За мен е селско 10 човека на опашката и някой си нахалник(нахалница) рече: " Аз съм само с едно нещо" и разбута всички. Веднъж една най - нагло в един хипермаркет ми заяви , че аз докато съм си сложела покупките на лентата , тя да платила чашките, които била взела. На човекът пред мен още не му бяха маркирали всичко дори. Разбира се аз и казах , че не може да ме прережда и тя най - нацупено ме погледна и се врътна към другата каса , където също не и мина номерът.
Не виждам нищо селско и неприлично в това и не разбирам защо трябва да ме чака някой 5 минути да си разтоваря покупките, а той да чака за 1 хляб, примерно.
А Австрия и Германия, където често пребивавам, хората самИ ме канят да мина напред, като видят, че съм с 3-4 неща, а те са с пълни колички.
Естествено има и изключения, но то си е до хора, както и при българите. А това с английския - масата имат само бегли познания по езика, но определено не им е силната страна... 
Това пък как го измислихте!? Нямам полет, в който да не се е случвало и го намирам за много мила традиция. 
