Обидих жестоко майка ми

    Така де някои се амбицират и доказват че не е така , други се набиват още по  и търсят съмишленици и съчуствие.



      Ако искаше да промени нещо , щеше да пусне друга тема за идеи за работа и т.н. да спомене по между другото за ситуацията в която е и така
       Нямам идея тая тема с какво може да и помогмне , оплаквала се е на познати/ приятели , оплака се и тук във форума и какво сега ?
   

И ако е от вторите, дай да я достъпчем виртуално?

Така де , потупвайки я по-главата и помагаме 

Вероятно не и стига съчуствието/съжалението от познатите и 




п.п. спирам че съм зла

За какво стъпкване става на въпрос ,това е тип човек ни приема ни предава,явно на майката и е преляла чашата на търпението.
Никъде не прочетох авторката да има грешно поведение,постъпки ...освен обидата.
Да си призная ,ако един ден дъщеря ми живее с някой си и за всяко нещо ме търси мен,как да съм спокойна и да съм за тази връзка,на всичкото отгоре и ,,натриса,, вирус и никаква отговорност-пак мама.

Помагаме ѝ, като ѝ кажем, че верно явно не става за нищо, щом още не се е махнала от откачената си майка. 

Ми сигурно сте прави.

Не станах учител, защото искам да работя в медия и не разчитам на майка ми, давам пари за сметки вкъщи, а каквото ми остане е за неща, които са ми нужни и които лично аз си купувам, единственото е че живея с нея.

Ей, тая тема ще навърти 100-на страници както е тръгнало  . Мисля, че авторката вече е достатъчно наясно с двата лагера от мнения и се надявам да вземе най-правилното за себе си.

Надявам се, че е почувствала, че не е сама. Да си малтретирано дете е много самотно състояние и е нужно редовно сверяване на часовника със света отвън, че си нормален, че е ОК да си гневен, че насилникът не е в нормата.

Като човек, минал по същия път, смятам, че Плодово Мляко се ще справи. Колебанието между да си в добри отношения с мама и да бъдеш независим от мама са нормални състояния в това положение.

Всички имаме нужда от майка - това е вродено. Малко хора могат просто да си бият шута и да скъсат връзките завинаги. Децата обичат родителите си, независимо от насилието.

Десс, явно ти е скучно. Що не вземеш да разходиш или пък фитнес, книжка нещо?

Аз пък се надявам да се стегне и докаже първо на себе си че може и сама да се справя.....,да избира подходящи партньори в живота и тя да бъде упора и успокоение на майка си.

Кали, благодаря ти, точно това мисля да направя.

Дес, Кали, мисля, че коментарите ви са градивни и мога да се поуча от тях. Мерси за мненията

Аз пък мисля, че момичето достатъчно прави, не е седнала да чака да се оправят нещата от само себе си:


Един неинициативен, мързелив човек или такъв, носещ се по течението изобщо няма да тръгва да се занимава с всички тези дейности.
Трудно е, бавно става, не става ей така, но тя прави нещо по въпроса, не е само да се оплаква и жалва.

С много от коментарите тук, целящи набиване на канчето, не знам какво се цели. Може би да я тикнат в ръчичките на някой чичо - спонсор, който и за квартирата у заветното Софе ще плаща, и по друг начин ще помага материално

За квартира се плаща капаро + наем, а понякога и 2 наема напред. Отделно ти трябват пари, за да ядеш, да си плащаш сметките, пътни, битови разходи и т.н. Ми може да не се събират така лесно от всеки, ако и да не са много пари. майка и няма да и даде пари, щом не е искала да остава в София. Даже вероятно ще прави всичко възможно да я възпрепятства, за да не отиде никъде.
Работа не е сигурно колко бързо ще си намери пък също. И ако не си е намерила, а междувременно паричките свършат кво прайм?? Ставаме продавачки, сервитьорки или нещо друго... И малко по малко се прощаваме с мечтите за журналисти, дори с филологията, за тоз, дет духа сме учили и се успокояваме с това, че уж ще е временно, докато намерим нещо по-добро. Накрая виждаме как стават нещата навсякъде и се примиряваме, че ако нямаш връзки, за да се постигне дори най-елементарно нещо в дадена дори най-ниско престижна работа, трябва да минем през нечие легълце.
Малко ли сервитьорки и продавачки се плющят с управителя, дори само за да ги назначат на тази "тъй мечтана длъжност"! Колкото по-надолу по веригата, толкова повече унижения се търпят и компромиси с личността.
Най-много хиени нападат точно, когато човек е най-уязвим и най-объркан.


Но идеята за приятелка/позната/бивша колежка да си делят наема с нея, е добра. Поне на първо време.


Мен друго ме озадачи - спомена, че майка ти само като е видяла снимката на гаджето ти, се е настроила отрицателно и е започнала да прави всичко възможно, за да се разделите. Дали пък не е възможно той да не е стока действително и само от снимка да си личи това. Може пък да е било някаква интуиция да те предпази.

Освен поделянето на наем с приятелка или колежка, може да се наеме и малка таванска стая, или пък с баба хазяйка, или просто стая от апартамент. Има за по 100лв. на месец и не винаги искат депозит.
Освен работата на хонорар, може да се намери нещо друго почасово - брошури, сервитьорка, каквото и да е, докато си стъпе на краката и се изнесе.
Друг вариант, за който се сещам е преместване при роднина - братовчедка, леля, баба и т.н

"Мама каза", "Мама искаше", "Мама мисли". Божке, тази жена направо те тъпче като килим.
Надявам се успееш да се измъкнеш от тази ситуация, защото по-зле ще става.
На мен ми е странно как така четири-пет години ще учиш и живееш в София и ще се прибереш при извинявай, ама откачената си майка в малкия неперспективен град. Това е достатъчен период от време, в който да се ориентираш в обстановката - да си намериш работа и приятели, с които да делите наем евентуално или при които да живееш, докато си стъпиш на краката.
Но както и да е - бори се. Не оставай при майка си за нищо на света.

П.П. Между другото Варна ти е наблизо като град. Може да потърсиш работа и там. Сигурно там квартирите са по-евтини, а и града е голям и има възможности за работа.