"Селски" номера и пинизи

Първата ми работа беше в хотел в Слънчев бряг на Ол инклузив  Като се сетя. Евреите (който е имал вземане-даване с тях знае за какво иде реч) са нищо сравнение с българите. На ОИ искат специално да им се поднесе шампанско, да им се носят напитките, да им се носи МЕНЮ (нямаше свободна консумация), ако не им се занесе нещо викат мениджъри, заплашват с уволнения до най-високите позиции в хотела.  А след българите масата е погром особено майки с деца (лично с бой за ме заплашвали, когато всички столчета за бебета са били заети. Аз съм била длъжна да отида и да взема от масата на чужденците стола да знаят в коя държава се намират и кой е с предимство, а истината беше, който превари той завари. Естествено, че ако се освободи столче ще им го занеса.). Децата нарочно се караха да се "тъпчат" чак повръщаха от преяждане. Имаше и възрастни натъпкват се, отиват специално повръщат и пак се връщат  Между тези случки имаше и известни българи. 
Друг "селски" номер е примерно, когато има сватба (или абитуриентски бал) да се надуват клаксоните на макс - "Ей ме на..вижте ме". Едни англичани на една сватба ме бяха попитали дали това било някакъв парад В чужбина, забелязвам вече, че и в България е започнало да се прави (но по-притеснителното, че се прави и от по-възрастни жени) отива се в по-голяма парфюмерия, където има тестери и се гримирват със скъпата козметика  + екстра парфюмче    


П.П. Впрочем за слагането на телефони/таблет на масата, което се коментира, че е комплексарско. Тогава половината бизнес свят са комплексари, защото това е масова практика в по-развитите държави. Аз лично също съм сядала в кафене с лаптопа. Хем си пия кафето, хем си търся материали за проектите в университета, даже и понякога са ми идвали идеи само, като гледам навън хората или в заведението. Едва ли има човек, който си е помислил, че съм била там само и единствено да си покажа вещите (говоря за Англия). Даже аз съм беднячка, защото почти всички в кафенето или заведението имаха Ейпъл. Ах, сега се усетих станала съм за присмех Имам идея.. ще си купя стикер на Ябълката, за да прикрия надписа на лаптопа... Добре ли е?

Извинявай Лъвче, но не се сдържах. Ето го твоето решение 

Ей, с кеф изчетох цялата тема. За два дни след работа успях.
Повечето селски номера съм ги изпитала лично. Лошото е, че от близки.
Брат ми и снаха ми са едни от най-тежките случаи на селски тарикати. Нали живеят в чужбина, забравиха как снахата пердашеше с хавлиени чорапки и токче по гезмето, пък той освен колхозни дрехи, друго не носеше. Вкусът на снахата е същият, просто вече е марка. На брат ми пък, ако го поканите на гости, ще ви надуе главата колко скъпо яде и пие, и как мизерията в Бг. го убива. Задължително си ходи на гости със специална чаша за вино, щото може да нямате кристал. Аз имам, но като знам, че си носи чаша, за какво да го вадя.
Ако пък ви покани на гости се пригответе за обиколка на двустайния апартамен с личен екскурзовод снахата, която на всяко нещо ще му посочи цената, къде и как е купено и колко малко хора го имат.
Това е за роднини. За приятели може и по-лошо.
Уж и аз съм по чужбините, но не ми се отдават тия номера.

 

Бясна съм!!! Открих материали, които са интелектуална собственост на друг човек, публикувани като авторски материал на един чайник. Дума по дума!!! Аз разбирам, че в България цитирането е нещо непонятно, но такава безочлива кражба не съм очаквала.

Ето ме и мен тука ,да напиша малко селски номера от БайТошово време
1.редовен номер на старите колежки да си взимат болничен преди нова година
2.редовен номер на зам шефа в петък преди напускане на работата да те предупредят ,че
утре събота си на бригада,на спортен полуден без значение че това се знае от тях още от сутринта
и ти почиваш.Детските градини не работят.
3.А родата  защо да не вземат пари от теб ти си длъжна да даваш и да не ти връщаме. Още ме боли
когато се сетя ,че взеха пари голяма сума от сина и върнаха само лихвата .Не отричат че са взели но не ги връщат.
4.Селски номер от някой брокери да не си вдигат телефона ,а ти да се надяваш на тях ,а тяхната дума,
лоялност и добре свършена работа
е ако се сетя за още нещо ще напиша .Благодаря за темата , благодаря и на Burmette че сподели
Тънките разлики между селянин и селяндур 

Да седнеш в метрото на една седалка, а на друга да си оставиш раницата и никакви молби и възпитани забележки да не те накарат да вдигнеш очи от телефона си.

Ако забелязвах всички неща, които сте описали, сигурно щях да ходя като бръкнала в контакта всеки ден. Щях да предчувствам "селското" в другия и това щеше да ме държи на дистанция от многото хора.

И все пак типично селски пиниз е този да си сложиш торбата с отпадъка в кошчето във входа, което е предназначено за събиране на хартии и рекламни брошури с цел, забележете, възпитание в разделно събиране на отпадъците. Още по-гаден селски пиниз е да се изхрачиш в асаньора, а някой от входа да ти напише на таблото с инструкциите за употреба на асансьора цитирам: "простако, не плюй в асансьора!!!!!!" в електриково зелено.

Поведението в асансьор, вход, кооперация и т.н. се учи от семейството през детството, обаче ако човекът е расъл бос на къра и е плюл и хвърлял където иска, разбираемо е, че не разбира какъв е проблема.
Не ползвам асансьора, защото ми мирише гадно. Винаги вземам рекламните съобщения и брошури и си ги гледам вкъщи, за информация. Така си спестявам всякакъв досег с пинизите на съседите, тъй като не мога да ги превъзпитам. Че коя съм аз?

Другото е плюенето на шлюпки от семки и обелки от ябълки през балкона. По тази причина си оптимизирах терасата с едно прекрасно ремонтче, изолирайки възможността чудото расло на къра да живеещо по настоящем на горния етаж, да цапа цветята в саксиите. Дограмата си я проектирах да се отваря вертикално и да пасва на общата фасада на блока за красота. Е, изръсих се, вярно е, обаче нещата си дойноха на мястото. Гледам, че още няколко апартаменти от блока са направили същото, за което ги поздравявам. Ако успея да намеря отнякъде стъкла за акумулиране на слънчева енергия, ще се лиша и от нежните услуги на ЕРП-то. В бъдеще, де, не сега.

За храненето при ОИ не съм съгласна,че само българите са лакоми и нахални.....
Миналата година бяхме в хотела с руснаци и поляци.Еми,извинявайте ама тортите така и не ги опитахме,защото постоянно някое "вносно" диваче мачкаше с ръце парчетата.А за диня чаках да изнесат нова купа,защото същото ползваше сока да си измие ръцете.Това,което ми е неприятно,че винаги се хващаме за Ганьо,а чужденците/визирам тези по нашето море/ са хиляди пъти по-големи олигофрени.
"Селяндурско" ми изглежда и едно изказване на колежката,която има претенции да се е "култивирала"вече.Тя обикновено си носи ядки,солети или бисквити и когато реши/рядко се случва/ да почерпи някого предварително обяснява,че това и е количеството разпределено за седмицата/деня и ако си вземеш ще и развалиш порциона и ще трябва да си купува допълнително Е,мерси казвам на това/вземала съм само докато бях бременна от нея/.

Като стана думи за съседите мен също много ме дразни изхвърлянето на битови отпадъци в кошчетата на кооперацията. Още повече, че кооперацията е от затворен тип и от "Чистота " не минават да ги изпразват и тия боклуци си вонят с дни там. Отделно побеснявам, когато съседът тарикат го мързи да си купи един пепелник и си тръска цигарата върху моето пране. Хвърля си фасовете пред детската площадка, за по- голям уют на децата. А майките, явно не им прави впечатление, че децата им хвърлят пясък извън пясъчника и забележки не се правят. В резултат на което, чисто новата кооперация е облепена с всякакви бележки- на пързалката "Не изхвърляйте пясък извън пясъчника", над кошчетата "Не изхвърляйте битовите си отпадъци тук", съседът пък, който страда от липса на пепелник е обиден на всички живущи, защото сме се отнесли некоректно с него, правейки му забележка. Пейки пък са напикани от кучетата- любимци на живущите в кооперацията. И това при условие, че всички имат част от двора- тяхно си е дето се вика. Не ми се мисли ако не беше тяхно, какво щеше да стане тогава. Човек и в Париж да е роден и израсъл, не е имунизиран срещу селски манталитет.

А не, не не бях аз, а Demri

Обаче често срещано явление в живота е да си приписваш заслуги за делата на други хора Не знам дали е е селяния обаче или чиста безочливост

Аз пък се чудя какво значи лакоми и нахални. Самият термин Оин предполага, че можеш да ядеш когато и колкото си поискаш. Аз пък като започнах работа и на първите големи партита гледах как шефовете чужденци стават винаги първи да си вземат храна, а някои точат лиги и карат други хора да им слагат в чиниите. Скромност  Ми тя тази храна е сложена, за да се яде.

Сетих се за още един селски номер. Да вземеш инструмент някакъв назаем и да чакаш собственика, да дойде да си го иска. Пък то - „Ама баш сега ли ти трябва? Ама аз още имам да работя с него”. И естествено да се счупи, повреди, „ама .... какво толкова - случва се”. Баща ми беше мека Мария, та от един момент нататък аз и брат ми ходехме да му прибираме инвентара. И в тази връзка съм чувала - „като си свършите работата да го върнеш”. И това при условие, че въпросното нещо е стояло у тях поне 3 месеца.
Тогава разбрах, защо дядо ми - дърводелец с добре оборудвана работилница, не позволяваше негов инструмент да се изнесе от там. Ако е за негов близък, отива, свършва му работата и си прибира инструментите.

И ММ е така. Оборудвал се е с всякакви инструменти и не ги дава на никой. Ако негов приятел му поиска нещо, ММ ходи, оправя му го и си прибира инструмента.
Веднъж съседа, за които говорих по назад в темата, му поиска някакъв инструмент, че си оправяше колата пред блока. ММ отиде, помогна му да си свърши работата. На единият инструмент /не знам как се казва/ му трябваше смазка и ММ му вика: "Дай ми малко от спирачното масло, една, две капки да го смажем и по-лесно ще върви". Съседа се направи на луд и не му даде. Повтори му няколко пъти, а този се прави на луд. Нашият беше на ръба да си събере нещата и да го остави да се оправя сам, ама му помогна. От тогава, като му звънне съседа и му казва, че има работа и да се оправя сам.
Същият съсед прави малки услуги срещу една бира. Примерно прибираме се от някъде с много багаж, скача и вика: "Ще ви помогна" и после си търси бирата.

Благодаря за темата , благодаря и на Burmette че сподели
Тънките разлики между селянин и селяндур 

[/quote]

А не, не не бях аз, а Demri

Обаче често срещано явление в живота е да си приписваш заслуги за делата на други хора Не знам дали е е селяния обаче или чиста безочливост
[/quote]извинявайте
  :bouquet:Demri
  :bouquet:Burmette