"Селски" номера и пинизи

Номерът е да се престроиш без да засичаш другите. Масово не го могат. Бутат се като на опашката за хляб .

Да кажа нещо и аз, че много ми е накипяло.
Участниците в историята:
Аз - скромен магистър с някои знания и умения работил по специалността си нон стоп от 2006 г. насам в 4 различни фирми в момента и консултант по граждански договор по въпросите, които касаят моята област.
Шефката ми - магистър с огромно самочувствие (не е моята специалност), работила едно 2-3 годинки има няма по специалността си и избрана за шеф по заслуга "лоялност", в тази фирма работи, което си е истина от преди мен, всъщност тя само в тази фирма е работила.
Началник производство наш прекрасен - завършил някакъв техникум и той не помни какъв и как, обиколил ХХХХ работни места в България и чужбина, но никъде не се задържал, назначен при нас, защото "само той би се съгласил на тези условия и заплащане".

Назначават го Началника производство, аз го въвеждам в работата, прикривам му грешките, помагам му, да се научи. Старае се момчето, пита и абе... добре. Един прекрасен ден палачинката се обръща той се хванал с шефката видите ли, щото тя отчаяна, че на 28 си няма още мъж и той я прилапца. Като и влезе в леглото и как си изби селянията. Стана и той големия шеф. Аз не работя в производството, а в независим отдел, ама тоя ми се пъчи, че ми е шеф и на мен. Последните 2 седмици намеци, че съм нямала работа (обекта ни, като цяло няма работа) и той видите ли ме защитавал пред собствениците и аз трябва едва ли не да съм му благодарна. Днес не издържах и му вдигнах скандал, че той на мен не ми е никакъв и шефовете, ако искат да си говорят с мен.
Сега остава да чакам г-н Сельо да ме изгани от работа ли, какво ли? Не знам!
 

Не искам да си хабя нервите, защото почнахме да работим и за бебе с мъжа ми, но като общувам с тези простаци и ми вдигат кръвното нон стоп може и да не стане нищо. Едно, защото съм супер изнервена и друго, че не ми е до  , като се прибера вечер. Но как да се абстархирам от селенията на работа някой да се обърне към мен "Слушай Ма няма да ми обясняваш на мене.".

Аз затова спрях да й ходя на гости на една. Докато изпием едно кафе у тях, пали цигара от цигара, а у нас не ще да идва, защото не й давам да пуши.  
Това един час да не можеш да издаяниш без цигарата е кофти  

Боже....чета и не вярвам на ушите си  .

Хора... малко толерантност не е излишна никому. Позитивизъм също не би навредил...
Не може да очаквате всички да живеят по вашите правила, всеки си има своята истина.

На мен точно това пък (да речем   ) ми е селско - някой да се опитва да ми казва кога, как и в кое пространство да живея живота си.

Съобразявам се с личната свобода на всеки човек и очаквам същото в замяна. Ако ли не го получавам - ми...ОК, крачка встрани и напред  


Щом за теб е "една" за какво изобщо си пила кафе с нея? 

Както за пореден път се доказва, и с това предлагам да не Оспамваме повече темата, НЕпушачите са едно много по-НЕтолерантно племе от хората, които пушат, да.

Сигурно защото са в неизгодна позиция.

Друга много селска проява ми е да те поканят на гости, в апартамента/къщата се мотае котка или куче, и да те гледат настоятелно, докато се събуеш. Неприятно и гнусно ми е животните да обикалят около масата, да се умилкват и усукват в краката ми, както и по чорапогащника ми да са се налепили косми. Сега, да поясня, преди да ми скочите! Говорим за недобре поддържана хигиена, като въпросът със събуването не стои за жилище, в което има малки деца, бебе и т.н.

То че ти е неприятно е разбираемо. На мен пък не ми е приятно някой да ми дойде на гости /понякога и непоканен специално/ и да почне да се цупи, че имаме куче в къщи.....Сори, ама като си идвал, си знаел къде отиваш. Аз няма да си изхвърля хайвана, щото някой е гнуслив и не може кучето да го подуши. То и не проявява повече интерес към външни хора де......Та малко повече толерантност няма да ни е излишна смятам. Аз не карам гостите да се събуват, не ми е приятно и на мен това, но ако не харесват кучето ми не са добре дошли у дома. Сега като се замисля, май сред приятелите ми останаха само луди кучелюбци.....

С животно в къщи и гости....ако гостите се притесняват и не харесват животни бих го затворила в друга стая (затваряли сме котката, когато се налага).
Аз мога много да се умилявам и да се кефя на животното си, но това не е задължително за всички, които идват в къщи.
Куче да ми се мотае в краката и на мен не ми е приятно.

Селска простотия от днес....
Тук четох за същото, но някак не ми се вярваше.
Взимам детето от училище и спираме на една площадка м-у блоковете да се люлее на люлките. На площадката вече има едно момченце на 7-8г, също взето от училище.
В един момент го виждам право срещу мен и застанало непосредствено до майка си....как необезпокоявано и без никакво притеснение си вади пишката....и започна да пикае.
Ужасно гнусно ми стана....майка му го сръчка да не се смее (докато пикаше, се и хилеше), но нищо повече.
Изметохме се набързо от там.

Не разводнявай нещата! В примера казвам, че СЪМ поканена, а не че се цупя, че някъде си има животно. Ако не си разбрала за какво става въпрос, разговорът е излишен.

Нервите ти също. Написах моята позиция и какво смятам за дразнещо, не съм писала, че съм те канила у нас ТЕБЕ точно.

За това говоря! И не става въпрос за толерантност.

Да не се смее? Мммм...чудно...
Не го разбирам това...
 

Не, ти наистина не знаеш какво говориш! Излишно провокираш, така че спирам дотук!

За това говоря! И не става въпрос за толерантност.
[/quote]

Толерантност си е (виж болда).
Жената прави компромис и прибира котката. Ако няма възможност обаче да скрие 200 кг. си пес какво правим? Госта би следвало да прояви търпимост ако му е приятна компанията на домакина.

Всичко е въпрос на взаимна търпимост някак не ми се връзва с темата за Селските пинизи