Каква е във вашите очи?

  • 38 532
  • 739
# 495
Янечек не става дума за дебело дете. Детето може да не е дебело, да е напълно стройно и нормално и пак да няма структура за балет. Което е много тънка структура с много тънки кости,  без бюст, невисоки.
 дразня се да обяснявам всеки път, че има широк спектър между слаб като прима балерина и дебела жена, в който жената може да има напълно нормално стройно и хубаво телосложение. Същото се отнася и за дете/подрастващо момиче.
Виж целия пост
# 496
Не знам колко съм била подходяща за балет като дете, но като те гонят все с лъжицата и ти се карат, че ако не ядеш, ще изчезнеш, предполагам там щях да имам глътка спокойствие.  Whistling
Виж целия пост
# 497
О, сега можеш да си запишеш дебелкото момиченце на балет преспокойно, никой не ти го връща ако редовно си плащаш таксата. Само че на тържеството се чудиш Лебедово езеро ли гледаш или Трите прасенца, които несръчно сбират слама за къщичката си.

Всеки досег със спорт и изкуство, особено в детска възраст създава у детето много благоприятна среда за развитие освен на интереси към спорта и изкуството ( полезно за тялото и духа)  и отношение към себе си, самочувствие, подпомага създаването на навици и умения - от точност през екипност и тн. неегоистични неща, които са полезни в живота. Опитването на различни неща е важно и за да се открие истинския интерес. Ако ще да се търкаля по килима като едно топче е по-добре отколкото да няма шанс да пробва. Затова и тук масово дундести дечица са на балет, художествена гимнастика или акробатика и така трябва да бъде. Никой няма илюзии че ще гледа едни 10 годишни бъдещи Плисецкая. А ако някой иска да отиде на балетно представление ходи на професионално такова.

Другата философия е "руската школа" - от 4 г. в басейна по 10 часа дневно до квалификациите на федерацията и олимпийската квота. Тази школа ни е позната - аз например бях спряна от художествена гимнастика  , като дете, защото не отговарях на селекцията на учителката ни по физическо защото бях висока и някак все не успявах да направя мост отгоре.  От сегашната ми гледна точка това е било страшно погрешно. Децата, които стават за спорт си личат и си вървят напред, но да отрежеш желанието на едно дете да пробва и да се види в определена роля е престъпление.

Тези 2 нагласи към спорта ( специално) бяха много много силно видими в кампанията Thank you mom, на P&G покрай Олимпиадата  и  кратките филмчета с интервюта на майки от целия свят.
Голяма разлика между майките от 'изток' и 'запад'.
Виж целия пост
# 498
Мда, то тогава не се спортуваше за удоволствие или за състезания или няма смисъл да се занимават с теб изобщо... но това е в миналото.
Виж целия пост
# 499
Така и няма да разбера отношението на много хора към децата. Те не са виновни нито за състояния, в които се намират, нито за решения, които се взимат от възрастните. Много е грозно използването на неприятни епитети по техен адрес.




Виж целия пост
# 500
Мда, то тогава не се спортуваше за удоволствие или за състезания или няма смисъл да се занимават с теб изобщо... но това е в миналото.

е явно тази нагласа към 'високите постижения' не е замряла, след като има майки които се чудят на пълнички невръстни балеринки по тържествата.

Племенницата ми ходи на балет при Мая .. ( забравих фамилията) и много й харесва. Вече участва и в 2 представления в операта. От разкази оставам с впечатление, че изобщо не е проформа, независимо че 'важното е да си плащат таксата", занимават ги сериозно, дисциплинирано и това е много полезно. Общо взето най-малките не правят нещо особено - подтичкват в кръг и тн. "събират слама", но усещането, което има специално тя за операта, за това че нещо специално се слчува, че е част от група, че за да случиш това трябва да се потрудиш е много полезно според мен. Постоянно иска да ходи на представления, да гледа. Какво повече на тази възраст. Утре може да й писне и да каже "ми не искам повече", а може и да стане балерина, кой знае.  Ако не пробва няма как да разбере.

В моят град, който е 100 хиляден има 18 клуба по художествена гимнастика. Ходили сме на годишното им представление , общо взето голяма веселба и гюрултия, но много ентусиазъм и усмихнати деца от всякакви габарити. Те се готвят за това цяла година. От града примерно има 4 на ниво вече гимнастички, които прим. са за републиканско първенство и са в спортно училище. Останалите се докосват до процеса, тренират.
това е масовия спорт. Не създава шампиони а нагласа към спорта, движението
Виж целия пост
# 501
Aма то има различни видове спорт, защо трябва всички да са на балет? Може да са спортни танци или народни, водни скокове, както има различни конструкции, така има и различни спортове. Ако някой ден имам и момиче, въобще няма да го запиша на балет или гимнастика.
Виж целия пост
# 502
Aма то има различни видове спорт, защо трябва всички да са на балет? Може да са спортни танци или народни, водни скокове, както има различни конструкции, така има и различни спортове. Ако някой ден имам и момиче, въобще няма да го запиша на балет или гимнастика.

Трябва да ходят на онова, което харесват. Ако не им доставя удоволствие друг спорт, защо да ходят на него?
Говоря за непрофесионален спорт.
Виж целия пост
# 503
Мда, то тогава не се спортуваше за удоволствие или за състезания или няма смисъл да се занимават с теб изобщо... но това е в миналото.

е явно тази нагласа към 'високите постижения' не е замряла, след като има майки които се чудят на пълнички невръстни балеринки по тържествата.

Племенницата ми ходи на балет при Мая .. ( забравих фамилията) и много й харесва. Вече участва и в 2 представления в операта. От разкази оставам с впечатление, че изобщо не е проформа, независимо че 'важното е да си плащат таксата", занимават ги сериозно, дисциплинирано и това е много полезно. Общо взето най-малките не правят нещо особено - подтичкват в кръг и тн. "събират слама", но усещането, което има специално тя за операта, за това че нещо специално се слчува, че е част от група, че за да случиш това трябва да се потрудиш е много полезно според мен. Постоянно иска да ходи на представления, да гледа. Какво повече на тази възраст. Утре може да й писне и да каже "ми не искам повече", а може и да стане балерина, кой знае.  Ако не пробва няма как да разбере.

В моят град, който е 100 хиляден има 18 клуба по художествена гимнастика. Ходили сме на годишното им представление , общо взето голяма веселба и гюрултия, но много ентусиазъм и усмихнати деца от всякакви габарити. Те се готвят за това цяла година. От града примерно има 4 на ниво вече гимнастички, които прим. са за републиканско първенство и са в спортно училище. Останалите се докосват до процеса, тренират.
това е масовия спорт. Не създава шампиони а нагласа към спорта, движението


 smile3501
Виж целия пост
# 504
...явно тази нагласа към 'високите постижения' не е замряла, след като има майки които се чудят на пълнички невръстни балеринки по тържествата.
Не е. И скоро няма да замре.
Да наречеш чуждото дете бездарно кюфте е един от онези моменти, които явно осмислят деня ти на амбициозен родител. Това откривам чрез познати, което всъщност у мен буди искрено съжаление към техните деца.
Наскоро с именно такива (родители на активно спортуващи) водих разговор на тема децата и спортът. И имах глупостта да повдигна въпроса за възрастта, от която се започва с конкретен такъв. Изнесена ми бе лекция за всички клубове, за постиженията, за това как, ако искам резултати трябва да отида еди си къде... Същите хора ми обясниха, че именно комбинацията на спорт+строг домашен режим+бой изгражда детето като стойностен човек.

Мразех физическото в училище. С изключение на няколко норматива, не повече от три, всичко ми се струваше изключително унизително. И тези часове са ми дали едно голямо нищо. Ако има адекватна опция бих ги спестила на сина си след време, предвид че програмата си остава все толкова малоумна.
Виж целия пост
# 505
Aма то има различни видове спорт, защо трябва всички да са на балет? Може да са спортни танци или народни, водни скокове, както има различни конструкции, така има и различни спортове. Ако някой ден имам и момиче, въобще няма да го запиша на балет или гимнастика.

защото го кефи и това иска.
ще пробва, ще се радва , ще се научи да идва на репетиция навреме, да полага старание там в колонката пред огледалото, ще се появи на сцена с другите деца, ще усети тръпката, ще слуша прекрасна музика,  ще има снимки за спомен, ще има пачка и ще свива косата на кок, а  когато му дойде момента ще се откаже и ще пробва нещо друго и ще му остане спомен завинаги. без драми.
Виж целия пост
# 506
http://petapixel.com/2014/03/11/embarrassing-target-photoshop-fa … paint-5-year-old/

това е Таргет и фотошоп гафове. Сетих се за онази тема за луфта между краката и колко е важен той, сигурно пак по пример на онези куклички. Ето на, ако нямаш, ще ти направят, ако ще да ти стига до пъпа.
Просто всичко което гледаме като фигури е толкова безумно нереално, че да го гласуваме за 'нормално' ми се струва ненормално  Grinning

http://petapixel.com/assets/uploads/2014/03/targetfail5.jpg тази например освен луфта ясно се вижда как е рязано недоизрязано на краката и линията към талията. за да прилича на 'нормална' или 'слаба' или " ако отслабне малко няма да е зле"Simple Smile))
Виж целия пост
# 507
Ако не им доставя удоволствие друг спорт, защо да ходят на него?
Защото за това, което им харесва, не са достатъчно добри тези прасенца, как защо...
Винаги е прекрасно да чуеш майка да говори за децата на другите, стимулиращо.
Виж целия пост
# 508
Мда, то тогава не се спортуваше за удоволствие или за състезания или няма смисъл да се занимават с теб изобщо... но това е в миналото.
Да, точно така беше. Което е хубаво, защото се развива таланта, но понякога е насилие към детето.
Виж целия пост
# 509
Е да,много е важно да изтъкнеш как чедото ти е по-по-най!Ама не е така.Единица са истинските таланти.
За мен не е важно детето ми да стане шампион по тенис,колоездене или танци.Искам да се научи да спортува редовно и да се харесва в кожата си.Не да мине по моя път-да реве от подигравките на съучениците,да гладува и като отслабне да развие страх да не напълнее и то толкова голям,че като хапнеш повечко да идеш да  повръщаш.
Изключая няколкото пъти когато ме заведоха на худ.гимнастика и впоследствие отхвърлиха като "негодна"  родителите ми все нямаха време да ме запишат да тренирам нещо.И аз си хапвах,ли хапвах.После почнаха подигравките за теглото и за размерите ми.Започнах активно да се занимавам със спорт на 22 години и то след страшната драма да се наядеш-да отидеш да се мъчиш да повръщаш и да повърнеш кръв.
Дано никога не допусна това да се случи с детето ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия