Съвсем любезно, културно и политкоректно може да бъде наказан за неспазване на вътрешния ред на фирмата. Изобщо няма нужда да овикваме ранимата му душа, стига да си получи глобата.
А за другото, само са вметна, че няма никакво значение колко разпространена е е една свинщина, тя пак си остава свинщина. Има прости американци, германци и занзибарци, има и прости българи.
Да, така е. Но се дразня, когато се каже "българският манталитет - Андрешко", и то от българи. Не знам защо хората масово си мислят, че сме "по-кофти" от западноевропейците и нещо ни било сбъркано в манталитета. Ами не е така, не сме "по-кофти".
Относно Ханс с чая в джобовете - правилата на практика са такива, че е силно затруднено налагането на санкции. Ако го хванат в крачка те му казват "Извинете, не е позволено изнасянето на тези вещи от конферентния център. Освен това ползването на автоматите за напитки е предвидено само за конферетни гости. Моля да оставите лъжицата/чая/чашата обратно на мястото и. Извинете за неудобството и благодаря за съдействието и разбирането" , или все нещо в този дух. Не упрекваш служителя, че краде нещо, по презумпция приемаш, че той не е знаел, за да не накърниш достойнството, правата и личната му сфера. Даваш му възможност да остави нещото обратно на мястото му. Как при това положение да му наложиш санкция? Ако служителят се запъне и все пак си тръгне с пълни джобове управителят на въпросния център може да напише писмено оплакване до ръководителя на отдела, в който работи служителят, но пак трябва да ползва думи, които са неутрални. Не може да пише "оплакване", "кражба", "недружелюбен", "присвояване" и т.н. думи, защото тогава мейлът попада автоматично в отдела за обработки на клиентски оплаквания, от което може да произтече голям проблем за този, който го е написал. Освен това всеки служител, който се чувства обект на лошо отношение на работното си място (още повече ако отношението идва от външна фирма с договор да обслужва предприятието) може да се обърне към Betriebsrat-a, който е някаква вездесъща сила в предприятието/концерна и за пакетчета чай или лъжици проблемът се разраства лавинообразно, като накрая изобщо не е сигурно кой ще го отнесе - дали служителят или по-вероятно представителят на външната фирма, която е там, за да обслужва. В крайна сметка и концернът, и фирмата поддържаща и обслужваща конферетния център са се споразумели да са кулантни, и при липси в центъра концернът да поема разходите.
Същото е и с мигрантите, които трябва да бъдат депортирани. В крайна сметка се оказват недепортирани, защото има организации и закони, които възпрепятстват това. Например кои държави се приемат за "сигурни", и кои за "несигурни". Не можеш да депортираш никого в несигурна държава. За това и немските институции са кулантни. Също така не може да се изказваш политически некоректно, защото веднага ще те погнат със закони срещу речта на омразата, Volksverhetzung, дискриминация, и т.н., и като нищо ще бъдеш осъден и дори ще лежиш в затвора. Volksverhetzung означава нещо като насаждане на междунационална омраза, преследва се от наказателното право и с него се преследват всякакви устни и писмени прояви на разисъм. Политически некоректни постове във фейсбук да речем лесно могат да доведат до наказателно дело, като санкциите често са ефективно лишаване от свобода. С една дума - Германия е силно бюрократична държава, в която не знаеш в даден момент от къде ще ти се стовари нещо на главата, ако не си усвоил префинения начин на изразяване без да накърниш достойнството и честта на никого.