"Селски" номера и пинизи

  • 5 232 300
  • 49 908
# 4 890
А да бе, хич. Разбират се да се видят, за да подарят подарък, ами извинете, но от кумово срама поне по едно кафе ще почерпите, очевидно Мaryse не е очаквала печено прасенце и трапеза с всичките му салтанати. Аз не мога така - някой да ми подари нещо и аз да не почерпя поне по едно кафе за повода  Crazy
Оставам с впечатлението, че само Мaryse  звъни и иска да се виждат. Ами, кумове или не, явно вече не са си приятни. Аз на моите кумове гледам само като на свидетели /както е по закон/ и те са наясно с това. Никакви ангажименти нямаха/т към мен.
Виж целия пост
# 4 891
... Обаждаме се вчера да честитим 1ви рожден ден на детето на близко семейство (кумове сме им).
Благодариха и с това разговора приключи.
Днес се обаждаме, за да чуем къде са, да се видят децата (големите са на една възраст) и да подарим подаръка си.
Отиваме ние на мястото (едно кафене), те с техни братовчеди. Дадохме си подаръка, разменихме няколко думи и отидохме да седнем на едни пейки, а децата да си играят.
...
Само заявиха, че после щели да ни намерят къде сме седнали и да си поиграят големите. Simple Smile
Хората не са ги поканили от самото начало.
Не са имали общи планове за срещи, не са ги потърсили и на следващия ден, а са си имали свои неща.
Не бих очаквала някой да ме черпи, дори и бонбон след като два пъти подред аз го търся, за да подарявам подарък.
 Peace
Виж целия пост
# 4 892
....
Не бих очаквала някой да ме черпи, дори и бонбон след като два пъти подред аз го търся, за да подарявам подарък.
 Peace
Абсолютно е така. Освен това това се нарича навлизане в чуждото пространство.
Виж целия пост
# 4 893
Много ясно че е трябвало да ги поканят на кафе. Ама като почнете така- не били длъжни.
Аз дори ако съм без повод седнала с някого, няма значение кой кого е поканил, видя ли познати, винаги ги каня да се присъединят.
Мен на почерпка ме е канила майка на детето, с което са в една група с моето, просто защото се случихме по едно и също време в парка, да пия кафе, а малкия да хапне торта, какво остана за хора с такива отношения.
Виж целия пост
# 4 894
Т.е. след като ти правиш така, значи и останалите трябва така.
Виж целия пост
# 4 895
Т.е. след като ти правиш така, значи и останалите трябва така.
Казвам как е правилно, според мен. Кой каквото иска да прави.
Ако са ти дошли на гости за вечеря съседите, след уговорка отпреди месец и съвсем случайно мине майка ти да остави буркан с готвено, примерно, няма ли да я поканиш да влезе? И предложиш нещо?
Или видиш майка си на улицата от кафето, но си седнала с други, пак да си ходи?
Айде бе, много западняци станахме, само след уговорка.
Виж целия пост
# 4 896
Ами, не. Майка ми никога не би дошла без предупреждение, както и никой никога не ми е идвал така на гости, но и аз  е много вероятно и вратата да не отворя, ако не чакам никой. А на улицата да видя някой, освен ако не е изключително близък и на другата страна, с  която съм, не бих го поканила. Също и силно се дразня, когато на мен ми спретват този номер. Или някой се обади по телефона и хайде и той с нас на кафе. Обикновено малко след това аз си измислям извинение и си тръгвам. Когато имам уговорка с някой, имам с него и с никой друг. Точка.
Виж целия пост
# 4 897
Хайде сега ще обясня, че накрая аз излязох виновна за какъв дявол подарявам подарък, че на всичкото отгоре и "чакам" кафе да получа.

С въпросните хора се познаваме от 8години, а мъжете са приятели от 20г.
Кумове сме им от също толкова, кръстници и на голямото дете.
Отношенията почти винаги са били едностранни, но...с едно голямо НО.
Ако случайно пропуснем да се обадим в продължение на някакъв период от време (да речем 2-3седмици, или месец), мъжа звъни на моя и се започва със сърцераздирателното - "оууу, кръстник...как може така, не се обаждаш да чуеш какво прави кръщелницата ти".
При това положение, аз звъня през определен период от време (събота, неделя) за да се чуем и видим навън. Понякога и те се обаждат, но по-рядко.
Ако пък пропуснем някакъв празник....то отново се звъни със същите реплики като по-горните, че и по-зле.

Няма как да не се обадя и да ги потърся, за да честитя празник на някое от децата.
Няма как да не купя подарък, независимо дали са ме поканили, почерпили и т.н.
Не ми е такова възпитанието.
Може би обаче и това е грешка, според това, което чета тук.

Конкретно за случката. Вчера се чухме, за да честитя рождения ден. Днес се чуваме, за да се видим, да дадем подаръка и децата да поиграят. Те казаха, че са с братовчеди (които също познаваме), но след малко стават. Когато ние отидохме в кафенето, хората се бяха приготвили да си тръгват.
Не сме искали по принцип да сядаме, защото предпочитам да си пия кафето на пейка, тъй като постоянно тичам след малкото дете.
Този факт обаче не променя грозната ситуация 4ма човека да стоим прави до масата, да поднасяме подарък и поздравления...и да не се чуе едно - "ей, заповядайте, седнете".
Кафето ние щяхме да си го платим дето се вика.
Виж целия пост
# 4 898
Не всеки мога да поканя веднага и винаги, когато го видя някъде, да сядаме и да пием кафе.
Много често имам свои планове и дори и да съм сама, предпочитам да си свърша моите неща, пък дори и да са безцелно мотаене по магазините.
Майка ми няма да я отпратя, когато и да дойде, но познатите не са майка ми.
Виж целия пост
# 4 899

То и аз да се оплача по този повод, колкото и да съм широкоскроена и всичко приемам, обачее.. Позната идва тук в града да взема от седмица кухня на бебето си, живеят на село, не че не може да му готви, ами да се спаси от свеки малко.
Сега съм без работа, звъни в 8.30 че са пред входа, без да сме се уговаряли. И така 6 дни. Идва, вади си нещата за бебо, ходят се разхождат, взема манджите, идват, ядат, спи бебето, в 19 си заминават. И аз, гостоприемната, ключ й бях дала. Добре че си го взех, щото и да ме няма ще влезе, грам не й пука. Вчера тръгва и ми вика да си почивам малко.
Утре сутрин съм решила да си изкл. звука на тела, да не отварям ако звънне на домофона, ама...
Виж целия пост
# 4 900
Ти много си търпяла, аз на втория ден нямаше да си вдигна телефона  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4 901
Дари П., е това си е селско нахалство и натрапване.
Но ние далеч не сме се натрапвали, цялата случка се разиграва за не повече от 1-2минути.
Ама знам ли вече....може и подаряването на подарък да се счита за натрапване. Силно ще се замисля вече...
Иначе същите тези хора не пропускат да разпитат поне 2-3седмици по-рано, къде и как ще празнуваме РД на щерката, какъв подарък да купят и т.н.
Виж целия пост
# 4 902
Хайде сега ще обясня, че накрая аз излязох виновна за какъв дявол подарявам подарък, че на всичкото отгоре и "чакам" кафе да получа.

С въпросните хора се познаваме от 8години, а мъжете са приятели от 20г.
Кумове сме им от също толкова, кръстници и на голямото дете.
Отношенията почти винаги са били едностранни, но...с едно голямо НО.
Ако случайно пропуснем да се обадим в продължение на някакъв период от време (да речем 2-3седмици, или месец), мъжа звъни на моя и се започва със сърцераздирателното - "оууу, кръстник...как може така, не се обаждаш да чуеш какво прави кръщелницата ти".
При това положение, аз звъня през определен период от време (събота, неделя) за да се чуем и видим навън. Понякога и те се обаждат, но по-рядко.
Ако пък пропуснем някакъв празник....то отново се звъни със същите реплики като по-горните, че и по-зле.

Няма как да не се обадя и да ги потърся, за да честитя празник на някое от децата.
Няма как да не купя подарък, независимо дали са ме поканили, почерпили и т.н.
Не ми е такова възпитанието.
Може би обаче и това е грешка, според това, което чета тук.

Конкретно за случката. Вчера се чухме, за да честитя рождения ден. Днес се чуваме, за да се видим, да дадем подаръка и децата да поиграят. Те казаха, че са с братовчеди (които също познаваме), но след малко стават. Когато ние отидохме в кафенето, хората се бяха приготвили да си тръгват.
Не сме искали по принцип да сядаме, защото предпочитам да си пия кафето на пейка, тъй като постоянно тичам след малкото дете.
Този факт обаче не променя грозната ситуация 4ма човека да стоим прави до масата, да поднасяме подарък и поздравления...и да не се чуе едно - "ей, заповядайте, седнете".
Кафето ние щяхме да си го платим дето се вика.

Не, никой не казва, че си виновна. Просто ти показваме друга гледна точка, "обективно" как изглежда, случката, но ние не ви знаем динамиката на отношенията, така че ти си знаеш най-добре как и защо си се почувствала.

Виж целия пост
# 4 903
Не мога да си представя някой да ми стои в къщата всеки ден по цял ден. Много сте ги разглезили тези хора и после се оплаквате.
Виж целия пост
# 4 904
Не подаряването, а очакването, че заради подаръка някой ти е длъжен да те черпи, вече е селско.
Подарък се дава от сърце, не за да те черпят, ама някои очакват да ги поканят.
И за да не остане някой да се съмнява, че е точно заради това, Мирама ни запозна с това как преди те били черпели и канели същирте хора, за да ни потвърди, че просто очаква да си върне почерпките.
.... Но те дойдоха в клуба цялото семейство. ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия