Аз имах такава колежка на работата.Просто се настървяваше за шоколад.Носеше кутия за РД и не можехме от самата нея да опитаме по един,ей така,за здраве 
.
Същата живееше с дългогодишния си приятел,но НИКОГА не бяха ползвали пералня.Просто имаше дни,в които казваше,че ще бърза след работа,че щели да перат с младежа.Нямаше сила на земята да я убеди,че и' трябва пералня,щото,видиш ли,били на квартира и ако трябвало да се местят,било голяма занимавка.Питах я как си пере хавлиите,отговорът беше,че си купува сиви на цвят,за да не и' се налага.
Виж целия пост
.Същата живееше с дългогодишния си приятел,но НИКОГА не бяха ползвали пералня.Просто имаше дни,в които казваше,че ще бърза след работа,че щели да перат с младежа.Нямаше сила на земята да я убеди,че и' трябва пералня,щото,видиш ли,били на квартира и ако трябвало да се местят,било голяма занимавка.Питах я как си пере хавлиите,отговорът беше,че си купува сиви на цвят,за да не и' се налага.
хранеше и него и задължително вадеше по едно бурканче да му сипя и за вечеря. Кафетата и пр. атрибути към тях, като цигарки, сокче и бисквитки, не броя. И понеже случката се развива в двора ни, като настана знойно лято и тя загледа и двете си племенници, ми ги харизваше у дома от сутрин до мрак у дома, че нямала какво да ги прави, а вкъщи басейн и по-голям двор .... Съответно изхранвах и тях. След едно лято ми писна и днес ме нарича саможив темерут.
