"Селски" номера и пинизи

Ние събираме за шефа по 5 лв. и купуваме подарък. Той взема два вида торти и черпи по парче, плюс безалкохолни. Помежду си не събираме пари, който иска черпи с бонбони.
Имам една колежка, която черпи за цялата родА- за нея, майка си, племенниците, баба й. Аз черпя и за детето за РД и имен ден.
Откакто детето тръгна по рожденни дни, направо ми се къса сърцето да отделям пари.

Кой е организирал това събиране? За първи път чувам подобно нещо. Който си празнува, кани деца и поканените подаряват подаръци на тържеството. А пък торта в училище съвсем не проумявам.

Май трябваше да уточня, че става въпрос за мен. Тогава беше често срещано в класовете да си правим подаръци за рожден ден или букет за имен ден, ако самият клас е задружен, разбира се. Решението ни е било само наше, никой не ни е карал от родители или учители. Самото празнуване ставаше в голямото междучасие или в Час на класа.

Горките чистачки. 😂 В училищата на моите деца тортата е абсолютно забранена. Черпи се само с бонбони.

  Не знам ти как ядеш торта, но ние сме го правили с вилица от пластмасова чиния, които се изхвърлят в коша след това. Та, не разбирам какво ги жалиш чистачките 

По мое време и ние носехме торта в уч- ще- не знам дали е от значение че живеех в малък град и затова да е било разрешено, дори и домашни торти се носеха. А пък сега- то сертификати, то цени, то чудесии- за градина говоря, и при нас в уч- ще не може- само бонбони и сок.

При нас в градината даже и със сертификат не позволяват торта. Само пакетирани неща.

Не живея в България и ми беше малко като културен шок като разбрах как се разнуват рождени дни тук.
Аз, бедна студентка, съм канена за пръв път на рожден ден на приятелка, която не ми беше много близка, но не знам защо беше решила да ме покани. Бях решила да подготвя хубав подарък който ми излеше някъде около 20 евро, малко високо ми дойде, но си казах, че по-малко от това не е подходящо.
Канени сме в някакъв ресторант, а тук и най-евтините ресторанти за мен са си били скъпи, този в който сме канени нормална вечеря излиза най-малко 25 евро на човек. Аз си поръчвам най-евтиното, знаейки, че момичето не разполага с кой знае какви възможности (по принцип внаги правя така ако съм канена някъде, не знам защо не мога да си поръчам най-скъпото и да си го изям с кеф, че някой ще ми го плати). Повече от 10 човека сме и се започва едно поръчване на вина, първо, втор, десерти...викам си тва момиче не я жалят въобще . Ама и тя да не кани по такива ресторанти ако няма възможности
Накрая изненадата ми беше тотална като разбрах, че всеки си плаща изяденото, и се събира обща сума, за да се плати и сметката на рожденика Бях тотално в тъча. Никога не би ми хрумнало, че така може да се празнува рожден ден. Та целия празник на мен ми излезе над 50 евро...да им имам и празнуването Сега ми е смешно, но тогава тия пари не ми излизаха от главата няколко седмици.
Не знам селски номер ли е, не всички празнуват така, но на доста хора това им е практика. Та сега като ме канят подпитвам да си знам и да си преценя имам ли финансова възможност да ида на рожден ден.

Чувала съм, че в Испания празнуват рождените дни по подобен начин

Тук, в САЩ се празнува по същият начин и за мен е много удачен.

Да, подобен е. Приятелите на синът ми така празнуваха. Отиваха на пицария или ресторант и всеки си плащаше яденето ( своето ), излизаше около 10 евро на човек, а рожденникът си купуваше нещо с парите, които родителите му даваха. Първо ми беше странно, като размислих обаче реших, че не е чак толкова лоша идея. Няма смисъл да се трупат ненужни предмети. Сега, ако рожденникът ти е много близък може да му купиш нещо. Скоро купувах сребърно бижу за гаджето му, а, как са празнували - не разбрах.
Възрастните не знам как празнуват, моите познати го правят със семействата си в домашна обстановка. Скоро обаче ми разказаха, как един от селото ни и поканил гостите си в градината на приятелка на жена му. Гостите донесли яденето и пиенето, той купил някакви ядки и си прибрал подаръка, нещо свързано със спорт беше за не лоша цифра. Разказващата го беше много възмутена та явно не е практика.

Чувал съм, че в Израел се празнува така. И не, не е селски номер, а бит, култура, нрави и обичаи. Малко по-към селските номера избива товето "подпитване", ще ме прощаваш, не е лично, но така и така живееш в тази държава, ами свиквай с традициите, пък кани и ти по 20 човека и така.

Аз не намирам нищо лошо или "селско" в тази практика. Вместо да е както при нас, едва ли не танто за кукуригу, рожденикът е максимално улеснен. Просто като знаеш, че така се прави, си преценяваш дали да ходиш изобщо, ако си кът с парите. После като дойде време за твоя рожден ден, ти ще си обгрижваният и така...

Никъде не съм казала, че не съм свикнала с бита, културата, нравите и обичаите. Доти смея, много смело, да твърдя, че се чувствам идеално интегрирана към момента.

Местенето в друга държава предполага културен шок в самото начало, което не означава, че не трябва да се напаснеш към атмосферата. След като се напаснеш всичко си идва на мястото и нищо не е толкова шокиращо.
Споделих какво ми е направило впечатление при идването ми. Сметнах го за доста странно, признавам си, в България не сме свикнали да празнуваме така.

Не намирам за селско да питам как ще се празнува рожден ден. Още повече, че има моменти в които не разполагам с неичерпаеми финанси, за да мога да си позволя да плащам сметки по ресторанти. Ако преценя, че не мога да отида на празника, след това при всички положения купувам подарък и го давам на рожденика (на саме), за да го уважа.

След време ми стана ясно, че не всички прануват така, явно не е точно бит и култура. Моят приятел ми каза, че винаги е черпел той на рождените си дни и е плащал сметката. Той също го смята за странно, но каза, че има и хора които предпочитат така да си празнуват.
Всеки сам си преценява, а аз не мога да знам кой как е ршил да си почете рождения ден.
За протокола, аз не празнувам рождени дни и не каня на софри, което не ми пречи да си уважавам приятелите когато мога.

Най-селското заяждане, което съм срещала из форума.
"Чукча не читатель, чукча писатель."

Няма абсолютно нищо селско в това да се осведомиш  за провеждането на такова събитие.
Някои може да го направят чрез деликатно подпитване, други чрез директно запитване, ситуацията може да е различна.
И къде прочете, че там, където е била авторката това е било традиция?
Ти знаеш ли изобщо в какъв смисъл се употребява думата традиция?
Авторката пише:
"...Не знам селски номер ли е, не всички празнуват така, но на доста хора това им е практика..."