. Сега някак тук поне улегнаха и се изчистиха нещата. По-красиво е.
(свърши ми се куртоазията, вече карам директно през просото
)
.
)

Ту ме кефи максимално, и мога да се подпиша под всяка нейна дума, ту ме вбесява с някоя глупост. Тя е..ами уникална. Една от малкото съфорумки, с които бих се запознала с огромно удоволствие. Па макар и с риск да се хванем за косите
От време на време пак подивява и пуска някой нокът, но като цяло стана доста по-мек. Много се привърза към дребната, само по нея ходи, плаче до външната врата сутрин когато я изпратим на детска градина. На обяд когато я доведа скача по нея, ближе я. Като куче е
Така да се каже чета и се чудя, кой пише от мое име. Аз не желая да й скубя косите. Ще ми се да й намачкам сивото коте. 


Сигурна съм, че и още има, но като ги срещна, тогава се сещам.

Препоръчани теми