"Селски" номера и пинизи

Не знам дали е селска проявата, но според мен не е и много в нормите. Един баща ми налетя на бой в училище. Оттървах боя, но не и скандала. Засили се към мен с думите "вие ли сте учителката по музика?". Отговорих с "да", защото си е така при което получих отговор "заради вас детето се е напикало". И аз  . "Господине, в кой клас ви е детето, сега ли имаха час?", мислено прехвърляйки седмицата през главата си дали съм забранила на някой да ходи до тоалетна. Защото по принцип позволявам винаги на първите двама - трима, които помолят за това и отказвам на останалите - знаете как са децата, един като види, че може да избегне нещо се нареждат поне половината. (става въпрос за през часа, а не за междучасие) Но в първи клас обикновено не отказвам, знам ли ги, малки са още. Та аз предлагам да отидем до класа да питаме, той ми каза "ти и те кои сте, че да ви вярвам, аз вярвам на детето си" и хукна да подава жалба срещу мен. Директорът хукна след него да го моли да се отказва, при което много ме ядоса и унижи донякъде, защото с това едва ли не се съгласи, че съм виновна. Ходихме с класната при него за обяснения, тя каза, че питала детето дали е попитало за тоалетната, а то тихичко казало "ами не", но след това явно в къщи от страх, че ще му се карат е избрало по-лесното - госпожата не ми разреши и аз затова ...  Това беше преди няколко дни, оттогава с господина се заобикаляме, аз избягвам изобщо да го поглеждам, не знам той дали е узнал истината, донякъде очаквах дори и извинение, но досега няма нищо подобно, явно няма и да има.

Горкото дете. Ужасно е да му се случи такова нещо, а на всичкото отгоре и разправия между баща му, учителката, призоваване на съучениците за свидетели...

То не се разбра. В смисъл, след моя час учителката влиза и децата казват "Госпожо, ...... се е поляла с вода и чак под стола и има". Госпожата погледнала и и станало ясно за какво става въпрос, отишла при нея и тихичко попитала "....., ти поля ли се с вода или нещо друго?" и детето отговорило "ами нещо друго". Тогава тя го попитала дали е поискало да отиде до тоалетна и то казало "не". Всички са останали с впечатление, че е вода и ние затова не настояхме да разпитваме, за да не се разбере от децата.

Горкото дете. Горката учитека. И горките ние, живеещи в среда, обитавана и доминирана от подобни питекантропи.

Селско и нахално от преди малко.Пред личния лекар чака майка с бебе /днес е ден за консултации/, след нея сядам и аз.В кабинета преглеждат още едно бебе и ние си чакаме.Пристигат 2 госпожи и едната казва на другата-"Ти сега влез и му остави епикризата и му кажи кои лекарства са ти сменили да ги изпише." И си говорят все едно ние не чакаме , а сме част от интериора.
Госпожата с епикризата тръгва към вратата и вече благоволи да ни уведоми, че ще влезе "само до остави документите и т.н." Тук вече не се стърпях и и казах, че майка с бебе чака, а и аз съм само за една бележка т.е. всички чакаме за нещо. Придружителката и обаче като отвори една уста- как жената я изписали от болницата, зле и било и т.н., при което и посочих един стол до мен и и казах, ако толкова и е зле да заповяда да седне, а първата ми изсъска-"Да, добре, разбрахме."
Въпреки всичко най-нахално влезе с майката с чакащото бебе, но не я приеха в кабинета и остана да си чака реда.

Крайно време е личните лекари, а и някои специалисти да си организират кабинетите. Да си сложат рецепция и някой да координира нещата, кой е само за бележка, кой е за преглед и т.н.

или да си правят труда да викат пациентите си по име.

Всеки чака пред кабинета за един и същи лекар- и бебето, и бабата, и аз, и бабанката, дето му е лошо, че е препил снощи. И понеже все още са ни живи спомените за голееемите поликлиники /че столичната младостка 27-ма си беше цяла болница/ с детско отделение, с етаж на участъковите лекари, стоматологично крило, ала-бала, сега, натикани всички пред вратата на д-р Х, няма как да не се дразним.
Истината е, че не знаеш на кого му е било по-зле- на жената, която излиза от болница или на бебето, което се нервира, държано от майка си сред тълпата вируси.

То затова си има ред. Тези лекари, които не работят със записване, се чака по реда на идването. Ако бележки, рецептурни книжки и т.н. ги дава сестрата, тя излиза и пита кой за какво и, ако може, прави нещата, зависещи от нея. Но понякога ми се е случвало да изчакаме петима уж само за документи, които се оказват за направления, издадени от лекаря след преглед или поне обстоен разговор за симптомите.

В събота пред спешните кабинети в ИСУЛ станах свидетел на следния разговор между пациенти: "Госпожо, Вие само да питате ли? - Да. - И ние останалите така."

Пускали са ме с детето с неспадаща t, отпуснато на рамото на баща си. Пускала съм пред мен и ромка с видимо доста болното ѝ внуче, при все че бях с моето тогава и то също не беше здраво.

Безспорно. Все пак ние сме им бизнеса, от нас печелят.
Лошото е, че има наплив за някои джипита и на тях хич не им пука дали 1-2 души ще ги сменят. Да не говорим, че това се прави 2 пъти годишно.
Или разни издокарани представители на фирми току се шмугнат в работно време с пликчета и останат половин час. Обаче... ако се караш с лекаря - ще видиш направление на куково лято.

Или когато лекаря преглежда пациенти един след друг и през цялото време си говори сладки приказки с някой представител, който през това време стои в кабинета. И не само това ами и обсъжда симптомите ти с него.

Вчера бях в една държавна голяма институция за първи път видях нещата да се дават на информация на входа, девойката кисела до синято небе ходи до деловодството нейде вътре, за да дадат входящ номер и да ти го даде, а ти чакаш нва входчето.
Досега ен бях виждала такова чудо да няма изнесено деловодство или фронт офис отпред

За пореден път разчистих.
Моля, припомнете си темата. Не е нужно при всяка нова публикация да има 40 страници коментари.
Ако считате че въпросът е дискутируем и проблемен, спокойно може да пуснете отделна тема в подходящата категория!

Аз разбирам, ама понякога не мога да се спра докато не си кажа, ще се пръсна.