Аз когато давам, се чувствам много добре, че помагам с нещо и че не хвърлям на боклука. Никакво благодаря не ми трябва.
Изприщвам се от такива, които чакат благодаря. Но може и да е изкривяване, понеже шефката ни на всеки бонус се цупи, ако някой не ѝ благодари. Първо не ги вади от джоба си, второ - всеки бонус е заслужен, а не подарен. Да ѝ благодарят ония, които не го заслужават, а ги подкупват и с това тя си осигурява верни хрътки.
[/quote
Лиляна, и мен това ме вцепява. Аз съм благодарна на хората взеели нещо, защото ме оттървават от него. Иначе трябва да мисля къде и как да го изхвърлям.
Намерих една ФБ страница, само за нашия квартал, в която се разменят неща. Имах големи кашони, които или трябваше да режа, или да поръчвам контейнер, за да изхвърля. Едни хора ги взеха всичките, защото се пренасят. Всичко ненужно пускам там и съм наистина доволна. Знам, че мога и да продавам част от нещата, но не ми се занимава.
Аз пък съм взимала растения, лимони, днес ще взема едно за миене на маруля.
Заплатата човек си я изработва, подарените вещи, пък макар и малко употребявани - не. За мен е повече от нормално да благодариш (аз и дребни подаръчета правех) на приятел или познат, който, давайки ти своя вещ, ти спестява пари, че и време да обикаляш по магазините.
Тая е била с емоционалната зрялост на 3 годишна.