Rosita, кофти е това, наистина. Но може пък родителите на детето да са нямали финансова възможност за друго (без съмнение обаче е тъпо да уцелят точно подарък, който вие сте им направили преди време).
Следващото го пиша в скрит текст, защото има общо с горното, но не е съвсем по темата:
Виж целия пост
Следващото го пиша в скрит текст, защото има общо с горното, но не е съвсем по темата:
Скрит текст:
Сори за отклонението. Израснала съм през 90-те години и нямотните времена тогава. Имахме пари за най-необходимото - никога не сме били гладни, на студено, без покрив над главата и основните удобства, но в периода 1996-7 година нямахме възможност да си позволим нищо излишно. Тогава, като всяко 11-годишно дете, ме канеха често по рождени дни и, признавам, случвало се е да подаря подарък, който са ми подарили други (но "други", а не същите хора). И аз съм получавала подарък, който аз съм подарила преди година по друг повод. Не се обидих, дори и тогава осъзнавах, че живеем във времена, в които хората просто НЯМАТ.
Никога няма да забравя рождения ден на братовчедка ми точно в тоя период - беше ме срам да отида, защото нямах подарък. Тоест имах, но беше една плюшена играчка, която ми се беше паднала от популярните по онова време "Зрънчо" с разните играчки в него. Умирах от срам, че отивам с такъв подарък, но беше в момент, в който парите бяха много кът. Тогава, спомням си, се оказа, че всички поканени носим някакви подобни подаръци (като вид и стойност), едно от децата позна книжка, която то е подарило на подаряващия я сега... Уж нищо и никакъв спомен, а няма никога да го забравя и се надявам никога да не идват времена, в които децата ми да се чувстват така. От друга страна, тогава всичко беше толкова по-просто - за Коледа искахме Чичко Тревичко, сега децата искат таблети и смартфони...
И винаги, когато се върна в онези години, се прекланям пред семейството ми, защото си давам сметка колко трудно им е било буквално да вържат двата края, но същевременно никога не са ме лишили от нищо важно.
Никога няма да забравя рождения ден на братовчедка ми точно в тоя период - беше ме срам да отида, защото нямах подарък. Тоест имах, но беше една плюшена играчка, която ми се беше паднала от популярните по онова време "Зрънчо" с разните играчки в него. Умирах от срам, че отивам с такъв подарък, но беше в момент, в който парите бяха много кът. Тогава, спомням си, се оказа, че всички поканени носим някакви подобни подаръци (като вид и стойност), едно от децата позна книжка, която то е подарило на подаряващия я сега... Уж нищо и никакъв спомен, а няма никога да го забравя и се надявам никога да не идват времена, в които децата ми да се чувстват така. От друга страна, тогава всичко беше толкова по-просто - за Коледа искахме Чичко Тревичко, сега децата искат таблети и смартфони...
И винаги, когато се върна в онези години, се прекланям пред семейството ми, защото си давам сметка колко трудно им е било буквално да вържат двата края, но същевременно никога не са ме лишили от нищо важно.
. Трудно го преживях първоначално, но пък после колко пъти съм чела тази книга... Като се замисля, нямам спомен за нито един друг подарък от подобна размяна. 
