Прясно от днес следобед: сядам с дребната в Коста, което е близо до Халите. Пия си кафето, тя ръфа някакъв десерт, светът е мирен и хубав. В един момент, до нашата маса се настаняват две жени на около 30-40 години, при което едната с тежка въздишка си сваля ботите и си протяга краката 
След няма и половин минута, моето диване, което явно се е метнало на майка си и има обоняние на рис, ме пита на висок глас "Мамо, на какво мирише?" Аз смотолевих нещо, а дамата и да чу неудобния въпрос, запази пълно самообладание
След няма и половин минута, моето диване, което явно се е метнало на майка си и има обоняние на рис, ме пита на висок глас "Мамо, на какво мирише?" Аз смотолевих нещо, а дамата и да чу неудобния въпрос, запази пълно самообладание
Ти нали беше живяла в чужбина?
Гледам, че си много активна в темата - за всяка написана проява или изваждаш две подобни или кимаш усърдно с главица, а уж широкоскроена го раздаваш.
И защо го казвам - защото аз тук в чужбина видях и се научих, че това да ходиш по чорапи в мола или на работа нито е срамно, нито е селски "пиниз", нито повод за това да се коментира. Най-редовно децата тичат по чорапи в мола, моето също.
И да, да знам - сега ще ми кажеш, че случката е описана, защото краката на жената миришели.
