Осми март ден е на жената,дано на всяка сбъдне се мечтата!-Тема 61

  • 25 570
  • 724
# 510

Нения, и аз така, идвам от семейство силно невярващи, не съм кръстена, съответно не са ме възпитали и  в особено преклонение към църква и религия. Мен ме влечаха, четох много, ама по малко от всички (Куран, Библия, будистки трактати, сега упанишадите са най-новата мода, адски са красиви, митове всякакви) и така още повече разбрах, че няма смисъл да се ограничавам до една, той Бог е един и надали обръща внимание на такива формалности като как го наричат.  hahaha Щях да се съглася на ритуал пред Бог, стига да не ме караха да избирам пред кой (т.е как да го наричам). Голяма драма е, че искам да възпитам и детето си така - до 18 години никакво кръщаване, ако той/тя поиска след това, живи и здрави, ще се радвам, че е станал духовен човек. Ама насила хубост не става.
Estlar,това от части все едно аз съм го писала.С разликата,че мен са ме кръстили,макар,че родителите ми не са вярващи,явно са го направили ей така за ритуала...Аз също категорично отказах да правим кръщене на детето,ако иска само ще си се кръсти един ден.Знам ли,може да избере друга религия или пък да е невярващ като мен,а вече да е кръщаван...не че има особено значение за мен,но за него пък може да има...А и самият ритуал не ми харесва...повечето пъти децата плачат и са ужасени от случващото се  Joy Не виждам какво хубаво има в цялата работа и пак казвам разсъждавам така,понеже съм невярваща...  Embarassed
 sea_flower,винаги има надежда..О може да не е била тогава,когато ти си мислиш...а и да е била пак има шанс,все пак нали дните преди О са по-важни от колкото в самият ден на О и денят след него...дали е така не знам,но поне така се успокоявам и аз а така ли е или не ....всичко е един късмет...  Laughing
Виж целия пост
# 511
И в моето семейство сме силно и искрено нерелигиозни (Коледа и Великден вкъщи са повод да се съберем кой откъде и да вечеряме заедно) и съм категорична, че моето дете само ще си избере религията, ако изпита нужда от такава. Изчетох и аз по малко от всички големи религии, може би ми е най-близък будизма като философия, но не мога да се поставя дори в толкова широка рамка.
A и аз до последно търся логика и където е възможно - научна обосновка, нещо твърде несъвместимо с религията.

Виж целия пост
# 512
Леле, ама колко сте изписали за два дни #Crazy  #Crazy не се смогва хехехе.
Лисичке, аз съм оперирана от апендисит, брат ми също и знам симптомите. Болка нисков дясната страна на корема, изтръпване на десния крак, температура и повръщане. При жените е малко по-опасно, когато е възпален, защото един перитонит може да доведе до безплодие (засяга яйчниците и обикновено ги отстраняват). Не искам да те плаша, а просто да си обърнеш сериозно внимание.  Hug

Танче, не се ядосвай, за това че нямате подпис. Много по-важно е да сте щастливи заедно, един подпис не ти гарантира нищо, а и няма да ви накара да се заобичата повече. Simple Smile
И на теб и на Естлар изпращам  Hug . Горе главите, когато човек иска нещо много силно със сигурност го постига. Ще видите как всичко ще се оправи и ще се радвате на дечица. Да трудно е да се чака, но такъв е животът, носи ни изпитания, за да оценим, това което имаме и да му се радваме.   bouquet

Мечтичке, радвам се, че ще си направиш изследването  Simple Smile  и ще стискам палци, да ни зарадваш с добри новини  newsm10

Mademoiselle Chocolate , пожелавам ти бързо да ти се оправи детенцето.

 Красима, стискам палчета и за теб, скоро да се пожвалиш с бременност и то успешна!
Извинявам се, че не се обръщам към всички момичета, но сте мнооого и направо настъпи каша в главата ми  Embarassed Дано скоро тук се напълни с хубави новинки  smile3525

По въпроса за бебеправенето, ние се запознахме преди 4 години на плажа в Барселона, аз вече живеех там от две години. ММ беше нов, току що дошъл от друг град. Аз му обещах да му покажа една забележителност на града (Тибидабо), загубихме се по пътя, наваля ни и на края се озовахме в едно барче на плажа ( от тогава все си се губим заедно). Преместих се при него след 8 месечна връзка и пак заради него се преместих в Мадрид, а после и тук в Найроби.Не сме женени и за двама ни подписът е без значение, разбираме се, обичаме се и то това е най-важното. За бебе решихме септември миналата година. Забременях октомври, загубих го декември и февруари пак започнахме работа по въпроса. Знам, че може и да не стане толкова бързо като първия път, но предпочитам бавно, но безпорблемно!!!!  
Виж целия пост
# 513
Здравейте, момичета  Simple Smile
Аз малко накрая на темата, ама ще се включа  hahaha
Честит празник/на патерици/! Да сте живи, здрави и много обичани и уважавани жени! На тези, на които все още не им се е случило, нека в скоро време да бъдат и едни щастливи мами   bouquet
Видях, че сте си говорили за семействата ... моето не ми се обсъжда, просто има мнооого болка в цялата история  Cry
А с ММ заживяхме заедно на третия ден. Отначало само разни боксерки и чорапи се моткаха из къщи, докато постепенно целият му багаж се намести из гардероба и шкафчетата  smile3521. След 2 месеца вече искахме бебче. От там започнаха проблемите и ... все още си чакаме  Simple Smile Преди него имах 7 годишна връзка, в която не се бях замисляла изобщо за деца  newsm78
Виж целия пост
# 514
Здравейте пак,взех изследванията ама моята лекарка я нямаше нямало да се връща днес,била извикана по спешност ,та питах сестрите там,левкоцитите ми са само увеличени,предполагат за лека инфекция.
Azucar Moreno , благодаря за информацията,не знам и аз какво е.

Ето част от изследванията :

Скрит текст:
Виж целия пост
# 515
Да Петенце (ако ми позволиш да те наричам поименно)..определено съм на моменти.Докато преди дни не ми пукаше въобще..ей ме на днес,брояща месеците.Докато следях като луда О..то не бяха тестове,БТ...точно като момичета тук в момента..сега даже забравям вече на коя дата трябва да ми дойде.Добре че си записвам всичко.Все още незнам кога ще правим поредното лапаро...ако кистата не изчезе след този тип лечение..до май месец..тогава най-вероятно ще се замислям.И аз исках самофинансиран опит преди фонда..на всичкото отгоре имаме и финансовата възможност за такъв,НОО всички са на вълна чакане от фонда.Ако си отворя устата сега за това...пак ще съм нетърпеливата..защо да избързваме като може да се чака до зимата...
Но както каза...утре ще съм на друга вълна...ще спре да ми пука за известно време и после старата песен на нов глас.
А и като си спомня ти как се бореше за по-ранен час от септември....ей го на ..май месец се вижда вече.

 Танче,Estlar,като чета постовете ви и се сетих за нещо,което прочетох на скоро...Предполагам,че ще ви развълнува,а и може и да сте попадали на него...За мен беше доста силно ...и малко тъжно,но изпълнено с надежда
Написано е за един от конкурсите на Зачатие.

Скрит текст:
Колко надежда? (1-во място в конкурса „Има надежда”), Marie
02 December 2006

август, септември, октомври, ноември 2003
Начало! Започваме този месец! Готови! И старт! Работим за бебе. Ще го направим днес. Колко нормално! Ще го направим с любов. Колко възбуждащо! Ще дойде по време на отпуска. Колко удобно! Ще бъде лятна зодия. Колко красиво! Ще има слънце и плодове. Колко целесъобразно! Ще съхнат бързо пеленките. Колко хитро! И изобщо каквито сме умни и готини двамата! Колко скромно!

декември, януари, февруари 2004
Продължаваме! Близко сме до целта! Напред! Пак работим за бебе. Ще го направим днес, утре. Ще дойде точно след отпуска. Колко освежаващо! Ще бъде есенно бебе. Колко кехлибарено! Ще варим компоти и сладко. Колко българско! Ще заделим вино за абитуриентската. Колко бохемско! Ще заредим гаража с тикви. Колко хранително! И изобщо каквито сме грижовни и двамата! Колко родителско!

март, април, май, юни 2004
Какво става? А! Отново работим за бебе. Ще стане тези дни вече, вярвам. Колко странно! Ще отида на лекар за профилактика. Колко отговорно! Ще направя всичко, каквото ми кажат. Колко послушно! Ще лежа с краката нагоре. Колко комфортно! Ще дам кръв от вената. Колко смело! Ще отида при най-добрия лекар в града. Колко сериозно! И изобщо ще се постараем и двамата повече. Колко изпълнително!

юли, август, септември, октомври 2004
Ние пак сме тук. Работим усърдно, но нещо не се получава. Ще трябва да се мобилизирам. Колко още? Ще започна отначало. Колко на чисто! Ще избера специалист. Колко задълбочено! Ще прочета в Интернет всичко. Колко правилно! Ще отида на лекар подготвена. Колко културно! Ще изискам да ми помогнат. Колко войнствено! И изобщо ще обърна света, но ще имаме бебе. Колко още да чакам?

ноември, декември, януари, февруари 2005
Работим. За тоз дето духа... Намерих компания. Колко ме разбират! Вием заедно в безсънните нощи. Колко глутнишко! Казах на майка ми и няколко близки човека. Колко травмиращо! Направихме много изследвания. Колко разоряващо! Здрави сме. Колко успокояващо! Здрави, ама не става. Колко психарско! И изобщо къде съм, какво става, как се озовах аз там? Колко неразбиращо!

март, април, май, юни 2005
Поработваме. Не сме се отписали... Гледаме детски колички в парка. Колко искаме! Стискаме си ръцете и кроим планове. Колко съпружеско! Няма да се разделяме. Колко сълзливо! Огледаха с камера матката. Колко хай тек! Няма причини. Колко неискано! Няма Господ. Колко ясно! Няма живот. Колко отчайващо! И изобщо не ми се говори...

юли, август, септември 2005
Работим си. Убиваме времето... Бременна съм. Какво? Бременна съм. Неее! Бременна съм. Имам положителен тест. Колко невероятно! Бебето има пулс. Колко променящо! Заспивам права. Колко смешно! Глезят ме и ме пазят. Колко сме щастливи! А после – пулсът е забавен. Колко е пулсът? Ембрионът умира. Колко кратко! Миссед аборшън. Колко да обяснявам? Боли. Колко дози? И изобббпппшшш...(...)

ноември, декември, януари 2006
Почиваме. Плачем. Изплашени сме. Колко още ни е писано? Какво е животът? Колко философско! Къде е оправданието? Колко виновно! Как да се изправя? Колко паденческо! Кой да помоля за помощ? Колко безизходно! Снимаме се за Коледа. Колко неуместно! Уж гледаме напред. Колко неубедително!

февруари, март, април, май 2006
Минават си дните. Приучени сме на труд... Пак щяло да стане. Колко познато! Пак тръгвам по лекари. Колко циклично! Здрави сме. Колко окуражително! Здрави, ама не става. Колко мистично! Всички имат бебета. Колко хубаво! Всички вече питат. Колко загрижено! Всички измамвам. "Колко не сме готови"! Сигурно се усещат. Колко искам да ме оставят на мира! Изобщо!

юни, юли, август, септември 2006
Три години работим. Колко време! Досега милионери да бяхме. Колко кръчмарско! Хубаво лято изкарахме. Колко слънце и плодове! Правихме любов. Колко възбуждащо! Банските съхнеха бързо...

Задава се есен. Колко кехлибарено!...

Сезони. Колко сезони!Години. Колко години!
...
Надежда.
...
Колко надежда?
Виж целия пост
# 516
Kremika, Simple Smile  мерси,
Иначе и аз се чувствам по-добре след брака.
Нали имаме дълго съжителство преди това, ами чувството е по-различно сега. И на мен ми харесва повече.
Дори съм по-щастлива и по-влюбена, откакто си нося халката.
За фамилията- не е стоял въпроса с тире.
Взех я на драго сърце. Имам брат, който продължава рода. Аз си уважавам съпруга и дори мисля, че по ми отива Simple Smile
Скоро след сватбата си смених работата. На новото място всички ме знаят с тази и много бързо всикнах Simple Smile Старите ми колеги си продължават да ми викат  по старому  Laughing
Нения (lucy)  ,  и аз не бях кръщавана, не е проблем, става много бързо Wink
А ние искахме църковен брак, затова ме кръстиха.
Виж целия пост
# 517
Оф 5 дена до идването на лелята ли бабата ли Simple Smile Не искам да идвааааааа. Мамка и не я искам
Виж целия пост
# 518
sea_flower, то ясно, че става бързо и безболезнено, но за мен ще си бъде просто някакъв излишен ритуал.

merita, дано изобщо не дойде Simple Smile
Виж целия пост
# 519
Здравейте !  Hug
Леле ,Маняна , докато четях за надеждата,бях настръхнала през цялото време ! И още съм ! Уникално е !

По темата на деня:
 При мен беше много интересно ,че някак усетих ,че искам да имам деца от ММ ,още дори не бяхме ''сериозни". До тогава никога не си бях мислела за деца . Като се поопазнахме,допускахме да имаме дете,но не сме работили целенасочено ,то просто се случи много естествено и спонтанно.
Мисълта за второ дойде доста по-късно . При мен след 6 години ,а при ММ по-късно . Сега това е най-голямата ни мечта!
Виж целия пост
# 520
Оф 5 дена до идването на лелята ли бабата ли Simple Smile Не искам да идвааааааа. Мамка и не я искам
Точно дърта вещица си е ...дано не идва  #2gunfire
Виж целия пост
# 521
Rummy_P, как си?

Маняна, стана ми много тъжно  Cry

Лисичке, за съжаление не разбирам от тези изследвания и не мога да ти помогна. Но за завишените левкоцити и аз знам, че показват някаква инфекция.

По темата за брака:
Скрит текст:
И аз и ММ искахме да сключим брак, никой не е убеждавал другия. За нас пътя към ставането на семейство беше – жилище, брак, дете. Не че преди да се оженим не сме се чувствали като семейство, напротив тогава поставихме началото. Разбрахме, че се обичаме, че не можем един без друг, че можем да съжителстваме. Сега 6 месеца по-късно хем си е същото, хем е по-хубаво  Heart Eyes С голяма гордост си нося халката! А като виждам ММ как с кеф си носи неговата ми става много мило  Heart Eyes Що се отнася до фамилията, още от самото начало си знаех, че ще приема неговата. Никога не ми е харесвало това с тирето (майка ми беше така). Ставаше ми малко тъжно, че вече няма да съм си с моята, защото си я харесвах, но много бързо свикнах с новата. Даже си мисля, че ми и отива  Crazy
По темата за религията:
Скрит текст:
Не съм от най-вярващите. Преди не обичах да влизам в църква, особено по големи празници. Сега с ММ влизаме, палим свещички, разглеждаме иконите. Коледа, Великден се спазват. Не постим. На задушница ходим, правим каквото е необходимо. Имаме си две икони в къщи – една подарък, една сами си купихме. Аз съм кръстена като бебе, ММ за сватбата на брат му. Сключихме църковен брак. От сватбата насам като ходим при свекърите много обичам да отскочим до църквата в Карлово, където беше венчавката и да запаля свещичка и да поседя малко там.

Виж целия пост
# 522
Хей каква интересна темичка. Може ли да ви се вясвам от време на време  Hug
Гледам бракове обсъждате - ние проблем с фамилията нямаме, но и брак нямаме и поне на този етап сякаш нямаме потребност от тази подробност.
А най-хубавото е че на 26.03 видях жадуваните  EFP
Сега чакам следващия понеделник с нетърпение (и малко страх) за първия УЗ.  Crazy
Виж целия пост
# 523
Ellie D, благодаря че попита  Hug ОК съм в общи линии. От този МЦ започнах комбинирането на ФК с Инозитол - надявам се да има ефект върху моите ПКЯ  Thinking. Тази седмица, най-късно до средата на следващата, си чакам О.  Praynig и после М. около 01,04. Още не съм решила дали да не взема да си сменя АГ  newsm78 ММ има големи проблеми с работата, май фирмата ще фалира, нямат и заплати от декември, пък ще видим какво ще става  ooooh! Замислихме се за СГ и някъде към май-юни, когато трябва да отида на профилактичен сигурно ще я направим/че нали ходя на АГ в друг град и ... разтеглива работа/.

Маняна, до край се надявах "Надеждата" да има щастлив финал ... Но поне пожелавам на всички ни да си имаме щастливия финал в най-скоро време  Praynig newsm68

kokoshinkata, поздравления! Предполагам, че говориш за 26,02  Hug Успех на УЗ! Дано всичко е ОК!
Виж целия пост
# 524
Ellie D  Hug

Маняна ,наистина много тъжно  Hug

По повод религията :

Скрит текст:
Ние също си ходим на църква,малката е кръстена,имаме и църковен брак.
На Задушница също правим,каквото трябва ,понеже от моя страна има много хора,които трябва да уважа.
Празнуваме си всички празници,но не постим.
Ето и от Кръщенката малко снимки :

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия