"Селски" номера и пинизи

И на мен ми е безкрайно неприятно това делене. Не съм от София, но живея и работя тук. Купихме си апартамен наскоро и примам града като свой. Но масово ми се случва да получавам реплики от уж "софиянци" с въпроса защо сме им идвали в града, и най-селското за мен твърдение- провинциалистите идвали да им взимат работните места, щото видиш ли били прогресивни и се бутали.  Е по-тъпо нещо не съм чувала. Всеки, който работи в нормална среда знае, че за да те вземат на работа ходиш на интервю(та) и показваш знания и умения. Масово хората от София, които познавам на по 30+ години са нереализирани и живеещи с мама и тати. Е сори...

Масово? В интересна компания си явно. 

А в родният ти град познатите ти на 30+ къде живеят?

В София

 

Имах предвид онези, които са останали в града.

Е как пък знаете кой от къде е? Знам само най-близките ми приятели къде са родени, както и родните места на някои колеги. Останалите -  не ми дреме.

Бърльо, как от къде - хората, които не са от София, винаги питат кой от къде е.  

Аз не съм от София и хич и не питам кой от къде е! Живея тук от 14 години, учих, работя, плащам данъци! Имам приятели и от София, и от други градове и села. Това за мен нито е някакъв критерий, нито някакво притеснение. Някои хора просто си търсят проблеми!

Каквото и да става, винаги темата отива на София срещу провинцията.

Аз също не обичам хора, които са дошли в София да се оплакват колко не им харесвало тук, колко е мръсно, пренаселено, задръствания и т.н. Никой не ги е карал на сила да идват 
 
Имам един познат (гадже на приятелка), който преди 3-4 години е дошъл от село в София. Изключително нагъл и злобен. Изживява се като шеф, а всъщност е касиер в магазин. Което момче наемат на работа в магазина, той прави интриги и лъже, за да изгонят момчето.Но само, ако е от София. Ако е от друг град - не му пречи. И това лично той ми го казва. Не могъл да търпи софианците - били много надути, нахални и какво ли още не.  На всяка среща с него слушам как софианците са мързеливи и добре, че дошъл той, че да работи тук. Иначе нямало кой 

Разбира се, има и изключения - приятелката му, която е моя добра приятелка от дете. Няма нищо общо с този индивид.
За жалост заради него сме на път да преустановим отношенията си. (Той ѝ забранява да излиза с мен, защото може да я запозная с друго момче и тя да го зареже  ).

Не съм повдигнала темата София срещу останалата част от България. Захир написа, че МАСОВО софиянците на 30+, които тя познава,  са нереализирани и живеят с родителите си. За това ми стана интересно как и къде живеят познатите й на тази възраст в нейния град и дали са по-реализирани. Защото аз лично не познавам хора на 30+, които да живеят с родителите си, независимо от/в София или не. 

Това първо, не е вярно, и второ - и да е вярно, какво те засяга? Нереализираните софиянци нали не са дошли в твойто село?

+1
Мега селско е да се делят хората на софиянци и провинциалисти. Има умни и глупави, работливи и мързеливи, честни и мошеници, възпитани и простаци. Но и едните и другите може да са от който и край на България.

Е сори, кофти среда си си избрала явно... Масово хората от София, които познавам на 30+ са образовани, реализирани професионално и живеещи самостоятелно. Всъщност такива са и масово хората от провинцията, които познавам - образовани, интелигентни, самостоятелни. Но на някои образованието не им пречи да са прости и явно комплексирани на тема столица - провинция и да плюят по града, в който са дошли да живеят и отглеждат децата си.

Столичанките да са спокойни, няма да има още един навлек в мое лице, екстра съм си в прованса:) Жилището е инвестиция, може и под наем да се даде на желаещи да атакуват работни места в София.
Аз едва ли бих се адаптирала в големия град, свикнала съм с тишината и живота в къща. Дори по работа, като отидем страшно се изнервям, коли, задръстване, не е моето място.
Предиства има разбира се, образование, кино, театър всичко се случва в София, аз обаче предпочитам за ден и да си бЕгам:))

Извинявай, че ползвам поста за цитат, не е лично, повод да си споделя скромното мнение. По принцип съм от София, но  повече от двадесет години живея във Варна, където също има разделение варненци и придошли. Относно придошлите от близките села и градчета, които са съгласни да работят за по-малко пари, защото за тяхното градче, село, 500лв. изглеждат много, петък-събота зареждат бурканите, почти не дават пари за храна,  и..наистина ни взимат работните места. Защото този който наема, обикновено като знае, че може да си намери някой да му работи за малко и да е доволен, отколкото да даде реална заплата.Просто ''подбиват'' цената, ако мога така да кажа. Разбирам ги тези млади хора, не ги съдя, просто споделям мнение.

Селско е да се изживяваш като разпределител в даден град, само защото за целия си живот не си направил и крачка встрани от него.
Дойдох в София преди 17 години, защото в Бургас няма университет, в който да се преподава това, което исках да уча. Така че, донякъде съсредоточеността на добрите университети наистина принуждава хората да се преместят в друг град.
Защо останах? Защото съпругът ми работи професия, за която реализация има само в София. Едва от няколко години има подобни фирми в Бургас и Варна, но вече се бяхме устроили тук.
В родния ми град е същото нашествие. Айтос, Карнобат, Шумен, Сливен - всички са се изнесли и устроили там, защото там има работа. Не ме дразнят и през ум не би ми минало да ги питам защо не си стоят по родните градове. Подобно отношение намирам за вулгарно и нагло. Градът не е на някой, само защото се е родил в него. Градът се гради и развива благодарение на всички, живеещи и плащащи данъци в него. Харесва ви или не - това е реалността.
Аз на практика съм живяла толкова в София, колкото и в родния си град. Но в София си плащам данъците, в Софийска община се внесох таксите от покупката на жилището и считам, че имам всяко право да съм жител на този град, независимо от това къде съм родена.
От друга стана, горда съм от града, от който идвам. Никога не съм крила от къде съм. И обичам да ходя там.
И да, ако ги сравнявам - Бургас е по-хубав от София. Но тук ме е довел вятъра, тук живея. Което не значи, че нямам право да съпоставям грубите "софиянци", които надуват клаксони и псуват като откачени на всяко кръстовище с усмихнатите и далеч по-спокойни бургазлии.
И ако някой смята да ме пита "що не си ходя на село в Бургас", от сега ще му отговоря - защото тук печеля по-добре, тук детето ми има приятели и за сега тук е моето място на битуване. Харесва-не харесва, засега ми е най-добрия вариант. За разлика от не излизалите от София обаче, аз имам база за сравнение. Защото съм живяла и там и тук. И на 18 години съм си хванала чантичките и съм започнала да се справям сама с живота. Мама не ми е на една ръка разстояние.
И всеки, който до сватбата си на към 30 е живял при мама и тате, може само да се учи от "досадните навлеци от провинцията".