"Селски" номера и пинизи

В Северна Калифорния градският транспорт не е добре уреден, разстоянията са огромни и хората тръгват за работа много, много рано. Една от най-натоварените магистрали съм я виждала в 4:30 сутринта като паркинг. Затова съм прещастлива, че имам офис и работя от вкъщи.

Селски пиниз, който ме изкарва извън нерви - в големите хипермаркети, в които постоянно има временни щандове на производители, които предлагат проби, мостри и т.н. на хранителни продукти - определен контингент от хора се втурват с количките и те премазват, за да се доберат до заветната хапка...или зарязват количката по средата на магазина и спринтират. Не съм виждала лично, но съм чувала, че най-амбицираните ходели в натоварените часове, за да не ги запомнят в тарапаната и минавали през всички щандове по 10-20 пъти, докато се навечерят доволно с мостри.

 Ами ако е някоя баба с 200 лв пенсия, защо да не мине няколко пъти за хапка месце.

То пък егати вечерята - ядеш между спринтовете. На мен ми е интересно и обикновено си вземам от дегустациите (по веднъж), но ММ ще ме изяде. За него това било супер просташко и ако случайно някой по-нахален успее да му набута хапка за дегустация веднага купува продукта

Ами 'щото, в Америка пенсиите са зле, обаче не са 200 лева/долара, особено в нашия район. Специално за вечерянето от мостри казах, че съм го чула само - добавих го в поста като любопитна информация. Пинизът е, че буквално минават през теб за да се докопат до щанда. Една другарка покрай 4-и юли така ме удари с количката в глезена, че ми остави рана, за да се нареди до мострите на хот-дог. А по-оправните си зарязват количките където им е удобно и разминаването с другите купувачи става невъзможно.

 Е то не ставаше ясно от първоначалния ти пост, че става въпрос за САЩ. Аз си мислех, че е някакъв нашенски супер. Щом е в Америка изобщо не ме изненадва. Те са пословични с дебелината, лакомията си и издигането в култ на консуматорството.

Не, не хич. Могат да замърсяват по-малко обаче. И в страните, където се стимулира по някакъв начин ползването на ел.коли (далеч не само Щатите) е поради тази причина.

В мойта чужбина глобяват и хич не ги интересува кукумицинка какво мисли. 

Глобяват и пушек се вдига. Даже те догонват с патрулка, която няма никакви външни признаци да е патрулка. Само като те изпревари, едни сини светещи букви плъзват по задното стъкло и от тях разбираш, че трябва да спреш.

И в нашата чужбина яко глобяват за телефоните.

Ама, брей, завидях чак за хай-тек светещите плъзгащите букви 😁 Тук е по каубойската - сирени, светлини, фанфари...и високоговорител - “Ммммммбф, отбийте в ляво/дясно и спрете, мммммбф”!

Те трябва обаче да започнат да глобяват и за гримосване и други такива деяния по път, че имаше някаква - искала да съди общината, защото светофарът много рязко сменял цветовете и тя в бързината си набочкала окото със спиралата.

Аз съм на изток от теб, същата работа, няма плъзгащи се букви, има бумтящи фанфари (много ми допадна описанието ти)
Глобяват за говорене, текстване или зяпане в телефона, ако е в ръката на шофиращият.

Гримирането, докато се шофира си е класика  но тази с набоденото око и мераците за съд е сърцерзазирателна.

Въобще не е патент само на българите да правят селски пинизи. Наскоро препрочетох една книга от Артър Хейли и се сетих и в другите му книги как описва какви пинизи правят пък американците, ние изобщо не можем да ги стигнем. Неговите книги се базират на обстойни проучвания и описват достоверно живота, та не се съмнявам, че е истина.
"пломбата на електромера внимателно се разпечатваше, електромерът се обръщаше обратно и съответно или изобщо не отчиташе разход на електроенергия или разходите, вместо да се увеличават, намаляват. В деня, в който се очакват проверки на електромерите, всичко се връща по местата им и следите внимателно се прикриват.

Вече много енергийни компании бяха пострадали от тези системи и се наложи да въведат нов тип електромери, които да отчитат правилно във всяко положение. Други превантивни мерки бяха да се заключва електромерът по специален начин, което не позволява да бъде разместван. И въпреки всичко винаги крадците на електроенергия бяха изобретателни и откриваха нови системи, пък и повечето електромери бяха от стария тип, а заместването им с нови би струвало на компанията цяло състояние.
...Ним не се отделяше от Хари Лондон нито за миг, ставайки свидетел на най-интересните случаи.

Някъде около обяд те бяха повикани на един адрес в квартала с добре поддържаните ливади пред къщите. Когато пристигнаха, там вече имаше две сервизни коли на компанията и няколко служители с интерес оглеждаха кутията на електромера, която беше изнесена отвън. Когато се доближиха, те видяха една почти незабележима дупчица в стъклото, покриващо електромера, през която бе прекарана тънка жичка.

— Тази метална жичка не позволява на диска да се върти и електромерът не може да отчита — обясни Хари Лондон. — Обаче това не поврежда самото устройство и ако се махне жичката, не остават почти никакви следи освен една малка дупчица в стъклото. Много хитро. "

В "Летище" една симпатична възрастна дама пътувала хиляди пъти гратис със самолет, имало и други гратисчии. В "Хотел" описва как масово се крадат вещи от хотелите, в "Колела" как търговците на автомобили по всякакъв начин прецакват и клиентите, и производителите, от които вземат коли и т.н. Значи такъв тип хора има във всички нации и съвсем не са по-малък процент, отколкото при нас българите.

Като казахте гримиране и шофиране се сетих за едно безумие, на което бях свидетел и то няколко пъти в различни градове, общото беше, че все жени бяха шофьорите. Та жената си кара автомобила и гледа съсредоточено в телефона си. А по улицата играеха много деца. Не ми се мисли какво щеше да стане ако беше ударила някое. Може  би трябваше да се опитам да запомня номера на автомобила и да подам сигнал, но толкова много бях изненадана, че не можех да реагирам.

Дааа, жените се гримират по светофарите, а мъжете масово си бъркат в носовете

не знам дали е селско или просто необмислено, но преди малко видях една млада жена с малко бебе в количката, за която пък на каишка беше вързано куче. Майката си говореше по телефона и с една ръка леко буташе количката. Дали й е минавало през ум, че е поверила живота на бебето си на кучето, което неочаквано може да се втурне нанякъде и да повлече и количката. Кучето беше голдън ретрийвър, дружелюбни кучета, но куче. Не можеш да разчиташ на него.

Тези кучета се грижат за слепи и инвалиди, така че не определяй много на какво може да се разчита и на какво не може. Понякога на едно обучено куче, може да се разчита в пъти повече от колкото на една баба.
И не - не е селско. Селско е 2018 година, кучето все още да се смята, само за животно, което лае вързано с верига на двора и яде стар хляб.