Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Ама не мога да не споделя това от Фейсбук:

"Снощи се разходих по улиците с брадва в ръка и усмивка на лицето. Всички ми правеха път и никой не се държа грубо.
Днес пак така ще се разходя...явно усмивката ми прави хората по-добри"

 

Добро утро!

Усмихвайте се с категоричност!   

Да, да от усмивката ще да е било Аз по-добре да не припарвам до брадва в този етап, макар че моят държи една в багажника  Това лято на морето една група "варненски мутри излизащи от кръчма по обяд" ни счупиха огледалото на колата, докато бяхме вътре ( правим им път да минат на морската алея,  те спират пред колата...после се отместват и той тръгва и единия пак спира пред колата, после се отдръпва и счупва с 1 ритник страничното огледало до мен...., и нашият взе брадвата да слиза...едвам го спрях с хиляди молитви... с тази брадва или ще ги нареже или ще го убият него....или в затвора или в болница..
Както и да е, благодаря ви за коментарите по моят проблем.. Вчера вместо да се депресирам вкъщи, излезнахме, държах се добре, гледах да не се заяждам и наистина беше много по-приятно от моите сръдни 

Розииии .....много благо-даря за отговоря, направо правя принт на целия текст и и го давам. Смятам, че това ще е много полезно за нея.
Иначе нейният мъж си има кариера, даже е на по - висока позиция, и чак се чудя как е възможно това. Хем виждат, че е голям мъж и пак се опитват да се налагат. Тя ми каза, че това го правел, за да няма конфликти, но аз и казах, че рано или късно ще стане конфликт, защото все някога ще му писне....По нейните обяснения ми става ясно, като, че ли те не могат да приемат, че той има право на собствено мнение още повече, че има право да го отстоява. Сякаш те знаят как той да живее живота си. Сега чета "Алхимикът" - някой я беше препоръчал тук. Там има точно написано" ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ ЗНАЕ КАК ДРУГИЯ ДА ЖИВЕ ЖИВОТА СИ НАЙ - ДОБРЕ!
БЛАГОДАРЯ!    

Ха ха ха ха ха това за Брадвата си го копи и пействам на монитора на компа, за да мога да си подострям всеки път виртуалната брадва....    


Пожелавам ви много слънчев и усмихнат ден!

Аз само споделям мнението си по въпроса. А горното е много точна самодиагноза!!!!

А защо да няма конфликти??? Аз самата дълго бях в тази роля - сакън да не би да се повиши тон, да се скара някой. Това е точно детско поведение. Непозволяването на самия себе си да изпиташ агресивност, отричането на здравословния елемент в агресията е такава повърхностност в езотеричните дисциплини напоследък, че ще удави масовото население. Който го мързи да мисли и да е отговорен, здраво се е вкопчил в идеята сакън да не проявя някоя отрицателна емоция. И се самозакопава, защото човекът е цялост. В природата има всичко. Сълзите са нормални, яростта е нормална, презрението е нормално, омразата е нормална, страхът е нормален. Проблем е зациклянето в тези емоции, както във всичко друго. Докато има движение, има живот. Изпитваме, реагираме, проявяваме, излизаме, уравновесяваме се и продължаваме нататък.

Това, което мъжът на приятелката ти има да измине като път, е да приеме, че не му е нужно да го одобряват роднините му. Значи могат да се цупят, мусят, реват, тръшкат се, вдигат кръвно... Познати ли са ви тези приоми? Да. На повечето хора са познати, защото това е арсенал обикновено на застаряващите майки, които треперят над "детето", когато то започва да пораства. Това обаче са и инструменти, ползвани от децата, когато родителят иска да прави негови си неща. Ако майка ви на 65 тръгне на пътешествие с хора, които не познава, а вас ви свива под лъжичката - същата работа. (правила съм го  ) Ако баща ви на 75 се кандидатира на обществен пост, а вие си измислите, че ще умре от стреса - същата работа. (правила съм го  ) Ако сестра ви или брат ви не седнат да се скарат едно хубаво с партньора си, ами с годините се разболяват от потискането, и вие се опитвате всячески да им "помагате" - същата работа. (правила съм го  ) Споделям ви моя опит, защото това е наш опит - всичките сме от един дол дренки. Затова започнах да работя с хора, защото аз самата минах през това.

Най-голямото ми постижение е, че осъзнах страха си от конфликта, от агресията и по този начин държах самата себе си в клетка. Когато приех, че имам право да изявя агресия, когато е здравословно, изведнъж ситуиациите, от които се страхувах, изчезнаха. Аз се почувствах наравно, значи не съм дете вече, и методът на общуване взе, че сам стана много по-зрял.

И да ви споделя за една книга, която за мене е мнооооооооооооого добър наръчник по темата с балансирането. Сега я чета и прилагам и съм силно впечатлена

Здравейте:) съгласна съм по-горе с поста на phil "Аз съм негативна, аз не знам си какво" ...докато мислех така, нищо положително не се случваше, даже всичко беше в застой. А сега от нова година насам, мисля, че всичко е една идея по-слънчево, по-позитивно, и си мислех "как скоро няма да си хвана гадже, а годините ми напредват" и после почнах да си викам: "Ще си намеря бре, ти си готина, умна, красива, и т.н. " и знаете ли, че има ефект, появиха се цели 2-ма ухажора, а пък и някой други неща се подобриха, където беше супер зле(пу пу да не се връщаме към този период). И смятам да продължавам с положителното, да се самонадъхвам ако може така да се каже Така че обичайте, бъдете положителни и усмихнати!


"Когато станеш сутрин, помисли каква ценна привилегия е да си жив - да дишаш, да мислиш, да се радваш, да обичаш." Марк Аврелий

Рози и рози, благодаря за написаното   

Замислих се за своята позиция - винаги да избягвам конфликтите...

Прекрасно вечер!

Снощи прочетох книгата и съм все още под нейно влияние. Мисля да се настроя на пролетна вълна вече и с аромати. Във фейсбук открих и малка тема за въздействието на ароматите върху подсъзнанието: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=225820784293175&set= … amp;stream_ref=10

Аз вече ви писах моето мнение относно премълчаването и търпението към поведението на близки и приятели. Сега да споделя опит. Моите обични хора от българско ме познават и много неща не си позволяват, в смисъл не дърпат котето за опашката Тукашните не ме познаваха в тази светлина и си позволяваха много неща. Аз, съответно, последната пристигнала, прощавах днес, прощавах утре, докато, както се изразяват учените, количественото натрупване доведе до качествено изменение и като се отпуших един ден..... Не се чувахме и не се ивждахме повече от година,ама сега, като ме видят и път с поклон ми правят. И аз ги уважавам, ама всеки да си знае "пърдялцето",т.е. речено литературно мястото. Преди малко написах в една друга тема:"Аз съм единствена и уникална, никога не съм искала и няма да приличам на останалите" Обичкам ви и ви чета с огромно удоволствие. Научавам много интересни неща  тук! Май ще се уча цял живот

Че то това му е интересното на живота 

Искам да споделя с вас. Намирам се може би на кръстопът или нещо подобно, или по-скоро достигнах до някакво осъзнаване.
Всички ваши съвети, насоки и подкрепа ще бъдат важни за мен.

От 20 години се реализирам в една свера - тук включвам и образованието ми по специалността. Било ми е изключително трудно да се реализирам. Не зная и сега дали съм успяла, но не това е важно. От известно време си дадох сметка, че работата ми ми изцежда буквално като лимон. Постоянно съм уморена, изнервена и неудоволетворена… В един момент започнах да осъзнавам, че това не е моята ниша, не ставам за тази работа, не мога да бъда безчовечна. Не ставам за тази професия, иска се безкруполност ...Когато проявявам съчувствие и съпричастност, обикновено хората ми се качват на главата или постъпват меко казано некоректно. С нежелание си върша работата….
И по някое време се замислих какво би ми носило удоволствие и без да искам или случайно се сетих.
Това е свера в която нямам никакъв опит, но си дадох сметка, че бих ходила с удоволствие на работа и бих я вършила с удоволствие (собствен бизнес).
Но ето и колебанията - ами ако греша, ако просто съм се уморила, ако се проваля (инвестицията няма да е малка) и пр.
Незнам как да се изясня положението..
Помагайте, моля!

Ха ха ха ха ха Danilu ето това ме изкефи ...



Рози винаги съм харесвала това, което даваш като мнение и съвети и смятам, че много правилно диагностицира ситуацията. Между другото дадох и изпринтено това, което си написала. И стана чудо...Тя каза, че е събрала смелост да поговори много сериозно с въпросният господин.
Много се радвам, че макар и по такъв начин накарахме, някой да стане да отвори вратата и да види, че има и други пътища, и това.....пак благодарение на темата ни.
Много ви прегръщам....
И ако нямате против, ще направя едно обръщение...
Здравей мила.......знам, че вече четеш нашата тема и не се сърдиш, че направих така. Знам,че го оценяваш

Коя?

Angela Go, звучи клиширано, но ...послушай сърцето си, то винаги знае. Продължавайки да работиш омразната ти работа само още повече ще натрупаш неудовлетворение, което по някое време ще избие по някакъв начин. Риск винаги има, но вярвам че Господ обича смелите.

Прегръщам ви всички. Вчера ми се случи нещо важно. За мене е важно. Искам да го продишам, да го проживея днес и ще ви пиша. Благодаря ви, мои виртуални вдъхновения, за добротата, коректива и търпението, което проявявате. И за сръчкването, което винаги е на място!!!

Много гушки на всички който имат нужда днес от това и не се предавайте и бъдете положителни.   

"Не се страхувайте да загубите тези, които не се побояха да загубят вас. Колкото по-ярко горят мостовете зад гърба ви, толкова по-светъл е пътят пред вас!"~Омар Хаям

Напоследък се зачитам в разни цитатчета и не се стърпявам да ги поствам понякога надявам се, че нямате против.