Домакини 33/ пролетни купони

Щастието може и на сън да ти дойде..знаеш ли??
Аз влизам в ритъм, ти си лягаш, щоооо

Марче не си приписвай чужди победи!!! Победата си е на синът ти!!! Базата е твоя    надстройката си е негова!!! 

Калинке, това за овена да вярва в чудеса   хмм. Овните вярват само на очите си, трябва да го видя и ще повярвам. Не, че не се опитвам
Марче, ако някогашния успех в училище са значел нещо, днешния нищо не значи. Успяват именно тези, които не влизат в калъпа. С различното мислене. Мисленето, което се опитват да ти набият в главата в училище, 5 пари не струва.
Аз се моля да не ме хване манията и мен, моя да носи само 6-тици. Според мен това не е най-важното.
Е няма да съм съгласна и само 2ки да са
Морена, лако нощ
Моята таблица е на средата и отивам да довърша

Ма ко образованието е важно - в това спор няма. Това, че оценяването и изискванията не са савършенни е факт. Трябва да се научат на труд и дисциплина, а и оценките са важни. Така, че няма лошо в това да изискваш 6-ци. Ако като малки не се научат на самодисциплина, труд, борбеност, постигане на цел - няма кога после да стане. За чудесата - те за тва са го написали - да се научиш!!!

Да, но той точно не е бил в онзи калъп в който смяташ. Напротив, винаги имаше много интересно мнение по много въпроси. Бях му дала много свобода на мисленето, затова и стана творец.
Точно това смятам и аз. Изисквания трябва да има до дупка, иначе не вървят нещата.
Дали да гледам филм или да си лягам. ?? Контеска я няма,  не ми пожела лека нощ, няма да я дочакам. Утре пак отивам до една община на края на..няма да кажа къде е. Някъде из полите на Витоша. Трябва да върша работа. Някой нещо да иска да му свърша, тук съм и тръгвам веднага. Помощ предлагаме всякаква  ще си направя фирма за всякакви услуги, кой каквото си пожелае.   
Лягам си. Утре отново ще си приказваме. Лека!

Труда и дисциплината са важни, но нито се учат в у-ще, нито точно те се оценяват. Аз се ядосвам на това, че оценките зависят 1во от симпатията на учителя към ученика и 2ро от назубрянето на ненужна, изкривена или манипулирана информация. Това за горните класове.
До 4ти клас има други кусури.
Едно, че в учебниците пише абсурдни неща, друго, че учителите трябва да вкарат учениците в измислена рамка и изкривена предства за знания и умения.Още по-лошо, че се оценява по тази изкривена рамка.
Това започна още по наше време и става все по-зле. По мое време имам предвид след 5ти клас(когато аз съм била), а тогава още беше Тошово време. За малко, ама беше.
Това са наблюденията ми от моите ученически години до преди  десетина години. Имам племеници по-малки от мен доста. Карах още 2 пъти от 5 до 12 клас с тях.
Марче, това исках да ти кажа, че е мислел различно и от теб и от системата, затова е станал какъвто иска.
Т.е. въпреки училището, не благодарение на него.
А изисквания към децата трябва да има, разбира се. Но родителите не бива да съобразяват своите изисквания с тези на училището. Поне според мен.
Стига съм философствала, отивам да лягам и аз.
Лека нощ

Мдаа, изтървах купона, да му се невиди. Ама пък си изкарахме супер - и дъжд ни валя, и се разходихме, и си побъбрихме, абе супер. Само дето няма нищо за вечеря... Ще сме на яйца по панагюрски, ама млякото ще го купи ММ навръщане от работа.

Лека ви нощ, до утре!

Добро утро, момичета!

Марче, браво на момчето ти, браво и на теб.   



Аз се провалям като родител-ученик... толкова упорито лъвче, не мога да намеря подхода...

Не става с караницата, мога да викам колкото искам - казва - няма да правя и това е. Засега върви само - няма да ти купя еди какво си... Това е засега по български... Правилата ги знаем наизуст, ама не ги ползваме. Каро започне да пише с малка буква всичко и като ни е едно изречение- една дума, освен грешките в думите.... Уж диктовки пишем, уж чете вече по-добре... Математиката е на 6... Там знам как да му обяснявам...

Засега го научих само на човешки неща - да не обижда малките, да защитава момичета, да се защитава, ако го бият, да уважава възрастните, да ме пита за каквото иска да направи или ако иска да хукне някъде...., да споделя храната, да не взима чуждо, че трябва да слуша в училище...,  да не се страхува да каже... е аз съм виновен, забравих, извинявай (много са трудни тези думи за доста хора) и да прощава (да помни какво са му направили, но да не таи обидата в сърцето си)... Последните две неща все още не знам дали ще постигна, но се опитвам...

Понякога ми е смешно, все едно, че виждам себе си, заспивах в ъгъл наказана, но не исках да правя това, което не искам.

Ядосвам се понякога, че баба и дядо му някога на младини, преди да станат други, са били учители - баба по руски, а дядо- водеше 1-4 клас... Намеквам, намеквам... ама не помагат засега на момчето ми...

Изчетох ви и се посмях. 
Добро утро. Гого пак реши, че не му се спи още в 6,20 и мама трябваше да стане с него. Сега пия кафе, а той се опитва да разруши едната стена с проходилката си.
Марче, браво на момчето ти, браво и на теб.   
Видях ви снимката, красоти сте и ние в провинцията можем само да завиждаме за срещите ви. С най- добри чувства го казвам. 
Лус и Джейми, дано се справите с момчетата ви. Така са те. Дано да намерите верния път.
Знаете ли колко ме е било яд на учениците ми, които са с потенциал,а не го развиват и им е все едно.
Хубав ден ви желая и за неспоменатите   

Сватя, много точно си изказала мнението ми по темата... само да вметна малко.

  Люска, ако всички учеха така децата си...

Ста ди, много самостоятелен Гого.   А да лази не ще ли?

Глътвам си и аз кафето и отиваме на онези "отворени врати", да видим колко са отворени... и вратите, и госпожите, та и децата...  

Хубав ден, момичета!    

Добро утро!
Ще ви почерпя с моето кафенце днес, придружено с нещо хубаво, което сътворих вчер в кухнята. За диетуващите- да не гледат:

Калинка, много се радвам, че ви е харесал тутманика. Търпи сякакви вариации тестото.
Марче, браво на твоето момче!
 Моята щерка е категорична в решението си да става учителка . Искала да прилича много на нейната си госпожа класна. Искала да работи с деца и да ги учи на всичко. Щяла да бъде мила, но и строга, както е сега класната и. Точно снощи ме попита : Мамо, ти каква искаш да стана като порасна? Отговорих и, че искам преди всичко да е добър човек, да избере професия, която я влече и да е щастлива от това, че е израла именно тази професия. За целта обаче трябва да учи и да се старае много. Засега в това отношение проблеми нямаме, старателна е, ученолюбива и е едно добро и мило дете.Не че си е мое, ама е такова Доста се тревожи за всичко свързано с училище, но и върху това работим. Има много приятели и това ми харесва. Аз бях много свита като малка, тя като гледам не е.
Мисля, че учителите и училището са една малка част от нещата, които правят от децата ни хора. Основна част е семейството, обкръжението, приятелите.  Не можем да вменяваме на училището задължения, които са на нас-родителите. А да ви кажа около мен масово това виждам- родители, които смятат, че учителката трябва да прави всичко за детето им, ама всичко. Не е правилно това според мен.
И другото, което ми прави впечатление- голяма част от родителите смятат, че тяхното дете е най-, ама най-   най-   . А децата вкъщи са едни, в училище-други, с приятели- трети. Трябва да се опитам да приемем, че и нашет дете греши, да му показваме грешките и да го учим на правилните неща, а не да мислим, че всички други са виновни са неговите грешки, само не и самото дете.

Отплеснах се рано сутрин в сериозни мисли. Но да ви кажа колкото повече расте Мария, с толкова повече неща се сблъсквам като родител и толкова по-трудно ми става.

Добро утро,
днес водих по-късно шефа на градина и сега се прибирам.
Вале, много вкусна закуска си спретнала.
Люска, мерси за кафето. И не мисли, че се проваляш като родител. Нали търсиш точния начин за твоето дете, значи не се проваляш.

Аз като се хвана в момент, че правя с детето си нещо което съм ненавиждала като малка, се вразумявам веднага, като си спомня как съм се чувствала. Веднага сменям подхода.
Той почти нищо не прави като мен. Оставям го да се опита да се справи по неговия си начин и тогава гледам резултата. Не е задължително начина да е моя, важен е крайния резултат. Като той ме задоволява да си го прави както е според него.
Много инати има в нашето семейство и ако аз не си пречупвам ината от време на време и той няма да го прави.
Като малка бях точно така. Колкото повече насила ме караха да правя нещо толкова повече се инатях. И по-инат излизах, защото ме амбицираше точно натискането и задължаването, без оглед на моята гледна точка.
Това за мен де, не е задължително за всички да се отнася. Рогато съм много. Лично аз, се научих да правя компромиси, като започнаха да правят с мен.
Смърфи, радвам се, че си изкарала добре
Морена, дано ви хареса училището.
Ста ди, и това да виждаш неразвит потенциал сигурно е много неприятно. Понякога родителите наистина подценяват способнистите и интересите на детето, защото не са техните. Това е много жалко.
Ох, не знам, много е сложно. Искам да отгледаме щастливо, обичано и разбирано дете.  Мисля, че това е начина да стане добър и стойностен човек.
А професия и интереси могат цял живот да се променят, дано намери неговите.
Пак много се разписах, хубав и слънчев ден да всички 

Добро утро и от мен, красотници 
Ние се стягаме за консултация с Дея, ще ни слагат и ваксини. Опитвам се да уговоря Ванко да остане в баба ми, да не се мъкнем целия катун, обаче май няма да стане.

Подписвам се с две ръце под думите на Ма ко, аз мисля по същия начин.

Вио, кажи му че има много болести и пак ще пие гадни лекарства Ще чакаме отчет, как е Дея...

Ста ди, много самостоятелен Гого.

Валенцето, добра професия иска детето

Моренка, весело изкарване на "отворените врати", после ще разказваш


Така е!

Аз засега Петьо не го натискам - водих го на доста спортове, но не забелязвам пламъче, е такова да виждам, че иска... Ходи заради мен и после се отказва... Може би е малък още... Всичко при него става по-късно...

Обаче виждам в него има инженерна мисъл, още от 3 годишен без всякаква помощ взима схемата и с тези малки кебапчета сглобява страхотни неща... или от пластелин - има живот в неговите произведения от пластелин... Затова сега го подбутвам в тази посока... А времето ще покаже...

Но нека да мине още 2-3 годинки и няма да се отърве от спорта и няма да пише неграмотно.... Може би няма да пише съчинения, есета, но ...  

така си искам... животът ще покаже... За съжаление или за урок не знам, но при мен като дори помисля, че това при мен няма как да стане.... и винаги ми се случва, така че не бързам с изводите...

Валенцето, страхотни бисквитки...

Нещо се разфилософствах... Защо ли? Май е време за хапване... Отивам да угодя на тумбалайката, че мозъкът ми изкрейзва   След вкусно и обилно ме обзема една хакуна-матата...