Важен ли е правописът?

Няма такава дума.

Защо?

Защото езикът е изкуствено създадена логика. Владко Мударов и сие седят в един кабинет и измислят правила.

Защо не е Гьорги, а Георги? Не е логично, а и никой не го произнася така.

Чуваме буклук, но пишем боклук. И всякакви такива примерчета.

"Владко Мурдаров и сие" не всякога просто седят в кабинета, за да измислят сложни правила.
Има един принцип в българския правопис, който се нарича "традиционен", "исторически". Действието му е доста ограничено. Засяга думи от типа на "Георги", "Евтимий", "втори", "евтин". Правописът на тези думи се подчинява на историческа традиция, на етимология; те се пишат така, както са се писали в миналото. Много преди Владко Мурдаров да съществува.
Но, за ваша радост, подобни думи са малък брой.

Фокусът беше върху измислената логика, не върху етимологията и тям подобни глупости.

Защото логика няма! Има конвенция, с която по-голяма част от населението се е съгласила, и всеки който не използва измслената конвенция бива обявен за неграмотен.

Затова и честите изменения на правила, те просто следват естествения ход на събитията.

Това се опитвам да кажа - че тези неща не са просто "измислени" (това, че обявяваш етимологията за глупост, няма да го коментирам). Има исторически развой, влияние от гръцки и разни подобни неща, които определят понякога правописа; те не се измислят - историческият развой така ги определя.

Но за Митю все пак какво е обяснението?
Или виждала съм да префасонират Кръстьо на  Кръстю.

За Митьо и Митю няма правила; има регионални предпочитания, но няма нищо задължително. За Кръстьо и Кръстю също - пак зависи от региона; конкретно за Сарафов трябва да се види как автентично е записан.
По-горе имах предвид имена от типа на Георги, Евтимий - при тях действа тази историческа традиция.

П.П. При Евтимий и производните му понякога тя се пропуква - Йордан Ефтимов (с 'Ф") се нарича български литературен критик, да кажем. Май само при Георги се пази твърдо.

Моя колежка ми сподели, че баща ѝ преди някаква правописна реформа се е "пишел" Юрдан, после станал Йордан. Спомена го повод, че като ученичка му подправила подписа, но човека си се подписвал с Ю в началото, а тя го подписала с Йо и се издънила.

Да, Юрдановци са се срещали много. Чорбаджи Юрдан от "Под игото", Юрдан Трифонов (историк, филолог)...

Митю е името, Митьо е в звателен падеж.

Звателен падеж е МитЕ.

Митю и Митьо е едно и също и взаимозаменяемо.

Ами добре, ти не разбираш, мисли си каквото искаш, то си е твое право. Но това не означава, че истината  е такава и всички трябва да са съгласни с теб. Защо трябва начинът, по който говорим да се различава в 99% от начина, по който пишем? Не трябва, просто е така. Иначе нямаше да съществуват понятията книжовен, разговорен, жаргонен и т.н. език. Така е във всички държави и това е съвсем естествено. Има си места, които задължават абсолютно 100% използване на книжовния език, другаде е нормално да говориш разговорно. (на кафе, в магазин, вкъщи, на улицата...) Единствено за жаргоните може да се поспори редно ли е да ги има, но това не е предмет на темата. "ве" и "бе" едно време може да са били жаргони и да са се използвали с цел обида, но днес са се превърнали в нещо разговорно, нямащо за цел да засегне никого, нямащо връзка и с интелекта на човека... Поне в моя край е така, говори се меко (не, че е правилно, ама то навсякъде се говори по различни начини, все неправилни) и тези "думички" звучат съвсем естествено в разговорната реч. Пак казвам - да, не е правилно, но в никакъв случай не може да твърдите, че всеки, използвал тези изрази е глупав, прост и не знам какъв още.

Разговорно и неграмотно не са еквивалентни понятия!
Съответно официално и грамотно не винаги вървят ръка за ръка, сами давате достатъчно примери за този парадокс. 

п.п. Естествено, че децата трябва да се учат на най-доброто. Каквото зависи от родителите, трябва да се направи, пък после децата като пораснат, колко ще съхранят, зависи от още много фактори.

Не ви призовавам да се съгласявате с мен или да спорите, няма как всеки да е съгласен с всеки, но това е моето мнение.

Това не е моя теория.  Пею как го зовеш, Пейо или ПеЕ. Не ми се спори на тази тема, който се интересува, може да прочете. Сега няма такива правила, неслучайно съм сложила ухилено човече след думите си.

 И заглавието на Алековия роман ли е в звателен падеж?

Ето официалната теория:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B … D0%B4%D0%B5%D0%B6

В българския език няма окончание -ьо за звателен падеж. Има -ю обаче.