ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

Уау, в колко интересна посока е поела темата!
За това дишане четох преди 3 години-след втория ми рецидив.. Доста се рових, четох мнения, проучих чисто физически какво се случва с тялото по време на тези сеанси.. Ами не е за мен.Страх ме е. Напълно е вероятно да изчисти всичко, но  възможните"странични" ефекти при НЯКОИ хора (за да не се уплашат всички, че всеки ги получава )просто не искам да си ги причиня.. Замаяност, слабост, повръщане..Също май не е подходящо за хора с високо кръвно..не помня още какво...Гледах даже едно предаване, в което Гала(от На Кафе), заедно с екипа си се подложи на това дишане и после всеки разказваше преживяванията си.. Действително се постига променено ниво на съзнанието заради хипервентилирането...всички получиха сковаване на ръцете в тип " акушерска ръка"..Беше обяснено защо се получава това, какво се случва с мускулите в тялото по време на този тип интензивно дишане и т.н., но предвид, че това са симптоми, които получавах при най-свирепите си ПА, просто не искам да ги изживявам по никакъв повод отново! Дори и да е за добро.. Плюс това, никой не може да ми гарантира, че няма да получа някаква травма после точно от това дишане и изменено съзнание/полусъзнание. Мисля, че е до психика, и моята няма да издържи на това. Просто усещам, че на този етап това не е моето нещо и не е за мен...но човек никога не знае...Тайничко завиждам на хората, които са се престрашили и ще се престрашат в бъдеще...Аз засега ще си карам по съзнателния начин и с "патериците" 

Някой по-назад беше пуснал линк на английски за ефектите, по-скоро дефектите на антидепресантите, какво причиняват химически на тялото ни и какво става, когато започнем да ги спираме..Всъщност, това беше сайт за помощ и взаимопомощ при спирането на лечение с АД.. Хора, разказват историите си(някои от тях ужасяващи) с АД...и всъщност се оказва, че всички благодарят за помощта и хранителните добавки,включени в програмата за възстановяване...Та една програма за възстановяване, в зависимост от това дали си приемал АД или успокоителни (бяха няколко вида програми, според видовете АД), която всъщност включва 2-3 шишета с хапчета(хранителни добавки,витамини, които да възстановят химическия баланс в мозъка след спирането на АД)и помощ от оторизирани лица, беше от порядъка на 200 и кусур долара. Сааааа, ша ме прощават, ама да дам тези пари , за да им купя техните хапчета, нЕма да стане.. Може и да са верни историите на хората(имаше една жена, дълго години на Золофт, като мен), но това усещане за поредната реклама, беше неизбежно..разглеждайки този сайт.. Предпочитам да ги дам парите за няколко месеца при терапевтката ми, ако ще и нищо кой знае какво да не се случи.. Поне не те лъжат и си наясно, че нищо не могат да ти гарантират..
Та така... 

О,забравих да се включа в клуба с "прекрасно" детство! Баща-алкохолик( с който майка ми се развежда когато съм на 3 за да се омъжи за друг) Израстнах в среда на насилие и алкохолизъм( с новият й мъж, с когото до ден днешен са заедно)Побоища, крясъци, блъскане на глави в стената," ще ти е.а майката курво", а аз на 7-8 и гледам... и пища ...защото някакъв си там посяга на майка ми.. Баба ми ме спасяваше от това, но само понякога... Беше 1-2 пъти седмично, в продължение на целия ми съзнателен живот..после просто остаряха.. Майка ми също беше станала алкохоличка, но спря да пие, когато й откриха диабета... Обиждала ме е, но не помни нищо..Изкарваше си всичко на мен...това, което не можеше да си изкара на него! В училище бях " смотанячка"... Вместо да се прибера вкъщи и да почуствам уют и утеха след училище, аз ставах свидетел на поредните крясъци и побоища... Чудничко! Ааа! И като бях на 12, един приятел на мъжа на майка ми, чието куче много обичах, все ми говореше някакви "мръсотийки"...разпитваше ме разни неща и веднъж, ме покани у тях за да си играем с кучето.Отидох, той беше по хавлия и ми пусна порно! и разтвори хавлията си и.."Искаш ли да го пипнеш?"  Сега ми стана супер смешно, защото това е такава класика, но вярвайте ми, краката ми трепереха докато се прибера вкъщи...Успях да се изъкна без "да му го пипна" ..Стрес след стрес...Красота направо

ПП: самоиронията е качество, което много си ценя, и което съм забелязала че ми помага в борбата със...себе си

Това намерих в едно интервю за депресията:
Ко­га­то пре­об­ла­да­ват сим­п­то­ми на умо­ра, па­ме­то­ви на­ру­ше­ния, лип­са на апе­тит, за­ма­я­ност, сън­ли­вост, га­де­не, по­ни­жен то­нус, се при­ла­га ком­би­на­ция от сти­му­ли­ра­ща ал­тер­на­тив­на ме­то­ди­ка с ня­кои то­ни­зи­ра­щи бил­ко­во-ми­не­рал­ни и ви­та­мин­ни про­дук­ти, пси­хо­те­ра­пия. То­зи ком­п­лекс тряб­ва да се при­ла­га най-мал­ко 6 ме­се­ца с про­мя­на в до­зи­те и де­но­нощ­ни­те ре­жи­ми на все­ки пре­па­рат, в за­ви­си­мост от със­то­я­ни­е­то.
На някой назначавали ли са му такива продукти?

Ноа прегръдки!!

Yellow Butterfly, отново ти благодаря за изчерпателния отговор   
Но за момента съм в същото положение като NOA - страх ме е от това дишане и това си е...
За хората, за които съм чел - ще прозвучи малко като махленска клюка (тоя чул от оня...), но не ми се търси пак в нета из форумите - Първия случай, за който прочетох, беше някакво момиче, което започнало с това дишане още с първото му навлизане в БГ, което е било някъде в началото на 90-те години. Тя казва, че от него е развила ПР (преди това не е имала такива проблеми, явно е отишла на дишане просто от любопитство).
Втория случай - пак от някакъв форум, където си пишеха юнаци точно от курса на д-р Тенчeв - един споделяше (темата беше за ползите и вредите от дишането), че някаква мацка с ПР ходила два пъти и на двата пъти страшно се влошила и повече не я видели. Другото, което пишеха из този форум, беше, че може да се получи пристрастяване към това дишане точно като към наркотик. И това го пишат хора, които го практикуват редовно. А аз от себе си знам, че съм податлив на пристрастяване, така че още един минус.
Опитвам се да погледна безпристрастно на тази тема, затова съм търсил всякакви мнения. Естествено има и много положителни. И все пак, при мен страхът е, че с голяма вероятност ще се окажа от тези, на които не им се отразява добре.
За ерудираните мнения, за които споменах - общо взето има двама човека, на които имам голямо доверие (естествено нещата са субективни и тези хора са ерудирани в моите очи, а не по принцип) и с които съм се съветвал за това дишане и за други неща. Единият ми каза така: Има много начини да си докараш промени в съзнанието, но повечето от тях са насилствени както за организма, така и за психиката. Едно от тези неща е насилственото неестествено дишане. То е в два варианта - единият е хипервентилация (както при холотропното и подобните), където организмът се пренасища с кислород, а другият е обратният - лишаване на организма от кислород, когато пък се получава пренасищане с въглероден диоксид. И при двата варианта резултатът е един и същ. Естествено, съществуват и много междинни (и не толкова брутални) варианти, развити в йога, които също водят до промени, но много по-плавно и съответно по-безболезнено. Общото при всички тези е, че не са естествени за човека и следователно не са за всеки.
Искаше ми се да споделя и други мои наблюдения, най-вече от четене по форумите на хора, практикуващи това дишане, но постът ще стане много дълъг. Общото впечатление от тях е, че това не е за мен...

Относно родителите - при мен е "бащата слънце", както го наричат в психологията. Не ми се навлиза в детайли, но може да се обобщи с няколко думи - пречупена воля за живот още в ранни детски години...

Това холотропно дишане има ли противопоказания? Аз така с моите 7 видя лекарства и тежки диагнози дали мога да отида? Склонна съм да опитам.

Точно! Същото и при мен!! 

Според мен задължително трябва да обсъдите надълго и нашироко нещата с терапевта преди да започнеш, ако си решила.

Един виц малко за разтуха от сериозните теми

Хипохондрик към сексолога:
- Докторе, нормално ли е третия път да не ми става?
- Да, напълно нормално е.
- Тогава на мен защо ми става?! 

 

Гала, по принцип няма противопоказания, но все пак в тази ситуация е добре да се посъветваш с терапевта, защото все пак се изисква усилие.....може да ти предложи биоенергетично дишане, което е много близко до това и има същият ефект.
Ноа   повръщането, пишкането и сковаването не са странични ефекти, а самото изчистване....много често по време на дишане изживяваш паническите си кризи, но не трябва да се спираш.......аз се бях усукала и вдървила.....чак не искам да си спомням но не спрях ......издишах го....а аз ,вероятно съм най-голямата страхливка във форума. Но желанието да си върна моето състояние и да съм добре е по-силно от страха ми....
Мари, вероятно е действително да си била излекувана.......понякога силен стрес отключва подобни състояния....... Миналата година, ако не бях ходила на дишане, след смъртта на съпруга си сигурно и аз щях да си върна атаките........можеше да се случи и сега след всички ужасии, които ми се случиха....слава Богу  "задоволявам" Се само с депресия иситуативна тревожност-да вече е само ситуативна....ноември месец, преди да започна неолексана бях стигнала до генерирана тревожност и бях 24 часа тревожна и потисната.......но аз ви бях споменала, че слушам и дискове с хипнотични сеанси с внушения......та, откак ги слушам имам още по-сериозно подобрение.....

Гала, напротив - има противопоказания.

Ето това пише в един сайт за холотропно дишане:

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
• тежки хронични заболявания, особено сърдечно-съдови;
• психотични състояния;
• епилепсия;
• глаукома;
• бременност;
• остеопороза;
• скорошна операция и фрактури;
• остри инфекциозни заболявания;
• неспособност за сътрудничество и проективно мислене.

Ето и линк към сайта http://www.abiru.bg/holotropno-dishane.html

Здравейте

Доста се изписали са дишането..
Искам да ви кажа, че при хора с ПР по принцип не трябва нищо да се чете. Аз преди първото си дишане бях попрочела малко, но се чувствах така, че вече нямам какво да губя и въпреки огромния страх и тревожност - отидох. Казах си - или сега или никога. Съвсем нормално е да се страхува човек от нещо непознато, особено когато страха е в излишък. Но замислете се -самите терапевти го практикуват! При това са и лекари! Мислите ли, че биха експериментирали със себе си и то редовно? Те най-добре знаят какво се случва в тялото и дълбоко са проучили всички тези възможни реакции - защо, как, дали не вреди...
Най-добрия вариант е да не се чете нищо, за да не се създават в главата сценарии, които могат никога да не се случат, както на мен не се случиха може би 70 % от възможните реакции.
Не искам никой да убеждавам в ползите от дишането. Просто казвам какъв е моят опит и моята гледна точка за нещата. Но 90% от хората с ПР съм убедена, че са си казвали - това не е за мен, страх ме е. Имаше една мисъл - най-малко се страхуват от смъртта хората, чиито живот има най-смислено проявление. Примерно - човек, който работи това, което обича, влага страст и енусиазъм и е на своя истински път, който е себе си няма да има никога ПР, нито страх, нито фобии - или поне не такива, които да го съсипват и дърпат назад.
Просто въпреки страха всеки трябва да вземе решение - или оставам на това положение цял живот и се влача, не живея пълноценно и в постояннен страх или се изправям срещу страховете си и приключвам с това веднъж завинаги. Някой беше споменал за това , че винаги може да се върне ПР, дори и след изчистването. Да, може, ако не си направил необходимите промени и не си премахнал нещата, които са те задушавали до сега. ПР винаги  е знак, че нещо не е наред в живота ни. Винаги има нещо, дори да не си даваме сметка, че е това.

Гала, за проблем като твоя наистина трябва първо да се консултираш със специалист, но най-добре такъв, който се занимава с дишане. Има заболявания при които мисля, че не може. Но ми направи впечатление (и преди ми е правило когато говорихме за страха от летене със самолет), че си много смела и точно ти си в позиция - нямам какво да губя, ще опитам, животът е риск така или иначе и трябва да се живее

Има и друго нещо, което исках да спомена, след като прочетох последните постове и това е, че човек много често се привързва към страданието си - колкото и странно да звучи на някои. Защото всъщност то дава сигурност, сваля доста отговорности от теб и човек (понякога не го съзнава) го възприема като убежище. Има хора, които подсъзнателно НЕ искат да се оправят.

Още нещо искам да кажа - напълно съм съгласна с Алина, че възможното повръщане, схващане е самото изчистване.
Но все пак съзнавам, че е много страшно да кажеш на един човек  с ПР - ще изживееш паник атака, ще се сковеш, може да повръщаш и т.н. Това е предостатъчно да го откажеш. Но да ви кажа - не е толкова страшно и не преживяваш ужаса на ПА. А и знаеш, че със всяко вдишване чистиш натрупата шлака в себе си и ставаш нов човек. Има един момент, в който става трудно, но минеш ли го всичко става по-леко, дишаш леко и имаш чувството, че си свалил огромен товар от плещите си. А супер облекчителният плач, които идва накрая, просто те съживява! Поне при мен беше така и след първия път ходех с желание да дишам.
Който реши да пробва - естествено първо ще поговори с терапевта и може там да си каже всички притеснения и страхове. Тогава поне ще чуете мнението на специалист, което е важно за хора с ПР, макар че рационално мислене няма , когато има страх и то патологичен.

И още нещо, за което се сетих -  имам позната, която имаше ПР, но не толкова тежко като моето.Тя никога не беше ходила на дишане, само на йога. Пиеше АД, после , нещата обаче не се завърнаха и именно защото междувременно тя беше направила сериозни промени в личния и живот-  раздели се с човек, който й съсипваше нервите и намери нова любов, с която се чувстваше обичана, разбрана и себе си. Та, исках да кажа, че ето още едно доказателсвто, че ПР е дощло , защото в някоя сфера от живота си сме правили огромен компромис и сме търпели нечие досадно присъствие години наред от страх да не сме сами или какво ще кажат хората или същото положение на работа... Без паралелна промяна просто няма да стане. Но първо трябва (обикновено с помощта на терапевт) да се осъзнаят нещата, да разбереш кое е нещото, което трябва да промениш (изхвърлиш), защото много хора не осъзнават всъщност кое е то, поради това, че то е идеално за обществото и за общоприетите норми, но не и за душата ти, на която си свикнал да аглушаваш сигналите... и Ето то резултат - ПР...

Ами при мен се отключи, вследствие много силен стрес и страх,който изживях покрай детето- т.е насъбраха ми се много лоши неща за един месец- миналата година март месец, приеха  ни в болница с детето  със съмнения за пневмония -страх, излизаме от болницата на втория ден извън нея се разболява от варицела- 10 дена с 40градуса- пак абсолютен ужас за мен, не съм спала, според лекарите, един от най-тежките случаи на варицела,които са виждали в практиката си, на 11 ден вече без температура, сме сами вечерта и яде сърми и се задавя зверската,по никакъв начин не мога да и помогна,въпреки опитите ме,бъркането в устата, обръщането, виждам я ,как си отива буквално, обезумяла от ужас излизам вечерта да търся помощ от комшиите, при което тя успява да повърне и се оправи- два дена по-късно бях  на работа аз се сринах, този ден сигурно цял живот ще го помня/но не си тръгнах от работа, изкарах си до края/, от този ден нататък за мен започна ужаса.  Незнам дали тогава беше паник атака, или силен порив на тревожност, но ме скова парализиращ ужас, че нещо лошо се случва с мен, сковах се цялата, в този момент помислих,че изперквам-  още на другия ден потърсих консултация с психиатър и ми казаха,че това е тревожност и оттук нататък се започна драмата-неспането,рева,подиснатото настроение, непрекъснато ми беше лошо, стягане в главата,ръцете , сърцебиенето.Два месеца се борих сама, но облекчение не настъпваше, бях против да пия АД, но юни месец склоних на деанксит, напрежението и безсънието веднага изчезнаха, но всички останали симптоми прилошавания и така нататък си останаха, като върха на всичко беше,че се появиха и натрапливите мисли. И това е моята история...от там насетне всички знаете продължението
  Като физически сиптом сега след спирането на денксита ми се възвърна онова гадно стягане в главата, та в тази връзка да питам, има ли някакви хапчета, които облекчават стягането и напрежението в главата, но да не са АД?
   При мен тревожността ми прави впечатление,че е сутрин и обикновено вечер се появава, през деня,като цяло съм ок- пия яко маточина  и лавандула и стискам зъби. И от тук разбрах,че така тялото се чисти, защото и на мен сутрин ми се повдига, така бях, само като бременна!

Yellow buterfly не съм съгласна,че човек заобича страданието си, на мен през всичките месеци,през които не съм се  чувствала добре, не спирах да си върша задълженията, мен никой не ме съжали/ единствен оспоред майка ми, само съм се оплаквала,защото съм искала да ми се обръща внимание и да ме съжаляват/, говоря от близките около мен, и може би по-добре така стана, дори се махнах от старата работа, не заради ПР, а заради натрапливостта ми/защото работех на високо/,  детето претърпя една операция още през онази кошмарна 2013 г за мен, започнах веднага нова работа, успоредно с новата работа започнах да намаля деанксита, и започна пак да ми става много лошо, спрях го гадното хапче, пак още по-лошо-да не умрях, да не полудях, както си мислех- не се отказах  и по-никакъв начин не съм си променила ежедневието, но  не го заобичах, боря се със зъби и нокти да издрапам- няма да се дам и това е.