"Селски" номера и пинизи

Другата селяния е да смяташ, че има само два вида облекло - пеньоар и официален тоалет.
Колкото е нелепо да караш някой да се събува, също толкова нелепо е да покани официално облечени хора в дома си.

А инкасаторите за отчитане на водомери или топломери и тях ли карате да се събуват?
Ако трябва тези хора при всяко влизане да се събуват и обуват... денят им ще мине в това

  Ами ако примерно са поканени гостите по повод юбилей например по анцуг ли да дойдат ,защото е в домашна обстановка?

Според ямболските критерии за стил явно всички трябва да се събуват; ако може още пред вратата.

Електромерът ми е извън жилището, за водомера лепя бележка на врата с показанията му, а ако съм забравила - аз ѝ казвам числата, инкасаторката не влиза.Никъде не съм твърдяла, че някой трябва да се събува, дори напротив, но ти или не разбираш какво говоря или някой друг от Ямбол си чела.

За касиери и за тези от ВиК, като не искат да се събуват навсякъде и имат възражения да си носят калцуни. Ако нямат желание да се събуят им казвам показанията на водомера и драмата е приключена.

Няма нищо градско в това да ти омажат къщата с кал.
Не питам майсторите дали искат  калцуни. Направо ги уведомявам да ги обуят - без право на избор. За целта си имам купени и стоят във външния коридор.
Приятелите, които идват в къщи са ограничен кръг близки хора, също с деца. Събуват се без покана, а аз им предлагам чехли. Когато им ходя на гости отново не чакам покана, а се събувам.
Улиците ни са потресаващо мръсни, кал, кучешки изпражнения, конски...Всъщност сме си като на село. Нашата улица едва отскоро е с асфалт, на най-добрата ми приятелка няколко преки от нас, още са на чакъл.

Официални събирания със съответно облекло ги правя на заведение. В къщи имаме леки и неформални събирания, често импровизирани.

Инкасаторката за вода не я каня, казвам и показателите или и оставям бележка на вратата.

И аз пиша показанията и ги залепям на вратата Не ме притеснява влизането с обувки,неприятно ми е 2,3 пъти в месеца да ми влизат непознати в дома.

Ами защото според моето скромно мнение хората, които държат на себе си, на външният си вид, не трябва да чакат празник, за да го покажат. Или по принцип изглеждаш добре и поддържан(а) или не. Лично аз се стремя да изглеждам добре през всеки ден от годината (до колко успявам, е една друга тема) и ако искам да се "лъсна" няма да чакам рождения си ден, 8ми март или друг празник. Нося си новите дрехи и не ми дреме дали е делник или празник. Не си правя маникюр за РД, не си правя прическа за РД, а по принцип го правя за себе си - целогодишно.

Аз нямам нищо против да се събуя, но ако има какво да обуя. Това изключва нечии домашни пантофи.

Ох, хайде минете на селските постъпки, щото това събуване за толкова години ми е излязло на пъпа! Остана калиевия перманганат да метнете...

+1

Чудех се това, за което ще напиша дали е селска постъпка или е нещо по-друго. Главните действащи лица са нашенци в чужбина, които минават за хай-клас граждани.
Та как връзват бюджета милите в условията на тежък гурбет. Става дума за сравнително младо семейство, които имат дете в начално училище. Запознава ги някой тук с един възрастен мъж, който има доста над средните доходи, самотен е, няма семейство и деца, гей. Не от онези, които ходят с лилави папийонки на точки и спирала на миглите, а съвсем нормално изглеждащ и много интелигентен мъж. Нашенското семейство започва да му се мазни и буквално да му слугува. Мъжът (българинът) минава по два пъти на ден през тях. "Да ти сготвя супичка, да ти врътна манджичка" и т.н. Жената ходи и удря една метла без никой да я кани, въпреки че човекът си има прислужница, която бива регулярно оплювана от нашенците. Не чистела хубаво, май му намалели парфюмите в банята и такива глупости. Сега минавам на главното. Субектът на действията им живее в много хубав апартамент с гледка за милиони. Поне два пъти седмично нашите хора нагласят посещенията си по вечерно време, като преди това обаче или вземат пари от него за да напазаруват, или отиват заедно с него по магазините. Мъжът (българинът) се прави на голям кулинар и той ръководи процеса на пазаруване. Купуват се продукти като за скромна сватба. Винаги гледат да има и други поканени хора, поне двама. Няколко пъти тези двама бяхме аз и мъжът ми. По-късно разбрах защо са нужни другите. Първо за да се купуват повече продукти и второ (и главно), за да е зает с още гости домакинът, докато онези измъкват всичко, до което се докопат от кухнята. Асансьорът отива направо в апартамента и по някое време (обикновено доста рано), онези започват да ходят напред-назад, уж отсервират, а всъщност товарят големи пазарски торби с храната и напитките на човека. Той много обича компании и винаги настоява да остане някой до по-късно, което е добре дошло за нашенците. Мъжът стои и се сбогува, жената измъква торбите към асансьора и готово. Видях и шампанско от скъпа марка да вземат, за гъзарски подправки, екзотични плодове и нещо като кило и половина сурова риба тон например, да не говорим. Абе една торба от големите от Лидл напълниха веднъж със суши.   И така.
Всички, които ги познават тук знаят, че си имат "кухня-майка" и никой не иска да общува с тях, но на тях не им пука. Ние ги познаваме от много години от България, но не сме подозирали, че са способни на такова нещо. Стана ми много неприятно, още повече, че субектът на действията им е болен от лоша болест и ... не знам. Отделно от горното, постоянно му искат немалки суми пари, все за нещо свързано с детето и го хвалят какъв пич бил, защото никога не си ги искал обратно. Отвратих се много, пък не знам селско ли е, какво е.  

Ми не е селско, просто е отвратително!

Паразити настанили се в гостоприемник е това е то,смучат и се впиват.Срам.

              Намирам за много приятен жест на благодарност за добре свършената работа и професионализма  /успешното приземяване/ ръкопляскането в самолета. Не ми е никак селско. От кога пък добрата дума или жест се възприемат като селски пиниз? Ако това е присъщо само на славянските народи, надявам се никога да не се променим до такава степен на бездушие и роботизиране, че да не забелязваме и не оценяваме труда на хората. Ако от нещо не сме доволни отваряме усти като алигатори, а за едно благодаря сякаш езика ни ще се изтрие.
               Много, ама много ми е селско, когато някой започне да се "срамува", че е българин. Намирам го за кух фасон. Пред кого се срамува да каже, че е българин?  Пред англичаните, французите, американците, германците, скандинавците? Нима сред тях няма черни овце?
       Check Please, наистина е отвратително...  Това семейство са като лешояди...
        ПП -Допълвам, за да не реши ПАК някой, че това е български патент -  световната литература е пълна с такива примери.