Никой на никого не е длъжен!
Всичко е въпрос на желание.
Мисля, че в детството са ни промили сериозно мозъците.
Всички бяха равни, но някои много по-равни от други.
Всичко е въпрос на желание.
Мисля, че в детството са ни промили сериозно мозъците.
Всички бяха равни, но някои много по-равни от други.
В детството ни учеха просто на човеколюбие и уважение.
Нищо повече.
Показваха ни, че като отстъпим мястото на бременната или възрастния, всъщност отстъпваме място на нас самите, като ни дойде времето и изпитаме същата нужда.
Днес промиването на мозъците е в пълен ход и ни докара до духовна нищета, от която се възмущаваме уж, но и я защитаваме, ако опре до собствения комфорт.
Последното ти изречение е тъпо клише, на което не си схванала значението.
Винаги са ме учили да отстъпвам мястото си за по-възрастен или бременна жена, нямаше значение аз на колко години съм. Към днешна дата точно обратното ми прави впечатление - възрастни хора и бременни жени стоят прави, но деца, взети от училище (тук имам предвид такива от 2-ри клас нагоре) и по-малки седят и родителят или бабата/дядото не ги учат на това, че е редно да отстъпят мястото си. За съвсем малките дечица е обяснимо, няма как да ги оставиш в тълпата прави, но не ти пречи да си вземеш детенцето в скута и да осбодиш място за по-нуждаещия се, но за по-големите, за мен е меко казано липса на възпитание. Лошото е, че същите тези, ще възпитават свои деца един ден, и разбира се, ще ги научат на същото.
Моля се един ден, когато е време да възпитавам моето дете, да успея да го науча, кое е редно, кое не, да го науча на милосърдие и любов към всички живи същества, защото е сякаш рядко срещана вече...
разбира се врътна очи в стил 
