"Селски" номера и пинизи

Аз какво да кажа като баба ми работеше в Кореком и познай дали ако не доставех навреме червило еди си кое на учителката по история не отнасях лошото й настроение в епични размери.  Като й го донесях ми възклицаваше "Умничка си ти, умничкааа!". 

Като ученичка живеех на квартира с още едно момиче, в съседният апартамент бяха хазяите. Та чичо хазяин се научи събота и неделя да ни рови в хладилника, докато ни няма и да си се черпи. Съквартирантката ми го излекува, като донесе от селото си косми от коза, да ме прощават гнусливите, и наслага в храната. За незапознатите да разясня, че уж предизвиквали разстройство. Ама и да не предизвикват, пак си е гадно... Та така, оказа се, че хора с имоти и положение са опряли до нашите буркани 

Ох,то не знам ,да се смеем ли, да плачем ли с тази тема....

Битуването на амнайсет поколения в един дом, "да не плащате мама квартира" го подреждам в челната редица на селски номера.

Мъж, да.

И за мен това тъпкане в един дом е ужасна практика..а все още е доста разпространено из малките градове. Съзнавам, че често е свързано с липса на средства, но някак ми се струва, че нито младото семейство, нито възрастното, могат да са наистина ОК 

Баща ми, Бог да го прости, и майка ми навремето когато са се ''взели'' са били студенти. Баща ми веднага намерил малка таванска стая за квартира. Баба ми (майка му) обаче изпаднала в шок: как така децата ще се мъчат на квартира, какво ще кажат хората, това било нещо нечувано..абе пълна истерия. Отежняващо вината било и обстоятелството, че баба ми и дядо ми разполагали с голям 4 стаен апартамент в Западен парк, та било изключено при толкова много стаи младите да не искат да живеят там с тях 

В крайна сметка, въпреки истериите, баща ми се наложил, и с мама живяли 2 години на тавана. И двамата казваха, че това са им били най-сладките години от живота 

Че аз имам колежка, която всяка седмица си купуваше от Метро определена марка бисквити, защото там по-на едро, съответно по-евтино, говорим за разлика от някакви стотинки  
Та, през деня, за да не дава пари за храна си хапваше тези бисквитки- така й харесва така си прави. Обаче един ден й останали 5-6 бисквитки, а тя от следващия ден в отпуск за 10 дена. Съответно колегите, мъже, кой минал се почерпил с по една бисквитка. Връща се девойката от отпуск и къде са ми бисквитките?   Скандал! Вика, цирика, как можело, тя не си била взела за деня бисквити, щото запомнила, че й били останали няколко от преди 10 дена  
Но тя, беше прословута, че живееше при мама и татко и се хвалеше, че не била си харчила заплатите от няколко години назад, дори не си купуваше дрехи, ходеше със служебната униформа  

Абсолютно. Мъка за всички. Всеки се съобразява с другия. Твърдо против съм.

Ей, като Ви чета се чудя от кой чорап да извадя и аз някоя подобна история

Живяла съм 5 г. в Ст. град - какво ли не съм виждала.
Като разказа Чек за подарените дрешки, и за липсата на едно елементарно Благодаря, се сетих за подобни случки с моя първа братовчедка. Благодаря в нейния речник не съществува. Израснали сме заедно, имах повече фин. възможности от нея и тъй като много я обичах и подарявах постоянно - дрехи, обувки, козметика, бижута - от деца, та до преди няколко години. И се замислям, че нито веднъж не чух да ми каже Благодаря. Никога, за нищо. Беше от по-малък град и учеше в града, в който живеех - свършат й парите - вкъщи, остане без храна - вкъщи, хвана въшки - вкъщи, зимата да не плаща ток в квартирата - вкъщи. Роди й се дете, специално отидохме до Пловдив да занесем чували с дрехи за малкия ( вкъщи беше като разпределителен център - имам 3 приятелки с момичета и като родих вкупом решиха да ме подпомогнат , е 5 деца да имах пак нямаше да износят дрехите, които ми подариха и затова предавах нататък по-веригата). Реакцията с мъжа им беше - "Ихааа, че много".

 Но всичко това за мен е някак си дребнаво и не съм обръщала внимание, до момента, в който разбрах, аз съм я обичала като сестра, а тя ме е мразила. Дълго и напоително през всичките години.

Страшна горчилка ми е това нещо в душата, не общуваме въобще от вече близо 4 години. Криво ми е, мъчно ми е, питам се Защо и Как, но  

И нещо по-весело - моята мила свекърва. Прибирам се от болницата, след като съм родила наследничката и хладилника празен, ама празен  Ви казвам. Нито тя, нито благоверния са се сетили да купят нещо за ядене, да сготвят пък съвсем. Давам й пари и я моля да отиде до близкото Фантастико да напазарува и се връща с...кайсии и пакетче семки.
Напазарувала жената, ама за нея  - прияли й се били кайсии  

Тук във форума една дама търсеше помощ за друга, която очакваше бебе. Затруднена двойка от провинцията дошли в София.
Предложих детско креватче, чисто нов матрак, стерилизатор, играчка за легло, ваничка и други дреболии. Единственото ми желание беше да ги вземат до дата Х, защото освобождавахме жилището и аз просто трябваше да ги разкарам в срок.
Чрез посредничество и уговорки, накрая взимам телефона на нуждаещата се и и се обаждам да се уговорим, кога ще ги вземат. Тя започва едно протяжно - ама то няма с какво да ги вземем, уф, сега как, кога, ама то....и накрая приключихме разговора, като щяхме да се чуем в края на седмицата, като измислят нещо. В петък се чуваме -решението е да им ги изпратя с Еконт/куриер/, ама за моя сметка, защото са много притеснени финансово?! Разбира се, че отказах - все пак за един квартал ставаше на въпрос. Вярно, доста като разстояние, но все пак....
Подмина деня Х, складирах работите в работата на мъжа ми и дадох инструкции на момчетата, ако някой дойде да си търси нещата да им ги дадат. Обясних на нуждаещите се къде да ги търсят.
След 2 месеца ми звъни свекървата и ми казва -тук има някакъв мъж, иска да вземе детските неща от склада, давам му ги, трябва ли да взимам пари за тях -не -добре. Звъни след малко -трябвало да има някакво столче, не го намирам - аз и казвам, че столче няма. Ама той си го искал! Звъни трети път - извинява ми се, ама той искал 10лв да плати бензина за превоза, да даде ли

Беше ме срам пред себе си, честно.
После мъжът ми разказва, че за малко щял да го изгони, защото им надул главите с великите си дела, пък и за работа се цанил.....
А той горкия изобщо не ми вдяна идеята, че исках да помогна!

Ще споделям още, имам пресни впечатления от миналата седмица.

Ей, такива хора описани от Ms.Gorgeous наистина ме дразнят. Държат все едно ти, си им длъжен и оная поговорка, дето му подаваш пръста, а той ти отхапва ръката. Ако може да им го сдъфчеш и да им го сложиш в устата. За съжаление в този форум и аз съм попадала на хора, които крайно злоупотребяват, преиграват и се възползват от хорското състрадание. И много често се оказва, че не са чак толкова много "притеснени финансово", ами са си точно селски пръчки, измекяри, дето ако мине номера всичко на аванта, а ние ще си щракаме с пръсти.

Много ме дразнят такива, за които е оправдание да кажат- "ами, аз не разбирам, ами аз не мога, ами аз нямам". Имах една колежка, дето никога нищо не разбираше и за това никога не й се налагаше да върши нещо, ама като отиде на банкомата разбира.

Аз съм на принципа, че трябва да се помага на хора, изпаднали в нужда. Не на хора, решили да живеят на ръба на оцеляването и цял живот някой да им е длъжен с нещо. Никой не е застрахован да остане сам/ развод, смърт/ и всички сметки,грижи  и нужди да се струпат на главата му или недей си Боже да трябва да се бори коварна болест в семейството... И помагам на такива хора.  
Но на пикли, не направили си сметката- не! Да се оправят какво са си планували.
Наскоро имаше тема в "Благотворителност" за  нуждаеща се 25г с 5 деца...

И аз това мислех да напиша. Къде си тръгнал да правиш деца като елементарни неща не си подсигурил и ни къща, ни 2 лв в джоба си нямаш? Това да не ти е соца от преди 30 години? Има хора, които много безотговорно подхождат към тези въпроси и после се чудят на коя чужда глава да си натресат собствените проблеми.

И аз съм на този принцип, ама нещо ми секна мерака напоследък.

Често излизаме по двойки няколко семейства. Сметката винаги се дели поравно, в единични случаи някой пресмята на ум, ако ще си тръгва по-рано. Аз не плащам, съпругът ми вади пари и оставя на масата, така правят и оставалите господа. Сметката винаги я приключва единствената дама, която плаща за себе си и за съпругът си. Преди 3-4 излизания ми направи ужасно впечатление, че оставените пари бяха със 80лв над сметката /без нейните, които се предполагаше, че трябва да остави/, а тя най-нахално си ги прибра, като остави 20лв бакшиш на 500 левова сметка! По никакъв повод нямаше да ми направи впечатление, ако не стоях до нея. Толкова бях смутена, че мъжът ми ме погледна и попита -какво, не стигат ли, ето още 50лв, при което цялата маса утихна и се впери в мен, а дамата най-благородно извади още 20лв, мушна ги набързо и каза -спокойно, този път аз оправих нещата има и за бакшиш! Това е -хем на ресторант, хем и с пари да се прибереш!
При последното излизане, бях изпаднала в такава непонятна и за мен дребнавост, че заявих -дамите с предимство и подадох на нея първо сметката. Предходните 3 излизания не знам как ги преглътнах, но констатирах, че това е редовна практика
Само да спомена, че хората са с неограничени възможности.

Леле  Аз не бих търпяла подобно нещо, особено щом идва от хора с достатъчно пари.
Не ми пука дали ще ме сметнат за дребнава, на такава веднага ще и поискам обяснение 
Ако ще повече и да не ни се случи да излезем заедно..мерси съм за такива ''приятели''.

И да нямаш пари, пак не е оправдание. Като нямаш не е задължително да ходиш по ресторанти. Защото и с нашата компания излиза една такава, дето никога не плаща, защото нямала финансови възможности. Общата ни приятелка така я учи и винаги дели сметката без да включва нея. Отиваме на барбекю, всички носим месо за скара, салати, пиене, само тя- нищо, но пък всеки път е с нас, не пропуска.