Цветина20, започвате да изреждате с "какво очакват другите от мен", което може би е случайност
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)
Дали една битка е непосилна, се вижда след първите един-два опита. И то пак изскача въпросът дали самата битка е непосилна, или е непосилна за момента. Освен това самата дума "битка" съдържа в себе си агресия и противопоставяне. В агресията няма лошо /в общи линии/, в противопоставянето обаче има директна нота на инат, което не е градивно, защото няма осъзнаване. Аз не бих нарекла битка някоя моя цел, когато е осъзнато желание. Осъзнатото желание предпоставя действие с удоволствие. /като не казвам, че наричате битка това, за което говорите. Мисля, че ви разбрах добре. Казвам го по принцип/. Себерефлексия и себеактуализация не се постига само с хомеопатия. Изисква се обръщане към себе си, размишляване, четене, отваряне към света и към мнение, различно от нашето и т.н., и т.н. И пак всеки според собственото си интелектуално и емоционално ниво. Защото разлика между двете нива има. Има изключително интелигентни хора с енциклопедични знания, но твърде емоционално неинтелигентни /например сулфур/. С целия му интелект става ясно от какво е болен този човек... За съжаление малко хора обръщат внимание на емоционалното си възпитание или го ограничават до нивото на: Какъв мъж си, бе, мамо, бива ли така да плачеш /и това към 4 годишно момченце, което се е ударило и най-най-нормалното нещо на света е да писне и да търси успокоение от мама/ И повечето хора сме болни от това, липса на емоционално възпитание. Прекалено импулсивните и избухващи хора пък са в другата крайност - и там имаме болест, свръхреакция, неадекватна реакция на относително малък стимул. И...нещата са наистина много сложни.
Хомеопатичното лекарство, правилно предписано, каквото и да е то, стимулира жизнената сила да се активизира и да балансира - дали ще балансира неувереност или възпаление на стави, това е в зависимост от нуждите на човека. Природата си знае работата и когато не й се пречи, тя се справя. Човекът не е нищо друго освен част от природата. За съжаление когато се натрупат прекалено много пречещи фактори, той има нужда от помощ, защото скоростта на адаптация, колкото и да е добра, много често не може да смогне. Тогава идва на помощ хомеопатията, терапията, разни медитативни техники и т.н., кой каквото е открил, че му помага.
[/quote]
Мече, изреждането е случайно, напротив аз по-скоро съм еготичен тип и не се съобразявам с бабешки, свекървешки и т,н, истории (или поне гледам да не си го слагам на главата. ) засега и съпругът ме подкрепя в моите начинания. Но отговоростта ми е към него и детето, те има нужда от мен, както и моите родители, които гледат възрастните ни баби, и там ситуацията не е лесно. Имах един медиен проект, който бях започнала и той е на път да се провали тотално, заради лиспа на време с болнаво дете и много проблеми с разработчиците. Понеже завърших в Германия, една уредена и принципна държава, завръщането ми в София все още е културен шок. Такива битки водих с две фирми, и първата и втората просто ми изкараха дещо нерв имах. Поболях се и съм на път да се откажа от проекта, блъскането в институциите у нас пък е още един кошмар. -Някой път просто идва краят на опитите, колкото и да си вярвал в идеята. Аз ги наричам битки, щото то там си е война, ако искаш да накараш някой да ти свърши работата както то е обещал и за парите, за, които ти е обещал.
![Sad](/img/emojis/faces/sad.png)
Будико, навремето и двама ми бивши приятели бяха психолози, нито един от тях не се реализира. Една от най-добрите ми приятелки и отне около 15 г. да започне да работи като психолог, мина през какви ли не курсове, допълнителни специализации и тн. Ако ще го правиш за собствено удоволствие, а не за кариера, направи го, иначе не си струва, мои наблюдения
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)