КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 32-ра тема

Не мога да редактирам горе, а останало част от изречение.  Исках да допълня,че при вас може да не е това,но е хубаво да се провери.
Мече, много нахално ли ще е да попитам кой е вторият хомеопат,на който би се доверила?

Здравейте,
Мече аз също бих искала да знам имената на хомеопатите. Много ще съм благодарна

Здравейте,
темата за хомеопатията много ме вълнува, особено нещата за които пише Мече. Синът ми на 2,6 м. от началото на тази година е много болнав, редуват се хреми, ангини, кашлица. Като че най-малкото нещо го събаря. Изключително чувствителен е, нервничи много за дребни неща. Четох много неща тук в темата и по принцип за връзката майка-дете и започвам да се питам дали аз не съм причината за болестите на малкия. Ще обясня какво имам впредвид. Преди да се роди малкия се бях захванала с мой личен проект, който отложих малко заради него. До две години го гледах вкъщи и бях доста се депресирала от това, че няма кой да ми помага за да си действам проекта. Сякаш малкия ми бе отнел възможността да бъда нещо друго освен майка. Подтисках всичките си потребности заради него. Доведох се до безсъние и много нерви, които сега осъзнавам, че са му повлияли и на него. Бях уморена от нищоправене.

Когато той стана на 2 г. го пуснах на ясла постепенно и започнах да се занимавам с проекта си. Но така се стекоха нещата, че малкия започна да боледува и аз пак пренебрегнах себе си и своите планове. Започнах и аз да боледувам често, всеки вирус ме удряше. Освен това самия проект, по който работех се оказа много проблемен и имах доста ядове. Постепенно се отказах от него, защото виждах, че детето става все по-нервно.  Сега се опитвам да решавам проблемите с него с повече говорене, спрях да повишавам тон, но детето има някакви нервни тикове, чеше си нослето, попипва си очите...Фактът, обаче, че отново не се занимавам с нищо и че някак си ми се стекоха провал след провал обаче ме съсипват.
Чувствам се тъжна, че нямам възможност да бъда нещо повече от майка и отново трябва да подтисна много от себе си, за да се отдам на това детето да бъде по-спокойно. Докарах си дълго главоболие, което засега е поутихнало. Намерила съм някакво равновесие в себе си, но то не ме удоволетворява и ми оставя чувство за липса. Отделно преко сили се опитвам да бъда спокойна и в добро настроение заради него. Аз лично съм гледана като малка от баби и на крайности - много глезена и много наказвана, с викове типично по нашенски и с по някой друг шамар. Понякога усещам в себе си желанието да го ударя вместо да се опитам да разреша капризът или нервниченето със спокоен тон, но се хващам навреме и пак с подтискане на себе си и много дълбоко дишане минавам през ситуацията. Но това ми носи много изтощение и подтиснати емоции.
Въпросът ми е, смятате ли че моето състояние на отдаденост се отразява на детето. Малкият е много изискващ, иска цялото ми внимание и ако го пренебрегна започват боледуванията. Но от друга страна пък майка, която е тъжна, но всеотдайна не е ли по-лош вариант? Търся отговорите и в хомеопатията и в психологията. Напоследък дори се интересувам и от зоопсихология като начин да намеря първопричината за много от реакциите на децата и възрастните към правилата и културата, която ни заставя да действаме по един или друг начин.

Ще се радвам, ако някой сподели вижданията си по темата

Цветина20, на база моя опит с децата и наблюдения над други майки и деца мога да кажа, че е много важно майката да е удовлетворена, обичаща се, в хармония със себе си (поне доколкото моментът позволява, а и като цяло). Когато ти намериш път към удовлетворението, нещата ще се наредят и ще даваш много повече на детето, отколкото сега, при това без усилия и жертви от твоя страна!Как точно да стане това, сама трябва да прецениш!  
Лично аз смятам, че трябва първо да работим над собственото си благоденствие, а не да се опитваме да даваме всичко на децата с цената на безсмислени жертви, усилия, пренебрежение към собствените нужди, негативни емоции към самите себе си, а оттам и към децата....Човек, който се чувства едно хармонично цяло със същността си, дава радост и любов без усилия!
Пак сте дискутирали интересни неща...

  Когато е предписано според картина, нивото на жизнената сила и потенцията е съобразена, тогава часът няма значение. Ако картината е фосфор, може спокойно да се приеме и вечер и от това да последва успокоение и... приспиване.

Така е. Има и лекарства, които независимо как им менажирате потенцията, винаги има първоначално по-силно влошаване в определени картини и затова е добре да се избягват в определени часове, но не е често срещано по мое мнение.

Цветина20, явният конфликт на дълг и желания, с който съжителстват много жени в настоящето, ви подсказва, че  е време да вземете мерки за себе си, а от там и за зависещите от вас.
yulinga, отново право в целта.

Възможно ли е лечебна криза чак след 3 прием на лекарство? Пояснявам: пия PULSATILA 1 M заради панически атаки, страх  и тревожност. Пия го еднократно при нужда. След първия прием - две седмици бях като нова, но с наближаването на цикъла ми пак започна тревожността и черните мисли в главата. Говорих с хомеопата и ми каза пак да взема еднократна доза, и бях долу горе добре 2-3 седмици.
Вчера обаче не знам поради каква причина - дали заради това, че цяла нощ будувах  - дъщеря ми беше с темп или заради последните събития тука във Варна отново започнаха тревожността, стягането в гърдите..... реших да взема нова доза PULS , и тази нощ стана зле все едно се върнах няколко месеца назад.... към два часа се събудих с нервност, страх, сърцебиене, изтръпване на главата.....Уплаших се, не знам това лечебна криза ли е? Преди да започна лечение с хомеопатия ми бяха такива симптомите.... Бях се зарадвала след първия прием на Пулсатила 1М, че може би съм намерила моето лекарство, но ....

Мече благодаря за отговора ти преди няколко страници.Нямах интернет няколко дни и затова сега пиша.
Добре е че сте си паснали с вашия хомеопат,защото много други майки не успяват да контактуват  с него.И мен точно това ме е спирало досега за него.

Мечка Малинарка, не разбрахме кои са двамата хомеопати в България, на които се доверявате

Здравейте. Майка съм на 6 годишно детенце и двете се лекуваме при класически хомеопат. Тя - от месец октомври м.г., а аз от месец февруари тази година. При нея нещата се позакрепиха доста с малки изключения, но при мен няма сериозно подобрение. Умишлено няма да цитирам имена, защото не искам да засегна никой. Та, мисълта ми е, нормално ли е да се налучква хо л-во или по-скоро да се сменя през определен интервал от време. Първото ми беше дадено месец февруари, след това в началото на месец април, в край на април ми даде трето хо л-во и сега, преди няколко дни - съвсем ново. Според направеното проследяване има белези за общо подобряване на състоянието ми, но главното, което лекуваме почти не се е променило. 
И да питам още нещо - днес, по невнимание сложих в устата си една ментова дъвка и я изплюх почти веднага, но все пак вкуса й доста дълго беше наличен, защото нямах вода под ръка и сега не знам дали не съм антидотирала лекарството, което приех миналата седмица. Предполагам, че следва да се чуя с хомеопата си по този въпрос... Принципно съм стриктна - кафе не пия, много рядко чай, смених ментовата паста с хомеопатична, виж от време на време взимам по някое и друго парченце шоколад.. Дали не трябва да съм още по-стриктна?

И ако може тук да уточните какво имате предвид под "за съжаление"?

Предполагам, че има предвид миазмите на двете лва. Едното в раков, другото в туберкулинов, които са псевдомиазми. По пътя на индивидуация не водят към себеактуализация и прескачане на по-високо ниво, а човек се върти в кръг.

Честно да ви кажа, аз не вярвам ментова дъвка да антидотира лекарство, нито пък кафе или кола в количество, в което сме свикнали да ги пием, или пък ментова паста, да не говорим няколко парченца шоколад. По-скоро вярвам, че нещо, което може да ни изкара от равновесие, да ни раздвижи жизнената сила, може да антидотира, например мен открай време може да ме изкара извън релси чаша кофеиново кафе и аз затова и по принцип си пия безкофеиново, ако изобщо пия. Но дори и да изпия чаша кофеиново, пак ме съмнява че ще антидотирам.

Мече, благодаря за коментара, точно това е при мен конфликта - между дълг и желания, много точно казано. Минах през хомеопат, предписа ми туберкулин и арсеникум албум, но не видях много резултат след няколко седмичен прием. Всъщност според теб лекарството било то и хомеопатично може да ли да промени личността? Говорите за миазми, типове и тн. но това какво означава, тези лекарства на личността ли помагат, хармонизират ли я, сила ли дават. Какво значи например ако съм туберкулинов тип, мога ли да избягам от себе си, да се примиря със себе си и със обстоятелствата, да търся пътища, да водя битки? Или мога само да облекчавам симптомите? Според теб какви мерки мога да взема?

Чух се с хомеопата - каза да изчакам до петък и да се наблюдавам  (заради дъвката)
Ще се радвам и на други отговори по питанията ми и по-конкретно дали тази сравнително честа смяна на хо л-во е добра практика? Много се надявам да се включи и Мече в коментарите. 
Пролетен дъждец, мисля, че разбрах това, което си написала, благодаря. А има ли изход от такъв миазъм или по-скоро псевдомиазъм? Питам, защото детето ми е Фосфор