ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

Това е просто билка. Разбира се, че е съвместимо  Аз познавам поне още 3-ма, които го пият и са доволни. Проблем е, че ме мързи всеки ден да го варя......обаче половинката ми мноооого отзивчива, та, виждайки как хич не си падам по чайчета ми го вари той.....нали по тази причина и жълтият кантарион пия на хапове, че е мноооооооооого трудно да го запаря.......пък и честно казано единственият чай, който пия с удоволствие е зеленият чай.....билките не са ми по вкуса.

Благодаря Алина!

Аз обаче имам час при психиатъра утре, ще почвам АД искам- аз със всеки изминал ден се влошавам, повече не мога така да продължавам. Дори си взех 2 дена болничен, тази нощ не можах да мигна и за секунда, потиснато ми е много, лошо ми е, имам всички физически симптоми за които се сетите-няма да ги описвам. Ходих при личния за болничен, той ми вика,че това моето ,не е точно депресия, а тревожно депресивно разстройство/ дори незнам какво е това точно- ПР, тревожност, депресия, ОКР- или от всичко си имам/.Мислех си,че като спрях деанксита, изтърпях си физическите симптоми всичко ще се оправи-найци- по-лошо и от миналата година,като ми почна. Никаква психотерапия май не помага, хем вече 6 месеца ходя. Чакам с нетърпение утре да видя какво още ми изпише пси- искам поне да си върна усмивката на лицето, да живея спокойно.Искам да мога да се радвам пълноценно на детето си, на мъжа си- не искам много, нали- преди да ми се случи това, все се терзаех за пари, за този кой какво казал, онзи какво казал - нищо от това в момента не ме вълнува- само искам да се оправя!

Така е, здравето е най-важно, но човек го осъзнава чак когато го изгуби. Аз да ви кажа съм доволна от валдоксана. В смисъл не е толкова добър като другите ад, които директно ти вкарват серотонин, но пък тай регулира съня. Не усещам и странични. Ако се налага и постоянно ще го пия, ама исам да го спра, че пия много други лекарства.
Илюшън, как си, губиш се нещо. Спряха ли тия исхемии?

maria, и аз миналата година издържах точно два месеца без АД. Сега ме е яд, че изобщо ги спрях. Още ми е едно отчаяно, че загубих цяла година от живота си за нещо, което мислех, че никога няма да изживея повече...
Така че, пием АД, докато открием начин да се излекуваме и това е.
И аз се отказах от терапията - давам излишно пари, при положение, че нямам доходи в момента и не знам кога ще ми дойде пак живеца да работя и да се радвам на живота както преди.
За мен това ровене в миналото и търсене на някакви измислени причини си е чиста загуба на време и мъчение. Истината е, че абсолютно всеки човек при един срив на нервната система ще намери хиляди болки и причини от миналото, с които да си обясни този срив. Аз вече си мисля, че няма смисъл да се ровим в миналото.
Ако погледнем реално (доколкото можем) на текущата си ситуация, се получава следното, поне при мен - тези нерви до голяма степен идват от отчаянието за положението, в което се намираме в момента и от страха от бъдещето - как ще продължаваме да живеем по този начин. Тук миналото няма никакво значение. Вярно, то е обусловило и предпоставило целия ни живот до този момент, но точно сега, в този момент, това, което наистина ни плаши, е бъдещето - сиреч, как ще я караме занапред предвид състоянието си. Поне при мен е така.

Кое ме кара да мисля, че миналото вече не ни е проблем, в който трябва да ровим.
Ами, преди, когато бях много зле, преди да започна АД, обвинявах хората, които са ме докарали до това състояние. И нали шибаните ню ейдж разбирачи обясняват как като простиш, всичко си идва на мястото и - пей сърце. Аз обаче пусто не можех да простя и си виках - как да простя на човек, който ми е причинил страдание, което ще ме мъчи до края на живота ми.
После, когато се стабилизирах с АД и живота ми потече в някакво що-годе нормално русло и бях щастлив, открих, че всъщност няма какво да прощавам - аз не изпитвах никакви лоши чувства към тези хора. Един вид, когато аз съм добре, не изпитвам нищо лошо към абсолютно никого. Някой ме подразнил - махам с ръка и продължавам, даже не го мисля. Някой ме мачкал цял живот - махам с ръка и казвам майната му, не му се сърдя, нали всичко е минало-заминало и аз съм добре.
С една дума - когато аз съм добре и живота ми върви в добра (според мен) посока - аз откривам, че нямам никакви проблеми в миналото си - нямам на кой да прощавам, нямам на кой да се ядосвам и т.н.
Тоест, в сегашния момент, проблема ми не е с миналото. В тоя ред на мисли, няма смисъл да се ровим до побъркване и да търсим причините, които са ни докарали дотук. Вече 7 години го правя постоянно, знам много причини и това не ми е помогнало с нищо, ама с абсолютно нищо.
Затова и хората ходят с години по терапевти, ровят в миналото, раздърпват и сипват сол в стари рани и накрая - нищо. Аз се отказах, когато една мацка тук сподели, че седем години ходи на психолог и ефекта е нулев. Просто вътрешно усещах, че си губя времето.

Въпросът е - сега сме тук, намираме се в такова и такова положение. Какво правим? 

maria7787 , много съжалявам , че си се влошила . Дано АД ти помогнат . Аз никога не съм пила (освен деанксит , за което много съжалявам) и не знам дали някога бих прибягнала до АД , може би ако съм супер зле вече и не намирам изход .
Аз вчера доста се разтуптях и разтреперах  , докато бяхме с детето на консултация , защото трябваше да му бият ваксина , а аз много се шашкам като трябва да я бият . Та бях вчера не много в час .
Аз в миналото не се ровя , но преди често го правех . Разбрах отдавна , че няма смисъл , живота си тече с или без да го мисля това минало , а то е минало именно , защото го няма вече . Понякога по - скоро мисля с носталгия за времето , в което бях безгрижна и ПР не присъстваше в живота ми , защото имаше едно 4-5 години , в които го нямаше и бях много щастлива , но даде рецидив гадта .

maria, тревожност, депресия и ПР са в една група. Ние тук сме всички в тази група. Тези гадости могат да преливат едно в друго. Аз също съм с тревожно-депресивно разстройство. Много рядко получавам ПА, но за сметка на това като получа, после не мога да се възстановя с дни. Та в различни периоди можем да се намираме в някое от тези три състояния, сиреч едно от тях да е преобладаващо.
ОКР е съвсем друга категория, така че не си го слагай и него на сърцето
Не че слагането на етикет на заболяването има кой знае какво значение (за нас) де...

enyo   Много ти е хубав поста, обаче така да ме мързи да отговоря, защото и моето ще стане доста дълго, а сега нещо нямам муза хахахах..
maria 7787, направи това, което смяташ за правилно и към което тялото ти и съзнанието ти те тласкат!Те знаят най-добре от какво имаш нужда! Щом чувстваш, че не издържаш повече така и ти трябва АД, пробвай смело...Ако не се пооправиш- следващото по ред..и така..

Аз психически съм доста стабилна (поне така си мисля), но физическите симптоми все се обаждат..Този световъртеж последно..Все нямам сили, все ми е лошо, все нещо има,което ме кара да се чувствам " болна" .. Сега ще пускам и полови хормони...Да не би пък да ме застига ранна менопауза... С това изпотяване и прималяване..

Май всички психотерапевти, говорят едно и също Еню,като,те чета какво си написал, същото ми го говори и моята психотерапевтка. Вече не вярам в тях . Чудя се за тези енергийни терапевти, дали няма да свършат по-добра работа, защото доколкото съм чела, при нас проблема е на енергийно ниво. Ей ма, като сомнанбул съм, не съм спала цяла нощ и сега грам не ми се спи, направо какво става незнам.

Аз си слагами и  ОКР,че нали имам и натрапливи мисли, но като се замисля,те може и да са си и от тревожно-депресивното разстройство!

NOA, хайде напъни се и сподели, че ми е интересно Ние с теб имаме подобни възгледи върху нещата. Сигурно си хармонираме в астрален аспект, както би се изразил някой модерен духовно възнесен "учител"  

maria, не знам точно какъв енергиен терапевт имаш предвид, но ще ти кажа моя опит за енергиите.
Първичното е съзнанието (психиката по-точно). То определя нашата енергетика, а не обратното. Тоест, ако енергиите ти текат накриво, имаш блокажи и т.н. и някой ти ги подравни и изправи насила, нищо няма да се получи, просто ще страдаш допълнително, докато енергиите ти се върнат в предишния (изкривен) вид. Казвам го от изстрадан личен опит.
И обратно, ако създадеш едно доволно и щастливо его (психика), енергиите ти ще потекат както трябва.
На мен преди са ми разправяли как всичките ми чакри са угаснали и едва се държа на последния енергиен косъм на коренната чакра. И аз си виках - ето, аз умирам, това е проблема, в чакрите... Ами не умрях, явно последния енергиен косъм удържа положението  

Така че, проблема не ни е на енергийно ниво. Енергиите ни са само отражение, един вид огледало на психичното ни състояние. Така че пак се връщаме в началото - психиката.

Натрапливите ти мисли са по-скоро част от тревожността...

ох..тръгнах да пиша и се отказах..Ми не мога сега...Жлези и хормони са ми в главата..Не мога да структурирам достатъчно сбит, но изчерпателен пост  ..
Лек ден от мен    хаха

NOA, всичко ще се оправи, нали знаеш. Нищо ти няма на жлезите и хормоните, ще се стабилизират като се стабилизира и времето, че в момента е такова, преходно... 
И само да вметна, не всички жлези са ти в главата, има някои и извън нея   

*NOA* , на каква възраст си , че мислиш за менопауза? Ох и на мен понякога това ми минава през главата , особено като получавах зверски горещи вълни , но сякаш се пооталожиха нещата и вече не мисля толкова и дано не ме застига и мен макар , че съм на 32 , искам още едно дете някой слънчев ден  .

Енио, много ми хареса поста ти, на 100% съм съгласна с теб. Естествено има хора с други проблеми при които дава резултат, но за мен( с този проблем, който имам)психотерапията е загуба на време и пари и с нищо не може да ми помогне.  И аз съм го минала този път - да се ровиш в миналото и старите рани и наистина когато се чувствам добре не съм гневна и ядосана на никого и не тая лоши мисли и непростителност.

Аз все пак  поспах 3часа и то дълбоко, щом като телефона ми е бил до главата и е звънял и не съм го чула, смятайте! Бях си гушнала кучето и с него- интересно е,че то като, че ли ме усеща  и вечерно време като спим на спалнята, то спи при нас, винаги ляга при мин , единствено и само при мен, или да главата ми на възглавницата и се гуши в мен или в краката ми. Милото ми дава сили и то! Довечера съм на йога, зле не зле ,да видим как ще се отрази и ще кажа.

Прочетох нещо в дира,което ме накара да се замисля, мислите ли,че е възможно депресията и изобщо тези ПР на родителите  на по-късен етап да повлияят на психическото развите на децата. http://life.dir.bg/news.php?id=16520218&nt=5

   Това ме попритесни, като го прочетох!Въпреки, че в родата назад нямаме хора с такива проблеми, нито депресиии, нито ПР

И аз се чудя нещо - майка ми и баща ми са 3-ти братовчеди. Възможно ли е това да е част от причината за по лабилната ми психика, нали при брак между роднини се раждат да речем не съвсем нормални деца психически и физически