Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Аз искам да споделя една притча, но за съжаление не помня откъде съм я чела, май че от Х. И. Хан. Тя е за това доколко съдбата ни е предначертана и доколко зависи от нас да я променим. Може би не я разказвам съвсем коректно, не си я спомням точно вече.

Един човек помолил един мъдрец да му каже какво му е писано. И мъдрецът отговорил:
- Твоята съдба е да бъдеш цял живот ловец на птици.
И човекът много се натъжил, защото това било професия, от която не се изкарват много пари и обикновено ловците на птици били бедни. Но мъдрeцът му казал:
- Послушай това, което ще те посъветвам. Да , ловците на птици са бедни. Но ти не хващай каквито и да е птици. Търси само една, специална, която търси владетелят. Ловувай само тази птица, носи я на владетеля и той ще ти даде много пари за това.
Така й направил човекът. Наловил птици, занесъл ги на владетеля, той му платил скъпо и човекът станал неговия придворен ловец на птици. До края на живота си живял охолно и щастливо.

 

Облаче хей, страхотна притча, 
Мисля, че когато ти е писано да умреш от цироза няма да умреш от инфаркт. Но пък ако спреш да пиеш алкохол докато умреш ще живееш без болка. Май избрах все кофти думи като за тази темичка тук, но ...

И аз ще се включа в правенето на навика за "щастие". Все пак самата природа на човека е да е щастлив и весел. Имам особена нужда от светлина в края на тунела. Рози, толкова галещо звучи "на сбъдването ми"

svedd, опитай да се успокоиш през деня, да успокоиш мислите си, за да могат да се подредят. "И това ще мине"... Аз преди 2 седмици бях така - в такъв шок и объркване, че не знаех какво мисля и какво чувствам, правилно ли е или не. Вечерите молех за спокойствие и помощ, за знак и за разни такива. Сега вече освен, че съм по-спокойна, вярвам по-силно, вярвам в себе си и в правилността на решенията ми. 

"Океана е най - ниското. Как океана е станал океан? Приел е най-ниското. Може ли да има нещо по-ниско от океана? Всички реки от планинските върхове се вливат в океана. Океанa е пълен. Скромният е най-великият. Ако се съгласиш да се гмурнеш, когато се чувстваш подтиснат и сринат, ще бъдеш най-богатият човек на земята. Някога обичал ли си усещанията, които те сриват и подтискат? Винаги си се борил с тях. Когато не се чувстваш приповдигнат, просто затвори очи и отиди при тази нискост, "Добре, днес аз отивам долу, долу, долу....." Колко дълбоко ще слезеш долу? Ще откриеш океан там. Ще започнеш да се издигаш за нула време.

Депресията и чувствата на подтиснатост не могат да те докоснат. Те не могат да ти направят нищо. Колкото и големи да са облаците, не могат да закрият напълно слънцето. Ще бъде най-мрачният ден, но все пак ще остане ден и тези облаци никога няма да го превърнат в нощ. И когато облаците са там, не е нужно да трепериш. Просто отиди дълбоко, наблюдавай и ще видиш много усещания да излизат. Малко страх се появява. Какво е страха? Просто усещане в тялото. Съгласи се с него. "Добре, нека да бъде така, аз ще се гмурна в него днес." Невероятно нещо се случва вътре в теб, феномен. Психиатрите ще останат без работа. Всеки може да се вгледа от тази страна. Това е много, много красиво." - Господ обича веселието, Шри Шри Рави Шанкар

Кака се съживила тематааааааааааааа. Много целувки и гушки на всички! 

Рози и рози аз съм за 40 дни правейки най-доброто за себе си!

Рози, моите 40 дни започнаха от понеделник - с грижи за мен и стъпки за изясняване на желанията, за да не съжалявам, като се сбъднат. Присъединявам се към идеята и тук.

Смесваш несвързани понятия. Егоизмът няма общо е получаването. Едното е изграждане на личността, възприемане на себе си. Другото е разрешаване на себе си, приемане на изобилието. Кой от двата въпроса ти е на дневен ред според тебе?

А до дъждеца - контрол нямаш върху нищо, но отговорност имаш за всичко. Правиш ли разликата?

Рози права си разбира се,но да "искам" не е ли егоистично...
Колко има право да иска човек?
Объркана съм.Търся начин да изляза от дупката,която си изкопах сама.

Имаш право да искаш всичко. В това е един от най-големите капани, който сами си поставяме - измислените граници, вътрешни правила, споразумания. Да искаме можем всичко, дори да станем 3 метра високи или да отлетим на луната. На това място много хора се смеят, но някой повярва и после му се случва да си купи нова къща с тераса на покрива и когато застане до разкошния парапет от ковано желязо, изведнъж сякаш го удря гръм - ето така си представя, е изглежда света, ако той самият е 3 метра висок.... Или пък става писател и написва вълнуваща история за еднодете, което се запознава с лунен жител и той го отвежда и му показва приказните вълшебства, които се намират от другата страна на луната, която не виждаме от планетата.... Имаш всяко право да искаш

И какво му е лошото на здравото его? Четеш малко повече Фройд, който разработва идеята за Ид - Его - Суперего и се откъсваш от чалгарското врещене коко е вредно его-то видиш ли

Рози, права си за контрола. Но как се определя броя на нещата, които са ни писани? Всяка стъпка ли ни е писана или само важните неща и кой определя кое е важно и кое не? Писано ли ми е дали ще избера този път и ще си овладея цирозата или другия и ще ме боли докато умра? Ако всичко ми е писано предварително, това ме освобождава и от отговорност. Не избирам аз, а един съдбата/вселената...

  Ако беше писано да знаем, какво е писано, щяхме най-малкото да го знаем.

Тва е според мен част от теорията за потока - тече нанякъде. Ти решаваш къде да затънеш, вървиш с него, бориш срещу течението.

Честно, кой иска да знае кво го чака, нещо по-лесно ли ще стане или по-трудно, по-скоро? Ако някой слезе от небето и ти каже, че ти е писано да станеш велик архитект и да имаш три деца, това ква мотивация е да твориш, за да станеш именно велик архитект, или да поддържаш връзката си грижовно, за да се стигне до три деца. Или ще стоиш като лапнишаран да ти падне от небето, отново.

Всеки избор прави разлика. Под съдба аз не разбирам конкретика като умиране от цироза (как изобщо е възможно да си мислите такива неща), а нещо, което ти е дадено и трябва сам да го откриеш. За да го откриеш, слушаш себе си. То може да е различни измерения на едно и също - под различни форми - като в притчата на облачето хей. Често е именно така, не всеки си намира пътя още в началото и го следва стриктно.

Никой не е писал, че иска да знае предварително. Написаното от мен са хипотетични разсъждения, както и примера с цирозата. Ако те дразни, мога да го сменя с друг.

Взимаш лист, написваш на него мечтата си, целуваш го и го подпалваш. Това е писано да се случи.

И вярваш.

https://www.youtube.com/watch?v=40tvsMLN7lA

Ето в тази песен мисля, че се крие отговора 
Ако знаем бъдещето, за какво ни е то?

Пролетен дъждец, аз май че те разбирам.   Извинявай, ако съветите ми са нежелани от теб. Това чувство ми е познато. При мен е свързано със страх от бъдещето, какво ще ми се случи, да не би аз толкова много да вложа в това, което искам, а то да се провали (в случая, да не ми е писано). Също при мен е липса на увереност в себе си, ако дойде нещо трудно и нежелано, дали ще се справя, дали да не започна да работя превантивно в положителна посока и така да изменя каквото ми е писано.
Но вече си мисля, че силата идва от настоящия момент. Тук и сега можем да направим нещо. В бъдещето и миналото - не. От сегашното ги променяме. И ако сме спокойни и се оставим на Сега, ние градим себе сии по един хубав начин, взимаме решенията, които са ни необходими, защото имаме по-осезаема връзка със себе си. И градим себе си като едни силни хора, и утрешния ден ни заварва такива. Ами естествено, че ще имаме повече шанс да се справи при това положение.
Крачка по крачка напред, ние не знаем какво ни е писано. Както и не знаем кое е за добро и за зло.

Ето, сега погледнах, че и тази мисъл в подписа ми е по този повод. Сложих си я, за да я виждам по-често, много ми хареса и имах нужда от нея, със всичката моя неувереност в бъдещето и притесненията ми.