"Селски" номера и пинизи

Down Under, щом ТЕ си търсят кого да обвинят, ти какво има да се обвиняваш? Мани ги. Жалко, че са ти близки.

purpletka, понеже сме имали подобен казус, на мен описаното от теб като поведение на твоите съседи ми се струва изцяло селска изцепка. (1) Ако се допусне хипотезата, че по НА ти притежаваш идеални части от вътрешния двор, тези съседи ползват нещо твое, като си мислят, че е тяхно. (2) Ако се допусне другата хипотеза, че вътрешният двор принадлежи само на споменатите съседи, ти лично трябва да разпишеш договор за сервитут с тях, за да могат те да ползват твоя имот за преминаване, тъй като техният имот няма достъп до пътя. И при двете хипотези твоите съседи ползват привилегии, които нямат, а си въобразяват, че имат.

Последният селски номер, който ми кипна нервите, се случи на село. В двора на съседната къща съседката си събра листата и ги запали, което направи димна завеса в нашия двор. Градчето (макар от селски тип) има наредба с противопожарни изисквания, която изрично забранява да се палят листата в дворовете. Осигурени са големи контейнери за събиране на такива отпадъци на пътя. Времето беше хубаво, ясно, планинско, а ние щяхме да се издавим от пушека. Можехме да сигнализираме в пожарната, а ММ реши по лесния начин - каза на жената, че ще извади маркуча и сам ще изгаси огъня. Жената просто не си даваше сметка каква е уредбата на населеното място, в което живее - това не е странно, нито е чак толкова лошо, но е истина, че много хора живеят с едни представи за обществен ред, а изискванията и правилата са съвсем други.

Ashia, мда, виж това за договора не го знаех. Нищо не сме им подписвали. Наистина не ни се занимава, но виждам как ако продължават селските номера, ще дойде момент в който ще ни писне.
Относно листата - чудо, ти искаш да си почиваш на чист въздух, вземи хвани този дим.
Down under, селенията по хората ходи, независимо от националната им принадлежност.

СелЕнията обикновено са небесни, селЯнията е друго нещо.

Мда, извинявам се за грешката.

Селско изпълнение от преди 2 часа. Седим пред лекарският кабинет с една позната и чакаме. Часовете ни са прескочени с около 30-40 минути, но ... нищо необичайно. Викат нея, аз съм следващата. По едно време до мен сяда някаква дама на възраст и пита за колко ми е часа. Казвам и, а тя ми обяснява как била закъсняла за нейния, но нямало проблем. Излиза позната ми и дамата се окипря на врата. Лекарката и казва - А, ама ти беше за вчера. - Тя отговаря - Ами нищо де, дойдох днес. - Влиза, пререждайки всички чакащи и затваря вратата. 

I.Hr, доста смело от страна на възрастната дама. Никой ли не възропта?

Според мен се е случило следното: предишния ден дамата е дошла и нейният час е бил пресрочен, тя се е нацупила и си е тръгнала. Решила е да се върне, когато на нея й е удобно. Или още от преди е наясно, че няма как да си запише точен час, и понеже не й се чака, идва един ден по-късно и пробутва извинението, че нейният час й се дължи по право на секундата, сякаш не тя, а докторът е закъснял в предоставянето на услугата. 

Ами измрънка една от чакащите, друг потвърди че е нахално, ама само толкова. Ние сме малко село и хората се познават та няма кой да се развика или да изхвърли прередилият от кабинета. Ще я изкоментират няколко дена и ще забравят. Това са нормални неща.
А какво точно се е случило - ами мисля, че просто е забравила или е *загорила тенджерата* когато и е бил часа и е дошла на другия ден и ...
За нашите тука всичко е - няма проблеми - и - утре - 
Не се ядосах. Преди около месец се наложи да ходим в спешния кабинет заради отит на дъщеря ми ( 4 год. ). По едно време пристигна една африканка с дете около 7 год. Видимо не беше зле, ходеше, оглеждаше се любопитно, а тя го побутваше непрекъснато. Записа се на регистратурата и отиде в дъното на чакалнята да седне. Каза му нещо и като писна това дете, рееееев, истериии, .... ужас. Дотича доктор и ги вкара вътре. След малко излезнаха с температуропонижаващ сироп.
Това ме вкисна повече отколкото случката от днес, защото за мен си беше цирк. Много ги умеят тези неща.

Това в най лекия случай и е изключение.
Обикновено пишат акт и налагат глоба на нарушителя/-ите, и така и трябва.

Селски номер от уикенда... Да се опитат да те предредят на каса и като не им се получи да почнат да ти броят продуктите (все едно те ще ти ги плащат (бяха мъж и жена)) и да те обиждат на селянка.    За капак - да ти бутат и детето, за да си оставели продуктите, че били без количка. (последното го разбрах чак в нас) 

Как е възможно това?!

Да не си била на експресна каса за по-малко продукти?

Все по често се случва за съжаление , преди по - малко от месец ми се случи в офис на мобилен оператор , но не оставих така нещата такава жалба им спретнах, нали си имат камери и записват разговорите , всичко ще излезе.

Преди няколко месеца се прибрах в България и още дори преди да се прибера вкъщи помолих да спрем да в по-голям магазин да взема това онова. Никакви левове нямах, нито стотинка, платих с карта, но отне повече време, може би защото картата не беше от българска банка, за пет минути кво мърморене и дюдюкане и тюхкане отнесох, направо се почувствах виновна, че съм отишла да пазарувам.  Да не говорим, че са ми правили забележка, че съм с голяма количка само с няколко неща в нея, но я бяхме взели само за да можем да сложим племеницата да седне в нея 

Тук няма такива неща, но много ме дразни по-възрастните хора като почнат да си приказват с касиерите, за времето, за ваканцията, за празниците, никога няма да си позволя да направя забележка, но понякога времето ми е ценно и като загубя 10 мин се изнервям много...може би е селско, но аз живея на село и без друго...

Не, експресната каса  беше до нашата, но не беше отворена. И тези хора явно много се дразнеха от този факт и искаха да си изкарат ядът си върху някого. В случая го изкараха върху моето семейство. Дори съпругът ми помоли да дойде охраната, но касиерката прецени, че няма нужда. Аз бях наречена селянка, защото не позволих да ни изпреварят, а когато почнаха да ни броят продуктите възмущавайки се, ги попитах, "да не би да имат проблем с артикулите ни?", и ги помолих да не ни коментират.

Аз не се научих да не се дразня, защото това е характерно за местните. Обаче предпочитам да подканя културно ( колкото и да е селско ) да освободят касата, отколкото да оставя детето си да седи последно на вратата на училището и да гледа в празното с надежда.
Още нещо ме впечатляваше в началото, сега вече не - касиерката маркира огромно количество продукти ( обикновено се случва в събота вечер ), купуващият седи и чака, когато всичко е минало през касата започва да прибира по торби и торбички, като прибере и нареди в количката започва да се бърка да плаща, установява след няколкоминутен размисъл, че не му стигат парите и вади карта, маркира кода и седим в очакване машината да го приема, оказва се че не е натиснал ентер, .... Опашката седи и чака търпеливо.