трудно, никой не отрича.

Но, аз ако съм на авторката, и имам тази професия, сериозно бех се замислила за емиграция.
Виж целия пост
# 25
Когато човек си е все още в България, си представя живота някъде в чужбина много много идеалистично и доста често изобщо не предполага какво го очаква в чужбина, а и не е подготвен за товя, което го очаква.
 
Виж целия пост
# 26
Mnoго ми допадна и споделям написаното от Find_NEMO за емиграцията  Wink

http://bgtatko.com/forum/viewtopic.php?t=1670&postdays=0& … asc&start=180 

Предпоследният пост от страничката  Peace
Виж целия пост
# 27

На нас ни отне 1 година да си стъпим на краката (но имахме приятели, които ни помогнаха, макар и не много), без "утвърждаването", щото то ние и нямаме в какво кой знае колко да се утвърждаваме. Бачкаме си, живеем нормално и сме относително спокойни за утрешния ден.


Сами ли сте или имете дете/деца  Wink


Виж целия пост
# 28
Mnoго ми допадна и споделям написаното от Find_NEMO за емиграцията  Wink

http://bgtatko.com/forum/viewtopic.php?t=1670&postdays=0& … asc&start=180 

Предпоследният пост от страничката  Peace
Много точно е описана емигрантаската реалност в поста на  Find NEMO. Ама до болка точно!
Виж целия пост
# 29
Позволявам си да започна тази тема, защото имам нужда да излея малко емоциите си. В основата на проблема - парите.
===
Искам да се махна, искам да замина за чужбина, ама не ми стиска. Искам живота ми да има и културна страна, искам да ходим на кино, на театър, да живеем като бели хора. Тази рутина започна да действа зле и на отношенията ни, все сме изнервени, знам че е глупаво, но не мога да го променя. Имам чувството че живота си тече покрай мен и аз не го живея, просто го пропускам.....

Само с оплакване проблеми не се решават. Напротив- задълбочават се, т.к. човек допълнително се самонавива.
Или сменяш работата тук с по- високо платена или, ако не успееш, заминаваш за чужбина. Толкоз. Хващате се в ръце и действате. В противен случая на промяна не се надявай, ако ще и всеки ден да се оплакваш, такава няма да дойде от небето. Липсата на средства за покриване на най- елементарните духовни потребности е и ще бъде пречка за човек, на който битовизмите по храната, топлото и дрехите не са единствените нужди.

Разбирам добре за какво говориш и как се чувстваш..... Аз съм мед. сестра, от 3 години живея в Норвегия, от почти 2 работя по специалността си. Тук работа в тази сфера има за всеки, който е кадърен и покрива изискваното ниво на владеене на езика.  Като изключа първата година, която не беше никак лесна по разбираеми причини, мога да кажа, че никога не съм се чувствала по-щастлива и спокойна за бъдещето. Ако решиш, че Норвегия е възможна дестинация за твоето семейство, пиши ми на лични, ще ти помогна с каквото мога.    bouquet
  bouquet

 Естествено, че не парите правят човека щастлив, ама са от голяма помощ в тази насока. Можем да си се лъжем в обратното с години, но дори сами няма да си повярваме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия