Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Не знам как продължава историята: дали майката е нахокала детето си; дали то е разбрало грешката си; дали продавачът се е усмихнал, обелил е плода, или се е скарал на момиченцето. Не знам, а и не е толкова важно. Знам само, че и ние с вас имаме своите “обели” моменти. Не говоря за неблагодарност към близките ни. Ние рядко забравяме да благодарим, когато ни направят подарък. Почти винаги сме признателни, когато ни извършат услуга. Често сме доволни, когато ни обърнат внимание и ни подкрепят в труден момент.


Но много рядко оценяваме Божите подаръци, Неговото внимание и помощ. Ако сега ни помолят да изредим на листче 10 благодарности, ще попълним ли списъка? Вероятно ще се справим доста трудно. Ами ако ни накарат да изредим толкова молитвени нужди и неща, които ни липсват? Е, може и да не ни стигне и цяла тетрадка.


Защо сме такива? Защо е по-лесно да си недоволен и неблагодарен, отколкото признателен и благодарен? Един от вероятните отговори е дал философът Артур Шопенхауер, известен с песимистичните си възгледи. Според него ние често мислим за това, което нямаме, а много рядко за това, което имаме. Как ще бъдем благодарни на Бог, ако в главата ни се въртят само неизпълнените ни мечти, неотговорените молитви, неснабдените ни нужди, незадоволените ни прищевки… Не можем да бъдем благодарни, ако виждаме само нещата, които като че ли ни липсват, а не виждаме нищо от Божите дела в живота ни. За съжаление повечето от нас имат огромен списък с “обели портокала”, който развяваме пред Бог, и съвсем малко листче с благодарности. Разбира се, не твърдя, че не трябва да принасяме молитвите си пред Бога и да Му предоставяме нуждите си. И все пак трябва да спрем да бъдем вечно мрънкащи Божи деца и да започнем да преливаме от благодарност.


Един мисионер из Амазонските джунгли имал навика като млад вярващ да си записва Божите подаръци и благословения в един тефтер. Когато заминавал на мисионерското поприще, взел този списък със себе си. Дните минавали. Напрежението растяло. Трудностите следвали една след друга. Той все още бил посветен християнин, но многото проблеми го депресирали и го карали да се съмнява в правилността на своя избор и в това, дали Бог не го е забравил. Често молитвата му съдържала въпроса: “Защо?” Един ден, като търсел нещо из вещите си, попаднал на тетрадката със записани Божи милости. Започнал да ги чете една по една и с всяка следваща страница вярата му се съживявала. Докато накрая отново бил изпълнен с увереност, че Бог не го е изоставил.


Благодарственият дневник е средството, което може да ни помогне да гледаме повече на нещата, които сме получили. Какво да записваме в него? В Библията пише, че трябва да сме благодарни за всичко (I Солунци 5:18). В дневника можем да записваме и големите Божи отговори, и мъничките Божи докосвания.


Лесно е да си неблагодарен. Не се изискват сили, за да си вечно недоволен и мрънкащ, но всички знаем, че неблагодарността е голям грях. Защо се държим така, все едно Бог ни е длъжник? Гледаме ръцете Му, а рядко лицето Му. Търсим подаръците Му, а не присъствието Му. Радваме се на безпроблемните благословения, а недоволстваме, когато Той подрязва пръчките на лозата за наше добро (Йоан 15:2).


Ние не сме дали заем на Бог, че да Го възприемаме като наш длъжник. Той само със слизането Си на Земята направи достатъчно. И какво да кажем за изтърпените подигравки, обиди, отхвърляне, предателство, бичуване, болки… Какво да кажем за невинната Му смърт, за поемането на нашите грехове и натоварването Му с нашите болести? Какво да кажем за това, че прати Утешител – Святия Дух, че Той самият ходатайства за нас и ни е направил място там горе, при Него…


За какво има да Му благодарим? За всичко! За всичко, което прави за нас, въпреки нашите изневери спрямо Него.


Колко пъти ни е изцерявал? Колко пъти е възстановявал ръждясалите ни взаимоотношения? Колко пъти ни е спасявал и вадил от кашите, които сме забърквали? Превързва ни! Носи ни на ръце! Прощава ни греховете! Имаме ли повод да сме Му благодарни? Да!