"Селски" номера и пинизи

Бореносец, спокойно,какво се наежи. Щом те е поканил, значи те смята за красива. От теб зависи до къде ще вдигнеш летвата. Да караш почти непознат мъж да ти плаща скъпите питиета, си е гавра според мен, затова съм се съобразявала какво си поръчвам на първи срещи. Една кола като не ми плати, за какво да говорим. С чиста съвест.....чао, следващия Аз така мисля.
Между другото ММ не е богаташ, и двамата работим много . Когато тръгнахме беше безработен. Никога не ме оставял да платя. За разлика от някои други на които съм попадала, голямо фукане, голямо хвалене, като дойде сметката, ако им предложа да ги почерпя, ще се съгласят хахах

Случката си е точно за тази тема. Не затова, че е трябвало да ѝ плати сметката, според мен мацката не е преценила кого да цака..Момичета с възможности не ги блазни вино от 30 лв, а и си имат собствена кола. Не ги интересува нещо, което си имат.

Защо тогава ти е толкова трудно да си представиш, че някои вдигат летвата до 30 лв за чаша вино? Каква гавара, някои си го просят направо

Офф, не бе не ми е странно. Само вметнах, че не си поръчвам скъпи неща, понеже се беше писало за този случай, използвах виното за 30 лв. Това е Изобщо не изразявам отношение за момичето. Понеже аз зададох въпроса, ей така на майтап, реших , че е добре да уточня , че под плащане на сметки нямам намерение да използвам момчетата.

Разбрах те.

Както един приятел ми каза за плащането на сметката и други подобни джентълменски жестове:

Един мъж е джентълмен, ако жената срещу него е дама.

Един от най-полезните съвети, които съм получавала някога.  

чакайте да ви кажа защо се сетих за това
излизах сигурно 10 пъти с един младеж, който всеки път си поръчваше кафе с 6 захарчета. Името му не помня, но поръчката, сиг няма да я забравя аз каквото и да си поръчам ,не ме черпи. що излизах с него и аз не знам. от първия път разбрах че не е мой тип(още преди да е дошъл момента със сметката) в смисъл, че един такъв... слабичък, не ме привличаше като мъж, но беше много възпитан, добър ми изглеждаше и като ми се обади за кафе , ако няма какво да правя, се съгласявах.То чак ми беше забавно да го гледам как си пие кафето със 6 захарчета.
Но не щеш ли, един слънчев ден, тоз решава че ще плаща и моя горещ шоколад Викам не, няма смисъл..Той настоя,плати. Прибирам се и след 20-30 мин получавам смс , следва най-смешното, пригответе се   (само да вметна че сме на 20-21 години и двамата тогава)
"Много те харесвам,ако искаш да станем гаджета, ми цъкни"
След като ми мина смеховата криза му се обадих и му казах че няма да станем.

Ахахаха   Ооо толкова е мииииилооо. Представих си някой смотльо, живял цял живот в някое малко градче, учил в технически техникум, изведнъж отива в големия град и навсякъде - жени, жени, жени. Ми притеснил се е смотльото.  

Аз се сетих за още една селска постъпка.В едно заведение сме седнали лятото, много приятно с градинка, фонтанче,  кът. И едно от децата застана в средата на двора и се изпика и се изака , при ковто всички  детенцето беше на около 5- 6 а майката го наблюдава и се хили.При забележка от страна на сервитьорката към майката, онази вдигна някакъв луд скандал. Всички бяхме 

Нямам думи 

Днес влизам в Карфур, някакъв мъж си избира вафли докато преминавам покрай него. Събори един пакет, гледа го, гледа го, чуди му се, извъртя глава на ляво и на дясно да види някой видял ли го е. Срещна се с киселия ми поглед. И вместо да се наведе и да си вдигне вафлите, явно реши "а, спокоен съм, сега това момиче ще ми вдигне вафлите, защото ми е длъжна, и всичко ще е наред"  и си замина. Вдигнах вафлите с надеждата докато ги вдигам, той да се обърне и поне малко да се засрами, но уви

Защо пък да не ми плаща сметките? Не виждам нищо лошо в това! Като се запознах с настоящия ми съпруг, той много държеше да ми плаща сметките и да ми отваря вратите. Опитах се да си платя сметката веднъж, но той категорично отказа. Опитах се да си отворя вратата, но той не ми позволи. И говорих с една позната, която ми каза "Остави го да бъде мъж". Е, оставих го. Даже си помислих, че защо пък да не ми плаща сметките?! Не ми е длъжен, но ако не може да ми плати сока и кафето, как тогава да очаквам, че ще се грижи за семейство? След близо пет години брак, все още ми отваря вратите (е, не и в къщи ), а за сметките - парите са общи. Ама то има и такива, и онакива де.. Има жени дето си просят почерпка по грозен начин. Има мъже, които плащат сметката по грозен начин. Веднъж, на първа среща посегнах да си плащам сметката и човекът с когото бях ми каза нещо като "Прибери си парите, аз черпя. Другият път ще почерпиш ти". Ами настоях и си платих сметката, и нямаше друг път. Той ще ми каже на мене кога кой ще черпя!

Имах една колежка, която в почивките не й се ходеше никъде явно, но аз пък ходех да си купувам за ядене. И всеки път "Чакай да ти дам пари да ми купиш пица", "нали ще минеш покрай онова магазинче да ми вземеш едни бисквити" и така всеки ден в продължение на няколко седмици. Ама то един път, два пъти... Дотяга му на човек. И реших, че щом на нея не й е неудобно да ме кара да съм й сервитьорка, на мен пък няма да ми е неудобно да й отказвам. Почнах да й казвам, че не ми се носи. Лесно било!

Няма лошо мъжът да ти плаща сметката на първи срещи. Но да се превръща в системно поведение цял живот... айде бе! Когато се запознах с приятеля ми, въпреки че аз бях инициаторът и повечето пъти аз предлагах да ходим еди къде си, винаги той е плащал.
Говорим за нормални сметки. Ако някаква кифла иска всеки път да й плащам салатата с октопод и алигаторско месо и виното от 79та и да я возя постоянно като такси с лъскава кола, много ясно, че ще й бия шута. Аз не съм чичко паричко.
Иначе за 3 години се е случвало и аз да плащам най-различни сметки - за кафе, за кино... 
Много пък ми е странно мъж и жена, дори понякога с дългогодишен брак като седнат на заведение, един плаща сметката и казва на другия - споко, сега аз ше платя, апък после вкъщи ще си оправим парите. 

Сериозно ли има семейства, които си делят парите? Че как плащат сметките в къщи? Все тая...

Като сме били гаджета с мъжа ми, не съм плащала сметки, но пък и не съм си позволявала да правя големи сметки! Като има желание да плаща, защо да не плаща? Това, че има мъже, които не искат или нямат възможност да плащат сметките на приятелките си, не значи че обезателно това е нормалното. Няма лошо всеки да си плати неговата де. С предишен приятел правехме точно така. Примерно моята сметка е 5,20. Изкарвам 5,20 и готово. Той пък си плаща неговата и всичко е прекрасно! Както си се разберете помежду си... Както има мъже, които гледат само себе си, така има и такива, които искат да обгрижват жената.
"Сметката на първи срещи" ми напомни за един познат дето казва "Плащам сметката първите няколко пъти докато я сваля". Грозничко ми звучи. "Ако някаква кифла..." - ами ако смяташ, че е кифла какво правиш с нея, се питам аз. Но тука явно става дума за някакъв друг вид отношения.

Кифла разбирам, че е, след като разбера, че има очаквания да й спонсорирам доживотно обядите по 100 лв и да се вижда с мен само ако я возя с кола за 20 бона, иначе не.